Русия се възползва от рязкото повишение на цените на торовете, предизвикано от войната на Съединените щати и Израел срещу Иран, защото други големи доставчици в Близкия изток спират производството и се затрудняват да изнасят продукцията си през Ормузкия проток. Тази промяна излага на риск европейските доставки, давайки нов тласък на приятелски настроените към Русия страни от Европейския съюз да настояват блокът да облекчи ограниченията върху руските торове, наложени в отговор на войната в Украйна.
„Русия е един от основните бенефициенти (от войната) като голям производител на суровини – не на петрол и газ, но и на торове“, посочва Андрей Сизов – управляващ директор на консултантската компания за зърно SovEcon. „Слизайки по веригата на селскостопанските продукти цената им също се повишава, а Русия има доста големи резерви.“
Доминиращото положение на Москва на световния пазар на торове надхвърля дори позицията ѝ на пазарите на петрол и газ, защото тя има 23% дял в износа на амоняк, 14% на урея и, заедно със съюзника Беларус – 40% на поташ. А и доставките ѝ не са засегнати от блокадата на Ормузкия проток от страна на Иран. Цените на уреята в Близкия изток – световният базов индикатор, са се увеличили с 44% от началото на войната – до над 670 долара за тон. Да не говорим, че Кремъл вече получава до 150 милиона долара допълнителни бюджетни приходи от продажби на петрол на ден, на фона на скока в цените, причинен от войната.
Москва определи кризата на пазарите на суровини като шанс да извади Русия от фризера след четирите години на санкции върху износа ѝ заради пълномащабното нахлуване в Украйна. Кремъл спря временно износа на амониев нитрат на 24 март, за да даде приоритет на местните производители, подчертавайки способността на страната да влияе на колебаещите се пазари.
„Русия е добре позиционирана за прогнозираната и зараждаща се ера на изключителен недостиг“, написа Кирил Дмитриев – специален пратеник на руския президент Владимир Путин за икономическо сътрудничество, в социалната платформа X. Дмитриев прогнозира, че с „прекъсването на глобалните вериги за доставки, както партньорите, така и противниците на Русия ще оценят още повече нейната критична роля“ като износител.
Влиянието вече се усеща в Европа, където поташът на Беларус остава забранен, а азотните торове от Русия и Беларус се обмитяват. Износът на руски торове за Европейския съюз е бил на стойност около 2 милиарда евро миналата година, въпреки че обемите са намалели откакто въведените през 2025-а нови мита започнаха да влизат в сила.
Унгарското правителство – дългогодишен радетел за отмяната на санкциите на ЕС срещу Русия, поиска от Брюксел да облекчи ограниченията върху торовете. В писмо до Европейската комисия на 23 март унгарският министър на земеделието Ищван Наги предупреди, че ограниченият достъп до по-евтин внос може да доведе до по-ниски добиви и по-високи цени на храните, особено в страни, зависими от вноса на фосфор и поташ. Вашингтон пък обяви миналата седмица, че ще облекчи санкциите срещу няколко беларуски производители, включително държавната компания „Беларускалий“, което потенциално ще позволи увеличаването на износа.
Налице са обаче малко индикации, че ЕС ще склони да разхлаби ограниченията си, според Крис Лоусън – ръководител на отдела за торове в консултантската компания CRU. Той посочва, че Русия не може да замести напълно спрените количества от Близкия изток, дори ако производството се увеличи тази година. Очакванията са, че руската страна ще изнесе около 9.5 милиона тона урея през 2026 г., или около 15-16% от световната търговия, докато производителите от Персийския залив имат близо една трета дял от търгуваните световни доставки.
Сизов предупреди, че заводите вече работят на около 90% от капацитета си. Производствените мощности за амониев нитрат произвеждат също и взривни вещества за руските военни и са подложени на удари от украински дронове. Все пак, Москва е в добра позиция да използва експорта си като инструмент за противодействие на западните санкции и да убеди развиващите се пазари да подкрепят каузата ѝ.
Влиянието на войната върху световните селскостопански пазари може да наклони още повече везните в полза на Русия в средносрочен план, тъй като зависимите от вноса държави са принудени да засаждат по-малко, а шокове в доставките предизвикаха инфлация на цените на храните, коментира Александра Прокопенко – сътрудник в Центъра за Русия и Евразия „Карнеги“ в Берлин.
„Правителствен представител на азиатска или африканска държава, която се нуждае от урея преди мусоните, не обсъжда украинския въпрос. Той се обажда на Кремъл и Кремъл вдига“, отбелязва Прокопенко. „Русия може да превърне пазарната сила в политическа рента, извличайки геополитическа възвръщаемост, като се позиционира като незаменим доставчик.“
Източник: Banker.bg
