В началото на пленарното заседание народният представител Иван Петков от „БСП – Обединена левица“ изчете декларация, посветена на днешния 11 април – Международният ден на бившите политзатворници и концлагеристи. В нея той подчерта, че не трябва да допускаме възраждането на неофашистката идеология, култа към хитлеризма и легитимирането на омразата, както и да се противопоставим на явление като Луковмарш, което представлява не просто опит за пренаписване на историята, а откровена подигравка с паметта на жертвите.
„Нека винаги помним борбата с фашизма не е завършена глава, това е наш дълг – исторически, морален и човешки“, продължи Петков, като обърна внимание, че възходът на крайнодесните движения в Европа и у нас предизвиква тревоги.
„Още повече тревожно е неглижирането на съпротивата и опитите да се омаловажи подвигът на онези, които дадоха живота си, за да живеем днес свободни“, добави депутатът от „БСП – Обединена левица“. Той подчерта, че трябва да помним раните от фашизма и повтори думите чешкия журналист и герой на антифашистката борба Юлиус Фучик: „Хора, обичах ви, бдете!“
Петков призова да не бъдем глухи за ехото на бухенвалдските камбани, за да не бъдат забравени онези хора, които са платили с цената на живота си, за да няма вече кафява чума.
Депутатът от „БСП – Обединена левица“ се позова на исторически данни, според които между 1937 г. и 1945 г. през лагера „Бухенвалд“, който посрещал лагерниците с надпис „Всекиму своето“ (Jedem das Seine) са преминали над 260 000 души. Тъй като в него нямало газови камери, лагеристите били убивани с инжектиране на фенол в сърцето, разстрел, или изпращани в газовите камери в Бренбург.
В лагера „Бухенвалд“ за първи път бил използван подвижен крематориум. След като на 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер „Освиенцим“ (Аушвиц) край Полша, нацистите започват да депортират голяма част лагеристите в „Бухенвалд“, като започват с още го-голяма ярост да избиват лагерниците. Но тогава се ражда и съпротивата – точно преди 80 години – на 11 април 1945 г., водени от съветски военнопленници, концлагеристите нападат стражевите кули, разоражават охраната и поемат ръководството на лагера. Така, когато малко по-късно войници от 183 батальон от Осма бригада на Третата американска армия пристигат, те виждат, че лагерът вече е освободен и над него се вее червеното знаме. В онзи момент данните са за 56 000 загинали, като живи са излезли 21 000 души, от които – 904 деца, припомни Иван Петков.
„България също има своя принос в тази кървава равносметка – по време на Втората световна война у нас са арестувани над 64 000 антифашисти, като от тях 12 141 са осъдени, над 32 000 къщи са изгорени, а повече от 12 000 партизани и ятаци са убити. Това е жертвата на българския народ в борбата срещу фашизма„, отбеляза Иван Петков.
Източник: Banker.bg
