Централната банка на Румъния запази без промяна базовия си лихвен процент – един от най-високите в Европейския съюз, защото паричните стратези изчакват инфлацията да слезе под нивата около 10%, преди да започнат обсъждания за понижаване на разходите по заемите.
Националната банка на Румъния остави основната лихва на досегашните 6.5% на 11-о поредно заседание на 19 януари, в съответствие с прогнозите на всички икономисти. Черноморската държава поддържа този лихвен процент – равнище, което в ЕС има само в съседна Унгария, вече година и половина – период, през който страната преживя най-тежката си политическа криза и пазарни разпродажби.
Властите са подложени на ценови натиск, произтичащ от усилията на правителството да свие най-високия бюджетен дефицит в ЕС. Управляващата коалиция увеличи данъка върху добавената стойност и акцизите и премахна тавана на цените на енергията, което доведе до инфлация от 9.7% през декември.
Централните банкери очакват „годишната инфлация да намалява бавно през първите три месеца“, подпомогната от цените на някои суровини и от ефекти, свързани със статистическата база.
Фискалната консолидация, започнала през 2025 г., както и потенциалните допълнителни бюджетни мерки в началото на тази година „вероятно ще доведат в бъдеще до все по-силни дезинфлационни процеси, особено чрез общото търсене, и ще спомогнат за по-нататъшна корекция на дефицита по текущата сметка“, се казва в изявление на банката.
Целевият инфлационен диапазон на институцията е от 1.5% до 3.5%, а очакванията са ръстът на цените да се забави до 3.7% в края на 2026 година. Управителят Мугур Исъреску намекна през ноември 2025-а, че разговори за понижаване на лихвените проценти е малко вероятно да започнат преди лятото.
Фискалната перспектива остава рисков фактор, тъй като правителството все още не е приело бюджета за тази година и не е прокарало няколко административни реформи, насочени към намаляване на публичните разходи. Международната кредитна агенция Fitch Ratings наскоро сигнализира, че са необходими допълнителни мерки, ако Румъния иска да подобри негативната перспектива за държавния си кредитен рейтинг, който е една степен над „боклук“ (junk).
Управляващата коалиция в Румъния, съставена от четири партии с противоречиви политически програми, се е договорила за пакет от реформи, включително 10% съкращение на разходите в публичната администрация. Окончателното одобрение в парламента все още предстои, а рисковете за политическата стабилност се засилиха, след като социалдемократите – най-голямата партия в управляващата коалиция заявиха, че ще преразгледат позицията си до края на януари.
Четете още: Кой е по-по-най – България или Румъния?
Източник: Banker.bg
