Няколко от най-богатите хора от елита в Русия, включително и близки до президента Владимир Путин, са прехвърлили милиарди долари в чужбина през последната година, разтревожени за икономиката на страната и държавния бюджет. Изземванията на активи засилват опасенията на членовете на руския елит, че държавата може да конфискува богатството им или че може да загубят състоянията си, твърдят шестима руски богаташи и други лица, запознати с въпроса.
Няколко милиардери са превели неотдавна допълнителни активи извън Русия на фона на опасения за банковия сектор, според някои от добре информираните източници и различни документи, включително корпоративни, както и записи за покупка на имоти, прегледани от агенция „Блумбърг“. Запознатите с процесите лица твърдят, че през последната година е имало пренасочване в портфейлите на някои от най-заможните руснаци, което се е ускорило през последните месеци, към криптовалути, злато и чуждестранни имоти и частни инвестиционни фондове, особено в Персийския залив.
Руският елит от милиардери беше приветстван на Запад в продължение на десетилетия, печелейки репутация с големи бизнес сделки, бляскави покупки на имоти и пищни партита. След като Путин нареди пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., което влоши отношенията със Съединените щати и Европа почти до точката на замръзване, международните санкции принудиха много руски магнати да преместят активите си обратно в Русия и да пререгистрират компаниите си там. Задграничните активи на мнозина от тях бяха замразени.
В родината си обаче те са изправени пред различни рискове. От 2024 г. властите активизираха конфискациите на активи на известни личности, насочени към редица магнати, включително някои, които се стремяха да поддържат връзки с външния свят, дори само чрез двойно гражданство, или които преди това са заемали официални длъжности. Забавянето на руската икономика от 2025 г. насам допълнително намали печалбите им и ограничи възможностите за запазване и увеличаване на богатството им в страната.
Въпреки че е трудно да се изчисли мащабът на неформалните изтичания на капитал, като например непрозрачни крипто транзакции, които не фигурират в официалните данни, консервативната оценка на средствата, напускащи Русия извън официалните данни досега тази година, е в десетки милиарди долари, според две лица, запознати с инвестиционните решения на няколко руски милиардери. Това е увеличение в сравнение с 2025-а, като опасенията от конфискации и икономически сътресения са довели до ново ускоряване на изтичането на капитали през последната година, добавят източниците.
Разбира се, много богати руснаци продължават да търсят инвестиционни възможности извън страната, въпреки трудностите, създадени от войната и санкциите. Бягството на капитали също е постоянна тема в Русия – „Банк России“ заяви, че в хода на войната по един общ начин около 250 милиарда долара са напуснали страната през първата година от конфликта.
Руският президент търси начини за увеличаване на приходите, след като е бил предупреден от служители на финансовото министерство, че разноските за войната в Украйна вече са непосилни. Той иска да защити разходите за отбрана, като съсредоточи съкращенията върху други области на държавните харчове.
Докато голяма част от страната е изправена пред трудности, личните състояния на руските милиардери са се увеличили през последната година, което допълнително засилва натиска върху тях да поемат по-голяма част от тежестта. Някои предприемачи са излезли по-загрижени след среща при закрити врати с Путин през март, на която милиардерът Сюлейман Керимов предложил присъстващите да направят значителен принос за държавата, за да отразят начина, по който е изграден техният бизнес през 90-те години на миналия век – инициатива, която Путин приветства. След срещата обаче Песков отрече президентът да е поискал от богаташите да подпомогнат бюджета, след като Керимов предложил да даде голяма сума на държавата.
Един бизнесмен е признал, че прехвърля пари към страни, включително Кипър и Обединените арабски емирства, заради опасения от държавния натиск върху магнатите. Двама други са казали, че инвестират в ОАЕ, Турция или Саудитска Арабия в количества, подобни на тези от предишни години, а четвърти е съобщил, че е започнал да инвестира в Африка.
От 2024 г. насам се наблюдава нарастващ интерес от страна на руснаците да паркират капитала си извън страната поради засиления натиск върху тях у дома, според човек, запознат с финансовите договорености на богати руски клиенти. Миналата година прокуратурата е осигурила връщането на държавата на активи, оценени на над 4 трилиона рубли (51.5 милиарда долара), обяви през март руският главен прокурор Александър Гуцан. Сред магнатите, които са загубили собственост в полза на държавата, са Вадим Мошкович – основател на един от най-големите руски земеделски холдинги Ros Agro, Константин Струков, който контролираше една от най-големите компании за добив на злато в страната, и Дмитрий Каменщик, загубил летище Домодедово в Москва.
Няколко добре информирани източника посочват, че са налице нови покупки на луксозни имоти от руснаци в Дубай, които инвестират също и във все повече в недвижимости в Турция и Монако.
Методите за прехвърляне на богатство в чужбина са се модернизирали, тъй като руснаците търсят нови начини да избегнат както западните санкции, така и интересът на Кремъл. Статутът на Дубай като крипто център е помогнал на елита да мести пари между юрисдикции. Други неформални маршрути, които се оказват все по-популярни, са се отворили в Армения, Казахстан и Киргизстан – дом на стейбълкойна A7A5. Монетата е разработен от A7 – компания за трансгранични плащания, собственост на молдовския банкер беглец Илан Шор и силно санкционирания руски държавен кредитор „Промсвязьбанк“.
На уебсайта си компанията заяви, че може да извършва плащания в същия ден до всяка държава по света. През септември 2025-а заместник-председателят на „Промсвязьбанк“ Михаил Дорофеев е заявил, че A7 е обработила трансакции за 7.5 трилиона рубли (около 96 милиарда долара) през първото полугодие на 2025 г., според информационната служба RBC.
Опасенията за здравословното състояние на руските банки нараснаха от миналото лято, когато банкови служители изразиха опасения за нивото на дълга в балансите им и предупредиха, че перспективите им са по-сериозни, отколкото публично се признава. Прокремълският мозъчен тръст „Центърът за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране“ предупреди през май, че долавя признаци на предстояща системна банкова криза.
Източник: Banker.bg
