Редиците на високо ценения финансов сектор на Швейцария оредяват, тъй като по-строгите регулации и консолидацията на бранша принуждават по-малките мениджъри на лични състояния и частните банки да затворят или да се обединят. Към октомври 1570 финансови институции са имали лиценз, според публичните регистри на регулатора на мениджъри на портфейли и на консултантите за управление на свободни активи – рязък спад от над 2000, преди новите правила да влязат в сила изцяло през 2022 година. Броят на частните банки в Швейцария също е спаднал от над 100 преди десетилетие до само 82 днес, според данни на KPMG, която прогнозира, че този брой може да падне под 70 до 2030 година.
„Секторът не се консолидира само защото фирмите са слаби – много сделки включват силни играчи от двете страни“, посочи Кристиан Хинтерман, партньор в KPMG. „Но общата тенденция е ясна: по-малко банки, по-големи институции и финансов сектор, който става по-втален, по-силно регулиран и по-концентриран.“
Управляваните активи в Швейцария продължават да нарастват, макар и с по-бавни темпове в сравнение с развиващите се конкурентни юрисдикции като Сингапур и Хонконг. Като цяло броят на банките, включително местните кредитори, също е намалял от 243 през 2020-а до 230 в края на миналата година. Новите регулации са увеличили разходите и трудността за спазването на по-сложните изисквания, особено за по-малките фирми, твърдят някои експерти.
Законът за финансовите институции (FINIA), който влезе в сила през 2022 г., цели да приведе фрагментираната швейцарска ниша за управление на лични състояния богатството в съответствие със световните стандарти. Той въведе лицензиране за мениджърите на портфейли и попечителите, разширявайки надзора върху по-малките фирми за управление на богатство за първи път.
„Има много играчи, които управляват под 100 милиона долара, и не виждам как ще оцелеят“, коментира Себастиан Йек, партньор в Novum Partners – швейцарска фирма за управление на лични състояния с активи за 10 милиарда долара. Той е убеден, че ще консолидацията ще продължи.
Краят на банковата тайна и въвеждането на международни правила за прозрачност на данъците, като FATCA, също преобърнаха бизнес модела, който навремето превърна Швейцария в убежище за офшорни богатства. „Тя вече не е място за криене на пари, толкова много хора… вече нямат причина да съществуват“, коментира ръководителят на частна банка, базирана в Цюрих.
Регулаторният натиск се засили след спешното поглъщане на „Креди Сюис“ от „Ю Би Ес“ през 2023 г., което създаде местен гигант с управлявани активи в размер над 3 трилиона долара.
„След колапса на „Креди Сюис“ имаше промяна в целия сектор, включително в регулатора“, каза Джей Бидерман – партньор в регистрираната в Цюрих частна банка Rahn+Bodmer. Той допълни, че регулацията е станала по-строга и фирмите с активи под 10 милиарда долара е много трудно да оцелеят.
Швейцарското правителство и финансовият регулатор FINMA насочиха вниманието си към системно важни банки – по-специално „Ю Би Ес“, чийто активи надхвърлят приблизително два пъти БВП на Швейцария. Пакетът от реформи има за цел да принуди швейцарския банков първенец да капитализира изцяло чуждестранните си дъщерни дружества, отчасти за да предотврати повторение на колапса на „Креди Сюис“, с нови правила, които биха могли да увеличат необходимия капитал с до 26 милиарда долара при засилен режим за „твърде големи, за да фалират“ (TBTF). Реформите дават също по-големи правомощия на FINMA – от по-силни инструменти за ранна намеса до разширена способност да държи отговорно висшето ръководство.
Времето контрастира рязко с действията на други правителства. Докато администрацията на американския президент Доналд Тръмп настоява за облекчаване на правилата за финансовия сектор, а Европейският съюз и Обединеното кралство смекчават или забавят прилагането на Базел III, за да защитят конкурентоспособността си, Швейцария се движи в обратната посока. Това разминаване предизвика опасения сред банкерите и законодателите, че прекомерното регулиране може да направи швейцарските банки по-малко печеливши и да отслаби конкурентните им позиции, като същевременно натовари по-малките играчи, които вече са принудени да харчат повече, за да са изрядни пред законодателството.
„Трябва да гарантираме, че пакетът от реформи на TBTF няма да навреди на конкурентните позиции и на способността, особено на по-малките банки в Швейцария, да правят бизнес“, посочи Бенджамин Мюлеман, съпредседател на десноцентристката FDP, основната ориентирана към бизнеса партия в алпийския оазис.
В отговор на опасенията за реформите на TBTF, FINMA заяви, че макар други да облекчават изискванията, подходът на регулатора „е в отговор на поуките от минали събития“. В официалното съобщение на агенцията се казва също: „За институции с по-прости структури, като по-малките банки, се очаква административната тежест да бъде минимална. Целта не е да се претоварят тези институции, а да се гарантира, че всички участници на пазара работят с добро управление и управление на риска“.
Що се отнася до FINIA и нейното въздействие върху по-малките консултанти и мениджъри на лични състояния, регулаторът съобщава, че от края на 2022 г. насам са подадени над 200 нови заявления от фирми, навлизащи на пазара, дори когато други са затворили, слели са се или са прекратили дейността си. „FINMA е наясно, че новите изисквания представляват предизвикателство, особено за по-малките институции. Поради тази причина препоръча на ранен етап институциите да започнат процеса на лицензиране своевременно“, се казва в съобщението.
Въпреки това, трудностите за спазването на правилата възпират новите участници и оказват натиск върху съществуващите играчи, които се страхуват какво биха могли да означават новите правила за сектора.
„Регулирането е предимство, особено за международни клиенти“, заяви Джейми Фрийхоф-Дрозе, управляващ партньор в WHVP – фирма за управление на лични състояния на американски клиенти. Но допълни, че „то трябва да бъде балансирано с реалностите на правенето на бизнес.“
Източник: Banker.bg
