В последното десетилетие светът навлезе в етап, в който роботиката и изкуственият интелект (AI) не са просто иновации, а ключов фактор за продуктивност, конкурентоспособност и икономически растеж. От автономните роботи в логистичните центрове до интелигентните системи, подпомагащи различни области дори на здравеопазването, тези технологии променят начина, по който работим, произвеждаме и създаваме стойност.
На глобално ниво инвестициите в AI и роботика бележат бърз растеж. Големите технологични центрове – САЩ, Китай, Япония и страни от Западна Европа, влагат милиарди в разработка, внедряване и развитие на интелигентни машини. През последните години колаборативните роботи (cobots), автономните мобилни роботи (AMR) и машинното обучение се превърнаха от научни фантазии в конкретни инструменти за индустрии с висока добавена стойност.
Световни тенденции
Важен момент в развитието е интеграцията между изкуствен интелект и роботите. Роботите не само изпълняват предварително зададени движения, а „разбират“ средата си чрез сензори и AI алгоритми за локализация, планиране и адаптация на действията. Това отваря възможности за добра координация в динамични условия и за висока точност при сложни задачи в прецизни производства и дори в хирургията. Човекът и машината са във все по-голямо сътрудничество помежду си. AI има съществена роля в анализа на големи данни до автоматизация на бизнес процеси, което допълнително увеличава ефективността на взаимодействието между физическа роботика и дигитални системи.
Къде сме ние
В България роботиката и изкуственият интелект все още не са масово внедрени, но тенденцията сочи ускорено навлизане, особено през последните 3-5 години. Български фирми и стартъпи работят в специфични ниши – мобилни роботи, интеграция на AMR в логистика, роботизация на рутинни производствени процеси. Развитието се основа на няколко фактора. На първо място е наличие на инженерни таланти и добро техническо образование, тъй като България има традиции в математиката, инженерството и автоматизацията. Софтуерното инженерство и AI изследванията се развиват с подкрепата на университети и частни инициативи. Местни компании вече предлагат роботизирани системи, които намират приложение в малки и средни производства – от палетизация до фрезоване и заваряване. Съществува и растящ интерес към втора употреба индустриални роботи – те са направени от западни производители, реконструирани са, предлагат се на по-достъпна цена и дават възможност на малки и средни фирми да автоматизират процеси, без да инвестират в скъпи нови системи.
Предизвикателства
Пред България стоят ясни предизвикателства, от които зависи интензивността на развитие и внедряване на тези високи технологии. Спирачка е недостигът на квалифицирани кадри, които не само да имат инженерна диплома. Успешното внедряване на роботи и изкуствен интелект изисква опит в реална производствена среда, нужни са и интердисциплинарни умения. Малките фирми често нямат ресурс или експертиза да интегрират автоматизация без външна помощ. Като образователен пропуск се отчита липсата на достатъчно програми, които да подготвят кадри за работа с AI и интелигентни машини. Нужни са политики, които да стимулират внедряване на роботика и AI в реални производства, казват представители на малки и средни предприятия. Образованието и институциите, от които зависи гъвкавостта на учебните програми, не може още дълго да остават глухи за потребностите на бизнеса.
Перспективи пред България
Бъдещето на роботиката и AI у нас е свързано с визия за развитието на тези технологии и тяхното внедряване. За да се задържат младите таланти и да се подготви следващото поколение инженери, България трябва да разшири образователните си програми – от университетски курсове по роботика и машинно обучение до практически лаборатории в училищата, които формират интерес още от ранна възраст. Сътрудничеството между университети, изследователски центрове и индустрията ще осигури двустранен поток от знания – научни разработки, адаптирани към реални нужди, и практическа обратна връзка към академичните програми. Достъп до финансиране, обучения и интеграционни услуги ще улесни МСП да започнат автоматизация. Изграждането на технологични хъбове и лаборатории извън големите градове може да е правилната стъпка към създаване на условия за развитие в регионите, където младите хора да видят нова перспектива.
Накъде
Роботиката и AI променят производството и услугите в целия свят. България може да изгради нишови компетенции, които да я поставят в специфични технологични сегменти. Това изисква инвестиция в хора, образование и партньорства, но води до по-висока производителност, устойчивост и конкурентоспособност. Предстоящото изграждане на фабрика за изкуствен интелект у нас е стратегическа стъпка, която може да ускори дигиталната трансформация на икономиката, да привлече високотехнологични инвестиции и да позиционира страната като регионален център за развитие и внедряване на AI решения. Ако роботизацията и AI бъдат възприети като необходим инструмент за бизнеса, България има нужните условия да създаде технологична база, която да служи на местните фирми, но да е ориентирана и към външните пазари.
