През последните три години руските власти са конфискували активи на стойност около 50 млрд. долара, пише Reuters, цитирайки руски медии. Това подчертава мащаба на трансформацията в икономическия модел на „крепостта Русия“ по време на войната в Украйна.
Конфликтът е съпроводен със значително прехвърляне на активи, тъй като много западни компании напускат руския пазар, друга собственост директно е присвоена, а дори активите на някои големи руски предприятия са конфискувани от държавата.
Изземването на активи – с указ от президента
В отговор на незаконните, според Русия, действия на Запада, през последните три години президентът Владимир Путин е подписал укази, с които разрешава изземването на западни активи, в които са въвлечени различни фирми – от германската Uniper до датската пивоварна Carlsberg.
Освен западните активи, големи местни компании са сменили собственика си въз основа на различни правни механизми, включително нужда от стратегически ресурси, твърдения за корупция, предполагаеми нарушения при приватизацията или лошо управление. Московската адвокатска кантора NSP (Nektorov, Saveliev & Partners) заяви, че мащабът на тази така наречена от нея „национализация“ възлиза на 3.9 милиарда рубли за три години.
„Крепостта Русия“
За изследването пръв съобщи един от водещите руски вестници „Комерсант“, според който то илюстрира икономическия модел на „крепостта Русия“.
Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. породи надежди, че Русия може да се превърне в свободна пазарна икономика, интегрирана в световната, но огромната корупция, икономическите сътресения и организираната престъпност подкопаха доверието в демократичния капитализъм през 90-те години.
През първите си осем години на власт Путин подкрепи икономическите свободи, насочи вниманието си към някои от т.нар. олигарси и стимулира значителен ръст на икономиката, която от 200 милиарда долара през 1999 г. достигна 1.8 трилиона долара през 2008 г.
В периода 2008 – 2022 г. икономиката на страната нарасна до 2.3 трилиона долара, въпреки че западните санкции са ѝ нанесли сериозен удар, след като Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г., според данни на Международния валутен фонд.
Въпреки че по време на войната в Украйна руската икономика се представи по-добре от очакваното, номиналният ѝ размер в долари през 2024 г. ще бъде едва 2.2 трилиона долара според данни на МВФ – много по-малък от този на Китай, Европейския съюз и Съединените щати.
Военновременна икономика
Руски официални лица твърдят, че войната в Украйна – най-голямата конфронтация със Запада от времето на Студената война – е наложила извънредни мерки, за да се предотврати това, което според тях е явен опит на Запада да потопи руската икономика.
Путин твърди, че напускането на западните фирми е позволило на местните производители да заемат тяхното място и че западните санкции са принудили местния бизнес да се развива. Той призова за „нов модел на развитие“, различен от „остарялата глобализация“.
Но военновременната икономика, насочена към производството на оръжия и поддържането на дългия конфликт с Украйна, поставя държавата – и длъжностните лица, които я управляват – в много по-силна позиция от частните руски предприятия.
Руските прокурори се опитват да конфискуват мажоритарния дял на милиардера Константин Струков в големия производител на злато Uzhuralzoloto за държавата.
Повече от хиляда компании – от McDonald’s до Mercedes-Benz – са напуснали Русия след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., като са продали, предали ключовете на съществуващите мениджъри или просто са изоставили активите си.
На други беше наложен запор на имуществото и принудителна продажба.
Източник: Economic.bg
