Неочаквани резултати от няколко големи изследвания на млечните продукти подсказват възможна връзка между консумацията на сладолед и по-нисък риск от диабет. Учените не са очаквали подобен резултат и все още не могат напълно да го обяснят.
Сладоледът рядко се свързва с превенция на заболявания. Заради съдържанието на захар, наситени мазнини и калории той обикновено се възприема като лакомство, а не като защитна храна.
Затова изследователите били изненадани, когато няколко големи проучвания върху консумацията на млечни продукти показали странен резултат: в някои групи хората, които съобщавали, че ядат повече сладолед, изглежда имали по-нисък риск от развитие на диабет тип 2.
Това откритие се появявало достатъчно често, за да привлече сериозно внимание, въпреки че учените остават предпазливи относно неговото значение.
Първите следи от изследванията на млечните продукти
Един от първите признаци, че историята с млечните продукти може да е по-сложна, се появява в началото на 2000-те години. Изследователи, анализиращи дългосрочно проучване върху рисковите фактори за сърдечни заболявания, установили, че млечните храни като цяло са свързани с по-нисък риск от синдром на инсулинова резистентност – състояние, което предхожда диабета – при участници с наднормено тегло.
Но един детайл в данните изпъкнал: консумацията на „млечни десерти“ – категория, в която основно попада сладоледът – била свързана със значително по-ниска вероятност за развитие на синдрома. Наблюдаваният защитен ефект бил около 2,5 пъти по-силен от този при обикновеното мляко.
Подобни резултати и в други изследвания
Това не било изолиран случай. През 2005 г. мащабното проучване Health Professionals Follow-up Study, проследяващо повече от 41 000 мъже в САЩ, показало сходен озадачаващ резултат. Макар публикуваната статия да подчертавала предимно ползите от нискомаслените млечни продукти, суровите данни показвали, че мъжете, които ядели сладолед два или повече пъти седмично, имали забележимо по-нисък относителен риск от диабет тип 2 в сравнение с тези, които го консумирали по-рядко от веднъж месечно.
В свързано изследване един учен установил, че при хора с диабет консумацията на около половин чаша сладолед на ден била свързана с по-нисък риск от сърдечни проблеми.
Защо киселото мляко се вписва по-добре в теорията
Когато по-късно учените обединили данни от големи изследвания на Харвард и други дългосрочни проучвания, киселото мляко се оказало по-логичното откритие. В един метаанализ ежедневна порция кисело мляко била свързана с 18% по-нисък риск от диабет тип 2.
За разлика от сладоледа, потенциалните ползи от киселото мляко се вписват по-добре в съществуващите теории, тъй като ферментиралите млечни продукти и пробиотиците имат правдоподобна връзка със здравето на червата и метаболизма.
„Нашето изследване се възползва от много голям размер на извадката, висока степен на проследяване и многократни оценки на хранителните и житейските фактори“, отбелязва водещият автор Му Чен.
Но сигналът, свързан със сладоледа, продължавал ясно да се появява. Защо тогава често остава на заден план?
Възможни обяснения за „ефекта на сладоледа“
Изправени пред резултат, който противоречи на десетилетия хранителни препоръки, учените се опитали внимателно да проверят данните. Когато резултатите останали стабилни, те предложили три основни обяснения:
Обратна причинност
Това е водещата теория. Хората, при които се появяват ранни признаци на метаболитни проблеми – като внезапно напълняване или висок холестерол – често получават лекарска препоръка да ограничат „нездравословните“ храни, включително сладоледа. По-здравите хора обикновено не ограничават десертите си. В този случай сладоледът не предотвратява диабета – просто хората с ранни признаци на диабет спират да го ядат.
Пристрастие при отчитането
Изследванията на храненето често разчитат на въпросници за честота на консумация на храни, които са податливи на грешки. Хората често подценяват количеството „нездравословни“ храни, които ядат. Ако хора с наднормено тегло системно подценяват консумацията на десерти, признаването на сладолед може погрешно да изглежда свързано с по-добро метаболитно здраве.
Неизследвани биологични механизми
Някои експерти смятат, че може да има реални биологични фактори. Гликемичният индекс на сладоледа – скоростта, с която повишава кръвната захар – е изненадващо по-нисък от този на кафявия ориз, благодарение на високото съдържание на мазнини и протеини. Освен това т.нар. мембрана на млечните мастни глобули – сложна биологична структура около млечните мазнини – остава непокътната в сладоледа, но се разрушава в продукти като маслото. Някои изследвания предполагат, че тази мембрана може да има защитен метаболитен ефект.
Сладоледът не е лекарство и настоящите доказателства не означават, че трябва да се счита за здравословна храна. Но фактът, че този необичаен сигнал се появява многократно в няколко големи проучвания, подсказва, че историята може да не е напълно разбрана.
Засега учените препоръчват резултатите да се тълкуват внимателно, като се оставя възможност бъдещи изследвания да разкрият нови подробности за това как различните млечни продукти взаимодействат с метаболизма и риска от диабет.
Четете още: Храни, богати на флаваноли, могат да предизвикат реакция в мозъка, подобна на физическо упражнение
Източник: Banker.bg
