Предизборната кампания е преполовена, целите и тактическите схеми на основните участници се избистриха. Фаворитите разчитат на спокойния, естествен ход на събитията, обявените за претенденти мечтаят за ято черни лебеди (защото един няма да свърши работа). Двойката на „Възраждане“ се старае с тясно профилирани послания да прибере обратно поне част от мигриралите към „Прогресивна България“ избиратели, няколкото малки, но все пак видими се мъчат да напомнят, че съществуват, а останалите просто потвърждават твърденията, че е крайно време Изборният кодекс да се преработи така, че да отсява откровените недоразумения.
Различните цели естествено предопределят избора на съответни средства. Йотова-Вълчев водят традиционна, дори леко скучна кампания, игнорират нападките, а междувременно президентът се включва премерено в общата суматоха заради бързо ескалиращото напрежение в Черно море.
При очертаващата се ниска избирателна активност
е невъзможно голямото преимущество да се материализира в победа на първия тур, следователно специални и със съмнителна ефективност акции за мобилизиране на периферен електорат са безсмислени. Голямото неизвестно е каква част от избирателите на „Прогресивна България“ ще излязат да гласуват на 25 октомври, но решаването на това уравнение практически не зависи от действащия президент. Основната задача остава да се поддържа мобилизацията на осигурената подкрепа, а това изисква постоянство и устойчивост на посланията вместо резки движения.
При кампанията на двойката Гюров-Кандев изпъква все по-голямата агресивност, но това се дължи не толкова на изявите на двамата, колкото на специфичните цели, които преследват подкрепящите ги партии. Най-вероятно в щаба на основните претенденти има хора, които се досещат, че упованието единствено върху компромати от типа на помилването на „петричкия Ескобар“ повече вреди, отколкото помага. Това е така, защото твърдото ядро на ПП и ДБ изпада в екстаз от помпането на темата, но обсесията с подобни методи в никакъв случай не може да бъде фактор за привличане на по-странични избиратели. Ако допуснем, че има известно съвпадение в целта на кандидатската двойка и подкрепящите ги партии (завоюване на второто място и легитимиране на претенциите за алтернатива на управляващите), то изборът на средствата определено поражда
противоположни ефекти от гледна точка на крайния резултат.
Причината е, че ако развихрянето на компроматната война срещу Йотова стяга редиците на твърдите привърженици, то ескалиращата агресия спрямо правителството може да даде обратен на очаквания резултат. Тези избиратели на „Прогресивна България“, които не са в относително тесния кръг на окончателно и необратимо разочарованите, започват да се дразнят и вероятността да реагират симетрично – т.е. да излязат да подкрепят Йотова – нараства. Не бива да се забравя, че както показват социологическите изследвания, делът на хората, които не одобряват лидерите на ПП и ДБ, да не говорим за активизиралия се Пеевски, е огромен. Но Гюров и Кандев нито имат възможност да се разграничат, нито имат способност да измислят и проведат що-годе убедителна кампания, която да убеди повече избиратели в някакво тяхно преимущество. При този ход на кампанията те най-вероятно ще спечелят второто място, но им остава да се надяват на прословутите „черни лебеди“, за да се съкрати смазващата за момента преднина на фаворитите.
Проблемът на тази кохорта е, че дори не знае за какво чудо да се моли. Техни говорители очевидно разчитат на изострянето на ситуацията в Черно море и се ръководят от максимата „колкото по-зле, толкова по-добре“. Но ако изключим настъпването на голям инцидент на наша територия, този развой на събитията няма потенциал да мобилизира някакви скрити резерви на двойката.
Опитите да се извлекат политически дивиденти
от истеризирането на обществото на тема „военна заплаха“ най-малко се вписват в трайно изградения образ на тези партии и политици, защото предизвикват не само реакция от страна на потенциалните избиратели на Йотова, но действат като червено на бик на електората на „Възраждане“.
Така стигаме до кампанията на Костадинов-Волгин, която е строго профилирана към типичния избирател на партията им. Изборът е прагматичен – те са наясно, че шансовете да се доберат до балотаж са чисто теоретични, но възможността да постегнат разбитите редици с подобна таргетирана като предмет и послания кампания са реални. Прави впечатление, че през последните дни те се включват в критиките срещу действията на правителството, но от противоположни на ПП и ДБ позиции. Стремежът е така да се насложат обвиненията за неизпълнени обещания за стопляне на отношенията с Русия с опасенията на хората, че войнолюбивите призиви (като този да бъде активиран член 4) на някои политици и партии увеличават риска да бъдем пряко въвлечени във военен конфликт. Не е изключено тази тактика да им донесе някакъв дивидент, особено ако напрежението в прилежащата на българските териториални води зона продължи да нараства.
От останалите кандидатски двойки
любопитство буди главно потенциалния резултат на Иван Христанов,
който не пести енергия и ресурси, но подкрепата за него се оценява доста противоречиво от досегашните социологически изследвания. Тази двойка несъмнено ще „дръпне“ гласове от Гюров и Кандев на първия тур, но дали гласувалите за тях могат да бъдат пренасочени на втория, остава загадка поради оскъдните данни за профила на хората, които биха гласували са тях.
Това, което е почти сигурно, е, че досегашната кампания едва ли ще има ефект за привличане на значителна част от избирателите на ГЕРБ и ДПС, а най-вероятно такава цел дори не е поставяна. От тази гледна точка вече ясно се вижда, че предположенията на някои анализатори относно потенциала на евентуалното ангажиране на Борисов и Пеевски може да „обърне“ вота, са чисто спекулативни. Независимо кога и какво биха казали тези двамата, мнозинството от избирателите им няма да ги послушат, а ще постъпят, както са решили.
От казаното дотук следва една обща особеност на различните кампании до момента – нито една от тях няма потенциал да активизира избирателите така, че да бъдат опровергани прогнозите за ниска електорална активност. Най-вероятно такава цел не е била поставяна, или просто няма идея как би могла да бъде постигната.
Източник: Banker.bg