В темата на брой 131 на списание „Икономика“ представяме гледната точка на трима предприемачи. Един от тях е д-р инж. Георги Георгиев, управител и собственик на „Симоботикс“:
Моят професионален път в роботиката започна през 2017 г., когато завърших доктората си по роботика и се наложи да реша свой бизнес проблем, свързан с липсата на персонал. В крайна сметка стана ясно, че роботиката може да е устойчив бизнес с потенциално огромен мащаб. Това споделя Георги Георгиев, управител и собственик на „Симоботикс“ – стартъп основан през 2023 г. Компанията предлага достъпни решения в областта на роботиката и дава отговор на предизвикателства, свързани с липсата на работна ръка, скъпата автоматизация и сложните стандарти за интеграция. „Симоботикс“ разработва и произвежда колаборативни и автономни мобилни роботи. Ето какъв е вътрешният двигател за успех на инж. Георгиев: „В ранните си години съм се занимавал със спорт и този спортен хъс сега дава отражение в предприемачеството, важна е и средата – баща ми е също инженер с дългогодишен опит в ядрената енергетика“. Следва още от разказа на основателя на „Симоботикс“ за развитието на автоматизацията и роботизацията:
През 2024 г. компанията представи второ поколение от първия български колаборативен робот, вече с името Булбот. Освен него екипът ни разработи и първия български автономен мобилен робот МИТО, а в рамките на последните шест месеца създадохме нашия нов продукт – БАЛАБАН, първия по рода си многоцелеви автономен мобилен робот с иновативна система за повдигане до 1.2м. Неговото
ключово предимство
е, че може да сменя приложението си по време на работа – нещо, което към момента няма аналог в световен мащаб.
БАЛАБАН е значително по-евтин от сходните китайски технологии, като в същото време е по-иновативен и функционален дори от европейските конкуренти.
Роботизираните системи и решения са създадени, не да заменят хората, а заедно с тях
да работят в споделяна среда
и да облекчават тежкия, повторяем и рисков труд в контекста на Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0. Дълго време българските и регионалните предприемачи не припознаваха автоматизацията като нещо належащо. Защото: Купуваш продукт, след това трябва да наемеш интегратор, който да го внедри, и в крайна сметка цената на решението става три пъти по-висока от първоначалното вложение. Това е инвестиция, която много компании трудно оправдават.
Днес обаче ситуацията се променя. В България вече се автоматизира, защото компаниите са в принудителен режим – поради липса на персонал. Работната ръка се преориентира към по-привлекателни професии, и в резултат на това цели сектори страдат от остър недостиг на кадри, а вносът на работници от трети страни е временно и неустойчиво решение. Предимство на роботите е, че нямат отпуски, болнични и изисквания за работна среда – те работят 24/7.
Затова се стремим
нашите решения
да бъдат достъпни – както ценово, така и като начин на работа. Ползваме дигитални двойници и графичен интерфейс, които улесняват интеграцията и последващото управление. Предложенията ни са надеждни, лесни за внедряване и особено подходящи за малките и средните предприятия, които имат най-неотложна нужда от автоматизация. Именно там „счупваме“ модела на скъпата роботизация, тоест сваляме бариерите за достъп до технологията и я пренасяме в ежедневната бизнес практика.
Всички наши продукти са модулни, асемблират се лесно и имат по-ниски разходи за поддръжка. Най-голямото ни предизвикателство е човешкият капитал – нужни са ни специалисти в процеса на развитие на нашата продуктова екосистемата. Българското образование се адаптира бавно, а част от технологиите, които използваме, изобщо не се преподават и не присъстват у нас като експертиза. Затова нашият екип е международен с външни експерти и така създаваме ноу-хау в напълно нови за страната области.
За развитието на тази индустрия са нужни експертиза, визия и финансиране.
Високите технологии
не търпят компромиси. Пример за правилен подход е INSAIT – с международна експертиза, стратегия за развитие и стабилна среда. Понякога е достатъчна и една успешна компания като пример, за да се формира цял отрасъл и да се изгради екосистема. Роботиката в България има потенциал именно за това.
Отворили сме първия си инвестиционен рунд, защото интересът към продуктите ни е по-голям от капацитета ни. През последната година компанията спечели девет престижни награди, като беше номинирана в топ пет в Европа на Европейския форум по роботика, като е единствената компания от Източна Европа. Имаме екип и визия. Остава
финансирането
което да постави стабилната основа.
Показват ни се хуманоиди роботи, но средносрочно те са по-скоро R&D и PR, отколкото индустриално решение. Използваните технологии все още са далеч от етап на зрялост и е нужно технологично и еволюционно време за тяхното развитие. Катализатор на тези процеси е навлизането на изкуствения интелект в роботиката, което значително подобрява способността на машините да разпознават условията на работа и да се приспособяват към тях. Роботиката се развива в продължение на последните 40 години, като осезаем скок започна през последните 5-10 години чрез създаване на по-лесен достъп до технологии с отворен код и крайни компоненти, в резултат на което видяхме инициирането на нов сегмент като колаборативните ръце. В следващите 20 години производството и логистиката ще се трансформират осезаемо, вследствие на което роботите няма да отнемат работните места от хората, а ще ги облекчат в определени нежелани приложения или увеличат тяхната ефективност чрез споделена работна среда. Роботиката е неизбежна част от тази глобална трансформация.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
