Русия е започнала да намалява провокациите си в Източна Европа, за да избегне ескалация на напрежението с НАТО, заяви високопоставен разузнавателен служител от една от фронтовите държави в алианса, която често е предупреждавала за заплахи от Москва.
„Това, което все още виждаме днес, е, че Русия в момента няма намерение да атакува някоя от балтийските държави или НАТО като цяло“, заяви ръководителят на естонското външно разузнаване Каупо Росин в интервю за националната обществена телевизия.
Думите на Росин звучат в различен тон на фона на по-сериозните предупреждения от западни официални лица относно намеренията на руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви по-рано този месец, че алиансът трябва да се подготви да отблъсне руска атака в рамките на следващите пет години, като призова европейците да си припомнят мащабите на разрушенията, причинени от Втората световна война.
Росин каза, че анализът на неговата служба също показва, че Русия не планира конкретно военна конфронтация с балтийските държави Естония, Латвия и Литва. Въпреки това той подчерта необходимостта от постоянна бдителност.
„Засега все още е ясно, че Русия уважава НАТО и в момента се опитва да избегне открит конфликт“, каза той.
По-рано този месец Путин заяви, че Русия е „готова за война“, ако Европа предприеме атака, но подчерта, че Москва не планира подобен конфликт.
Напрежението по източния фланг на Европа рязко нарасна след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., което накара правителствата в региона да увеличат разходите си за отбрана. Трите балтийски държави и Полша, които граничат с Русия и съюзника на Кремъл Беларус и са твърди поддръжници на Киев, понесоха основната тежест от навлизанията на руски военни самолети и дронове.
Руски изтребители нарушиха естонското въздушно пространство за 12 минути по-рано тази година, което накара балтийската държава да поиска извънредна среща на алианса.
Но според Росин Москва е възприела по-предпазлив подход в резултат на решителния отговор на НАТО на няколко подобни инцидента. По думите му руските самолети и дронове са станали по-внимателни при полетните си маршрути над Украйна и Балтийско море.
Източноевропейските членки на НАТО също се сблъскват с нарастващ брой палежи, кибератаки и саботажи, които наскоро включваха опит за повреждане на ключова железопътна линия, свързваща Полша с Украйна. Официални лица обвиниха руските разузнавателни служби за тези инциденти – обвинение, което Москва отхвърли като истерия.
В интервюто Росин разкритикува широко разпространеното описание на тези инциденти като „хибридни атаки“. Той определи този термин като неполезен евфемизъм, който „омекотява реалността и създава прекалено невинно впечатление за това, което всъщност се случва“.
„Трябва да наричаме нещата с истинските им имена. Ако е саботаж, значи е саботаж“, каза ръководителят на разузнаването на балтийската държава.
Росин също така заяви, че според него западните санкции срещу Русия – особено тези, насочени към износа на петрол и достъпа до финансовите пазари – започват да оказват натиск върху Москва, в момент когато президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава опитите си да посредничи за мир в Украйна.
„Русия се сблъсква с все повече проблеми“, каза Росин. „Тя няма да се срине през следващите няколко месеца или дори в рамките на шест месеца до година, но натискът започва да дава резултат.“
Четете още: Остават един или два много трудни въпроса, обяви Тръмп след близо 3 часа разговори със Зеленски
Източник: Banker.bg
