Изглеждат като пари от „Монополи“, но има уловка: създадени са цветни имитации на руски банкноти, за да помагат за прехвърлянето на рубли по света в разрез със западните ограничения, които силно свиха трансграничните плащания.
Задълбочено проучване на „Файненшъл таймс“, публикувано на 5 февруари, обяснява как свързана с Кремъл компания, основана в края на 2024 г., помага на фирми да извършват разплащания в чужбина. Банкнотите се издават от A7 , която бързо се превърна във водещ играч в усилията на Москва да поддържа движението на пари през границите си, след като ключови руски банки бяха изолирани от системата за съобщения Swift след пълномащабното нахлуване на Кремъл в Украйна през 2022 година.
A7 е създадена в края на 2024 г. от руската държавна банка „Промсвязбанк“, обслужваща отбранителния сектор, и Илан Шор – молдовски олигарх, който напуска страната си, след като през 2017 г. е осъден за участие в кражбата на 1 млрд. долара от банковата система на Молдова.
„Западните ограничения, включително отстраняването на редица банки от системата за съобщения Swift, сериозно усложниха международните плащания“, заяви заместник главният изпълнителен директор на A7 Ирина Акопян в интервю за вестник „Ведомости“ през септември 2025-а. И допълни: „Това принуждава компаниите и финансовите посредници да търсят нови начини за разплащане с чуждестранни партньори“.
A7 е заменила множеството неформални онлайн платежни посредници, които се нароиха след въвеждането на международните санкции. Компанията твърди, че е обработила транзакции на стойност 7.5 трилиона рубли (98 млрд. долара) през първите шест месеца от дейността си. А до декември 2025-а е отговаряла за близо 19% от общия обем на външнотърговските операции на руския бизнес.
Тези данни са трудни за проверка, но изглеждат правдоподобни, посочва Елис Томас – старши изследовател в неправителствената организация Centre for Information Resilience. „Те строят много сложен самолет, докато го пилотират с огромна скорост“, казва Томас.
Илан Шор твърди, че A7 „вече навлиза на международната сцена“.
Въпреки че миналата година A7 беше санкционирана от Съединените щати, Обединеното кралство и Европейския съюз, компанията е открила офиси в поне две африкански държави и е поела ангажимент да се установи във всеки голям руски град. Руският президент Владимир Путин се включи по видеовръзка в церемонията по откриването на офис на A7 във Владивосток.
Имитиращите банкноти на A7, с изобразени стилизирани силуети на руски градове, са с номинал до около 5000 долара и се рекламират в Telegram като услуга за руски туристи. Притежателите им могат да ги обменят за рубли в офисите на A7 в Русия или за чуждестранна валута в чужбина.
Зад граница притежателят изтрива сребристо покритие, за да разкрие QR код, изпраща го на Telegram бот и според рекламните материали – би трябвало да се появи агент с пари в брой. На практика обаче ботът предлага доставки на кеш само в дирхами в Дубай и в долари в Истанбул.
Банкнотите могат да бъдат обменяни и за виртуалните монети A7A5 – криптовалута, пусната миналата година от A7 и „Промсвязбанк“ като първия stablecoin, обвързан с рублата, рекламиран като обезпечен с депозити в касите на държавната банка.
Компанията за блокчейн анализ Elliptic изчислява, че 2300 от банкнотите са били обменени за A7A5, с обща стойност 8.6 млн. долара. Самият stablecoin се е превърнал във важен инструмент за трансгранични плащания, като общият обем на транзакциите с него надхвърля 100 млрд. долара от пускането му в началото на миналата година, според Elliptic.
Представители на A7A5 не са отговорили на запитване за коментар. Макар A7A5 по-рано да заяви, че се е отделила от A7 и вече е независим проект, тя рекламира банкнотите, издавани от A7 Киргизстан, на своя сайт и насочва потенциални купувачи към офисите на A7 в Русия. A7 и свързаните с нея структури са пуснали и други дигитални и обезпечени със злато записи на заповед, които изглежда играят централна роля в разрастващата се инфраструктура за трансгранични плащания.
В скорошен уебинар за малки и средни предприятия в Русия представители на компанията обясняват, че вносителите могат да купят записи на заповед от A7 и да ги предадат, например, на свои доставчици в Китай като „разписка за дълг“, гарантирана от руското законодателство. След това A7 поема отговорността за уреждането на плащането. То се осъществява „извън банковата система“, е посочила Акопян пред „Ведомости“ през септември 2025-а, „без използване на системата Swift“.
Компанията не разкрива как точно става това. През август обаче бяха публикувани данни онлайн, за които се твърди, че са вътрешни документи на A7, след очевидна кибератака. Според анализи на Elliptic и TRM Labs, тези документи описват система, която използва пари в брой, записи на заповед и криптовалута за прехвърляне на средства чрез сложни вериги от компании, включително няколко регистрирани в Киргизстан.
TRM Labs установява криптотранзакции на стойност 56 млрд. долара от портфейли, свързани с A7, „като допълнителни потоци преминават през посреднически портфейли, вероятно свързани с кухи компании на A7 или външнотърговски партньори в Китай, Югоизточна Азия и Южна Африка“.
„Файненшъл таймс“ не е успял да потвърди автентичността на изтеклите документи или описания механизъм. А президентът на Киргизстан отрича финансови институции в страната да се използват за заобикаляне на санкции.
Обединеното кралство санкционира A7 през май миналата година, а Съединените щати – през август. Въпреки това, фирмата продължава да се разраства, агресивно рекламирайки услугите си в руските медии, с твърдения, че може да уреди транзакции с Китай за по-малко от четири часа.
Значимостта ѝ беше подчертана през ноември, когато руското министерство на финансите реши да участва в основаването на компания заедно с A7 и Промсвязбанк. Наречена „Росвексел“ („Руска запис на заповед“), тя беше описана от служител на министерството пред държавните медии като „пример за това как държавата и бизнесът работят заедно за създаване на условия за развитие на инфраструктура за трансгранични плащания“.
Криптовалутните транзакции, на които A7 разчита, също получават държавна подкрепа. Макар Русия традиционно да е враждебно настроена към криптовалутите, тя все повече приема използването им като решение на проблема с международните операции.
Транзакциите с криптовалути с чуждестранни партньори могат да достигнат до 1 трилион рубли през първото полугодие на 2025 г., прогнозира миналата година Анатолий Аксаков – председател на финансовата комисия на руската Дума, което доведе до призиви криптопотоците да бъдат включени в платежния баланс на Русия.
През октомври A7A5 стана и първият виртуален жетон, официално признат от Руската централна банка като „дигитален финансов актив“, което легализира използването му във външната търговия.
A7 твърди, че вижда значителен потенциал за по-нататъшен растеж. Рекламни материали, публикувани в „Комерсант“ в края на миналата година, обявяват планове за навлизане в Латинска Америка и разширяване в 20 държави в рамките на две години. A7 „вече навлиза на международната сцена“, твърди Шор.
Четете още: ЕС удължи санкциите срещу Русия с още шест месеца – до края на юли 2026 година
Източник: Banker.bg
