Европейските банки очакват приходите им от лихви да се увеличат с 30 милиарда евро през следващите две години, тъй като активизирането на кредитирането и хеджирането помагат за компенсиране на влиянието на по-ниските лихвени проценти върху рентабилността. Предвижда се ръстът на нетния лихвен доход (NII) – ключов двигател на печалбите на кредиторите – да се ускори през 2026-а и 2027-а, след като през 2025 г. той се задържа на едно ниво, тъй като централните банки понижиха лихвите. Анализатори от „Ю Би Ес“ са изчислили, че NII ще се увеличи с 3% през 2026 г. и с още 4.5% през 2027 г., качвайки приходите от 371 милиарда евро на 399 милиарда евро в целия европейски сектор през двугодишния период.
Нетният лихвен доход (NII) – разликата между постъпленията от лихви от кредитополучателите и изплатените суми на вложителите – е основният двигател на печалбите за континенталните и британските кредитори, откакто централните банки започнаха да повишават лихвените проценти от най-ниските в историята равнища през 2022 г., което спомогна за широкомащабния възход на пазарните оценки на акциите в бранша.
Според „Ю Би Ес“, европейският сектор се очаква да отчете увеличение от едва 2 милиарда евро на NII за 2025 година. Въпреки това, комбинацията от раста на кредитите, техниките за структурно хеджиране и несъответствието в скоростта, с която банките в различните европейски държави се възползват от по-високите лихви, би трябвало да доведе до възстановяването на NII.
„Приблизително две трети от европейските нетни лихвени приходи се движат от пазари, които бавно осъзнават ползите от по-високите лихвени проценти – като Франция, Германия и Нидерландия – и които продължават да растат, дори когато лихвените проценти падат“, коментира Джейсън Нейпиър – ръководител на звеното за проучвания на европейските кредитори в „Ю Би Ес“.
Френските банки се възползват особено бавно от по-високите лихвени равнища, защото техният ипотечен пазар е ориентиран към кредити с фиксирана лихва. Рентабилността на кредиторите в страната е намаляла и от популярната 200-годишна спестовна сметка, предназначена да помогне за възстановяването на публичните финанси на Франция след войните на Наполеон Бонапарт. В нея лихвите са обвързани с инфлацията и се определят от правителството, принуждавайки банките да плащат повече за депозираните средства.
Нейпиър посочва, че на пазари, където нетните лихвени маржове реагират много бързо на промените в лихвените нива, тъй като по-голяма част от заемите са обвързани с променливи лихвени проценти, като Испания, Ирландия и Португалия, NII е достигнал дъното около средата на 2025 година. Очаква се дори тласък тласък на нетния лихвен марж на банките в тези страни през следващите две години, стимулиран отчасти от ръста на заемите.
Анализатори от „Дойче банк“ заявиха, че стабилизиращите се маржове и непрекъснато ускоряващия се растеж на кредитите означават, че NII „ще се превърне отново в основен двигател на растежа през 2026 година.“ Приходите от такси и други постъпления, различни от NII – по-специално продажби и търговска дейност – са служили като основен източник на увеличението на приходите за европейските банки през 2025 г., добавят те.
Кредиторите управляват колебанията на лихвените проценти и чрез техники за структурно хеджиране. Този вид застраховки са лихвени суапови контракти, които позволяват на банките да смекчат въздействието на лихвените промени, като им помагат да управляват цикъла на лихвените проценти и печалбите си. Анализаторите на „Морган Стенли“ отбелязват: „С доближаването до края на цикъла на лихвените редукции в еврозоната, смятаме, че NII достигна дъното за сектора като цяло (през второто тримесечие на 2025 г.) и оттук нататък би трябвало да се ускори под въздействието на по-стръмната крива на доходност и растежа на обема (на кредитиране).“
Междувременно, „Ю Би Ес“ прогнозира, че ръстът на заемите на европейските кредитори ще се увеличава с 4% годишно през следващите две години, в сравнение с 3% през 2025-а. Очаква се провизиите за загуби по кредитите също да останат стабилни, съответно 54 милиарда евро и 56 милиарда евро през 2026 г. и 2027 г., се казва още в анализа на швейцарските банкери.
Рязкото увеличение на дългосрочните лихвени проценти подхрани продължителен възход на котировките на акциите на европейските банки, който анализаторите очакват да продължи и през 2026 година. Индексът Euro Stoxx Banks, който проследява финансовите постижения на най-големите кредитори във валутния блок, е повишил пазарната си оценка със 75% през миналата година – до най-високото си равнище от началото на световната финансова криза през септември 2008-а.
Източник: Banker.bg
