Русия обмисля изпращането на въоръжени военноморски патрули за защита на корабите си след зачестилите атаки срещу „сенчестия флот“ от петролни танкери и може да въоръжи самите кораби, заяви високопоставен помощник на руския президент Владимир Путин. Николай Патрушев – дългогодишен сътрудник на Путин и ръководител на Руския морски съвет, каза, че Москва може да разположи „мобилни огневи групи“ за охрана на танкери под руски флаг, както и „специални средства за защита“ на борда на корабите.
Коментарите на Патрушев в интервю, публикувано във вестник „Комерсант“, показват решимостта на Кремъл да се противопостави на украински атаки срещу нейните кораби, определяни като „сенчестият флот“. Москва ги използва, за да заобиколи западните санкции, наложени след нахлуването в Украйна през 2022 година.
Кремъл обвини Киев, че е подпалил танкера за втечнен природен газ Arctic Metagaz, плаващ под руски флаг при атака с участието на безпилотни морски дронове край Либия по-рано този месец. Украинците поеха отговорност за атаката срещу петролния танкер „Кендил“ в Средиземно море през декември 2025-а, както и за няколко кораба в Черно море.
Украйна засили атаките срещу плавателни съдове на „сенчестия флот“ миналата година, но не е потвърдила публично никакви удари от декември 2025-та насам. Потвърдените атаки бяха предимно в Черно море, където украински военноморски дронове многократно са удряли и руски военни кораби.
Патрушев заяви, че „треторазредни морски сили“ са започнали „безпрецедентна кампания“ срещу доставки от руски пристанища, която изисква отговор. И предупреди, че Москва ще инспектира кораби, влизащи в нейните пристанища от чужбина, и ще предприеме стъпки за засилване на контрола върху експортните товари „в интерес на Русия“.
Руското правителство наблюдава всички морски доставки в реално време, за да предотврати атаки и може да използва своя флот, за да засили защитата на гражданските кораби, коментира Патрушев. „Все по-често отбелязваме, че политическите, дипломатическите и правните мерки в повечето случаи не успяват да спрат западната кампания срещу руското корабоплаване“, посочи той. „В случай че се появят нови заплахи в морето от европейски страни, ще разработим нови мерки.“ Патрушев, който е близък до Путин още от времето им в КГБ, намекна също, че Русия ще вземе сенчестия флот под свой открит контрол.
Корабите на флота традиционно са плавали под флагове на трети държави и използват други средства за заблуда, като например манипулиране на GPS-сигналите, за да заобиколят западните санкции срещу руския петролен износ. Напоследък обаче все повече от тях плават под руски флаг, тъй като Западът започна да преследва държавите, чиито флагове се използват, в опит да се неутрализират флота.
„Русия се нуждае преди всичко от собствен потенциал за корабоплаване по море – флот, корабостроителни и ремонтни съоръжения, пристанищен капацитет, операции, застраховки и т.н.“, каза Патрушев. „Една от най-вредните заблуди е идеята, че не е нужно да имаме национален търговски флот и винаги можем да намерим съмнителни начини да спестим пари, като намерим „удобен флаг“, под който да плаваме“, добави той. „Ще продължим да бъдем част от световната морска икономика и да работим със заинтересовани партньори, но само при взаимноизгодни условия.“
Коментарите на Патрушев изглеждат като частичен отговор на обещанието на американския президент Доналд Тръмп да осигури американски военноморски ескорт за петролни танкери, които се опитват да избегнат блокадата на Ормузкия проток от Иран. Кремъл е споделял разузнавателна информация за насочване на ударите с ракети и дронове с Техеран, включително местоположението на американски военни активи в Близкия изток, по начин, наподобяващ споделянето на разузнавателни данни от Вашингтон за руски цели в Украйна, твърдят запознати с въпроса лица.
Самият Путин обаче до голяма степен се е въздържал от откровени критики към войната на американския президент срещу ислямската държава и е предложил по време на неотдавнашния си разговор с Тръмп да посредничи с Техеран – дългогодишен руски съюзник.
Патрушев пък определи конфликта като „трагедия“, която би „върнала съществуващата система на глобални търговски и икономически отношения с години назад“, за която „няма оправдание или обективни причини“. „По същество операция „Епична ярост“ разделя световния енергиен пазар и унищожава морската логистика“, отбелязва той. „И няма нищо епично в тази ярост – вместо това светът е свидетел на трагедия с непредсказуеми хуманитарни и икономически последици.“
Въпреки че предизвиканият от войната скок на цените на суровия петрол подхранва руския военен бюджет с до 150 милиона долара допълнителни приходи от износ на ден, Патрушев отбелязва, че ползите за Москва са временни и са надхвърлени от риска от щети за дългогодишните партньори в Близкия изток.
Ходът на Белия дом да позволи транспортирането на товари от санкциониран руски петрол до Индия, за да се понижат цените на горивото, обаче демонстрира нарастващо разделение между европейските и американските режими на санкции и желанието на властите да се справят с действията на сенчестия флот. Дейвид Таненбаум – директор в Blackstone Compliance, посочва, че решението на Съединените щати е „лудост“ и ще „окуражи“ корабите на сенчестия флот.
Източник: Banker.bg
