Русия ще защитава корабите си, които използват Балтийско море, с всички налични средства, заяви говорителят на Кремъл Дмитри Песков на 21 май. Той посочи, че провалилият се през миналата седмица опит на Естония да задържи танкер в балтийски води е показал, че Москва може да отговори с твърди действия, ако се наложи.
Рига обяви на 15 май, че Кремъл е изпратил мигновено изтребител във въздушното пространство на НАТО над Балтийско море когато Естония се е опитала да спре свързан с Русия танкер по подозрение, че е част от „сенчестия руски флот“, заобикалящ западните санкции срещу Москва.
Няколко дни по-късно, на 18 май, руснаците са задържали гръцки петролен танкер в руски води след като той е напуснал естонско пристанище, оповести на 20 май естонската обществена телевизия ERR. Задържането на плавателния съд, който впоследствие е бил освободен от Русия, подхранва опасения за потенциално прекъсване на корабоплаването в натоварените балтийски корабни маршрути, използвани за транспортирането на черно злато.
На въпроса на репортери какво би могла да направи Москва, за да защити интересите си в областта на корабоплаването в Балтийско море от определяните от Кремъл враждебни действия на членовете на Европейския съюз и Великобритания, Песков е отговорил, че „както са показали последнитес събития, свързани с опита за пиратско нападение на един от нашите танкери, Русия е показала, че е способна да отговори доста грубо“.
Песков е казал още, че страната е готова да използва „всичките средства“, с които разполага, и в бъдеще, при подобни инциденти в рамките на международното право и има широк кръг от възможности, от които да избира.
От руското Министерство на външните работи пък обвиниха на 20 май НАТО, че провежда агресивни действия в Балтийско море, които нарушават свободата на корабоплаването след пропадналия естонски опит да задържи руски танкер.
На 20 май ЕС прие 17-ти пакет от санкции срещу Русия, целящи да увеличат разходите за водената от Кремъл война срещу Украйна и да засилят натиска върху руското стопанство. Сред мерките е и включването на още 189 плавателни съда, които са част от сенчестия руски флот от петролни танкери или които улесняват руснаците да получават приходи от износ на енергия, с което общият им брой в забранителния списък достига 342. На тези кораби, които са идентифицирани съвместно със страните членки и с Европейската агенция за морска безопасност, е забранен достъпа до пристанища, както и на предоставянето на услуги. Това е най-голямата конкретна забрана на Г-7, насочена срещу плавателни съдове от сенчестия флот.
Описанието на корабите от страна на ЕС, успоредно с усилията на Великобритания и Съединените щати, намалява значително възможностите на Русия да печели от заобикалянето на ценовия таван на руското черно злато и затруднява замяната на санкционираните танкери. Което, като цяло, прави износа на суров петрол по-сложен и по-скъп за Кремъл, защото тези плавателни съдове няма да могат да изпълняват обичайния си бизнес. По последни данни, откакто Брюксел започна да описва тези танкери, руските петролни доставки с тях са намалели със 76 процента.
Източник: Banker.bg
