Френският автомобилен гигант Renault се озова в трудна ситуация. Правителството го моли да се присъедини към производството на военни дронове – за да укрепи отбраната на страната, да подкрепи Украйна и да преодолее пропастта в бързо променящия се свят на оръжията. В компанията това предложение е предизвикало по-малко ентусиазъм, отколкото съмнения.
Темата за дроновете се появи за първи път през лятото, когато тогавашният министър на въоръжените сили Себастиан Льокорню обяви планове за включване на „голям автомобилен производител“ в отбранителния сектор. Той щеше да работи съвместно с френска фирма, специализирана във военни технологии. Предложението включваше производство на дронове за армиите на Франция и Украйна – в съоръжения в Източна Европа, вероятно дори на украинска територия, „на няколко десетки километра от фронта“.
Новината изненада служителите на Renault:
дали инженерите и работниците, свикнали да сглобяват автомобили, изведнъж ще могат да започнат да произвеждат оръжия? И ако можеха, щяха ли да искат?
„Подписахме договор да работим в автомобилната индустрия, а не в отбраната“, казват някои в завода. Други посочват риска: „Никой не иска да бъде мишена – нито физически, нито кибератака.“
Renault се опитва да успокои служителите си. Разпространена е вътрешна бележка, в която се посочва, че компанията просто „проучва възможността за участие в проекти в отбранителната промишленост“. Все още не е взето решение и преговорите продължават. В документа са изброени и потенциални ползи – от запазване на работни места във Франция до натрупване на „ценен опит, който би могъл да намери гражданско приложение“. Производителят, отслабен от намаляващите продажби на електрически превозни средства, проучва нови възможности.
Но наблюдателите посочват три потенциални проблема:
-физическа сигурност на фабриките,
-защита на производството от кибератаки и
-риск Renault да стане мишена в информационни – и дезинформационни – войни.
Съществуват и чисто практически опасения. Компанията все още не е финализирала развода си с Русия: Renault запазва правото да изкупи обратно дела си в АвтоВАЗ до 2028 година. Главният изпълнителен директор на Ростех Сергей Чемезов обаче вече заяви, че политическите условия за завръщане на Renault в АвтоВАЗ не съществуват. Ако обаче френските фабрики започнат да произвеждат оръжия за Украйна, този прозорец ще се затвори напълно. Според източници от компанията, ръководството разбира, че преминаването към военно производство ще промени завинаги репутацията на марката.
Ръководството обаче предпочита да говори за „принос към европейската индустриална динамика“. Официални коментари посочват, че
много компании са поели по този път.
В Германия заводът на производителя на влакове Alstom е преустроен за сглобяване на бронирани машини; германският концерн Schaeffler е създал отделно подразделение за договори за отбрана; а семейство Porsche наскоро обяви намерението си да инвестира във военно производство. Германският концерн Rheinmetall обяви намерението си да построи завод за артилерийски снаряди в Украйна.
Френската икономика, подчертава правителството, навлиза в „нова фаза на военната икономика“, където частният сектор трябва да подкрепя армията.
Участието в отбранителен проект би могло да засили връзките с държавата
и да отвори нови бизнес възможности в Европа. Но всяка стъпка в тази посока е изпълнена с репутационни рискове, ако не и с вътрешна криза. Профсъюзите говорят за шок. В неотдавнашното си изявление CFDT припомни, че това „не е просто преобразуване, а преход към дейност с тежки морални последици“. Force Ouvrière изисква „прозрачност и отчетност“ от държавата, тъй като основният акционер на Renault е френското правителство, което притежава 15% от капитала на компанията.
„Renault не се стреми да стане играч на пазара на оръжия“,
се казва в официалната позиция на компанията. „Ние просто обмисляме възможността да използваме нашия индустриален потенциал в проекти, където той може да бъде полезен.“
Преди повече от 100 години, по време на Първата световна война, Renault вече работеше за армията, произвеждайки снаряди, самолетни двигатели и известните танкове FT. Но тогава, както посочват синдикатите, самата страна беше под обстрел. Днешният контекст е различен: войната не се води на френска земя и решението за участие в нея не е въпрос на оцеляване, а на избор.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
