В навечерието на 1 ноември – Денят на народните будители – от трибуната на парламента бяха изнесени декларации, посветени на празника.
От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Йорданка Фандъкова припомни откога се чества празника – през 1922 г., по време на разруха и изпитания след войните, идеята за него е дадена от български интелектуалци и по специално при министъра на просвещението Стоян Омарчевски празникът е честван за първи път. Започват да се почитат личности на български творци, работещи за изграждането на националното самосъзнание.
„Неслучайно училищата се превръщат в център на духовността. Но от 1945 г. до 1992 г. празникът е бил отменен – вероятно не е било важно поддържането на националното самосъзнание“, допусна Фандъкова.
След това тя направи връзка с днешния ден, когато трябва да открием силата на нашите непреходни добродетели – особено днес, когато агресията и безразличието са се настанили в обществото ни.
„Духовността започва от семейството и от грижата за децата ни“, подчерта Фандъкова и обърна внимание, че изкуственият интелект не може да възпитава в любов към родината и във вяра, а това могат да го правят учените, творците, учителите. Тя напомни, че в свят, в който информацията е повсеместна и донякъде задушаваща, учителят е не само преносител на информация, но и вдъхновител и той има задачата да провокира ангажирано отношение към душата на нацията. Фандъкова призна, че много български учители осъзнават това и че 1 ноември е ден, който не трябва да е само спомен за миналото, а ден за поемане на отговорност – ден, в който да ценим силата на всяка дума, на поведението и на действията си.
Манол Пейков от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ започна да рецитира известното начало на „Левски“ от Иван Вазов: „Манастирът тесен за мойта душа е.“ След това той припомни, че утре отбелязваме деня на народните будители – онези, необикновени хора, оставили траен отпечатък върху историята, културата и самия ни начин на общуване – Васил Левски, Иван Вазов, Петър Берон, Христо Ботев, Георги Раковски, Анастасия Димитрова и още много светли мъже и жени, дали сърце и душа, за да придвижат българското общество напред – дори когато това е изглеждало невъзможно. Дължим им много – най-вече да продължим делото им днес.
Пейков отбеляза, че днес стои въпросът и за будителството като действие, в сегашно продължително време. Какво означава да бъдеш будител? – попита Пейков и отговори, че в епохата на Възраждането делото по събуждането от робството е тръгвало от събуждането на чувството за общност у хората и то е минавало през споделената история и език.
„Нашата задача е не да стоим на едно място, а да продължим по пътя, който будителите са ни предначертали – да бъдем наравно с другите европейски народи, да пазим и развиваме общата ни култура и език. Всеки от нас може да бъде будител, стига да е готов да се заеме тези задачи сериозно и с мисъл за България. Много от хората, които срещаме в ежедневието си вече са будители, макар и да не присъстват официално в канона – те преподават на децата ни, пишат книги и музика, режисират, занимават се с наука, помагат на тези в нужда. Утре честваме и тях. Това е и техен празник“, заяви Манол Пейков и призна, че речта му е писана от 20-годишната му сътрудничка – Анна Бодакова – и посъветва колегите си, ако самите те не могат да бъдат будители, поне да държат сетивата си отворени за „младите, които идват след нас и са по-умни от нас и прекрасно знаят какво трябва да се направи„.
Искра Михайлова от „ДПС-Ново начало“ припомни, че на 1 ноември е денят, в който изреждаме имената на писатели, поети и художници, допринесли за днешна България.
„Българската история е изпълнена с предизвикателства и тежки моменти и в тези моменти будителите са били на нивото на историческия момент“, подчерта Михайлова и направи връзка с днешното време, когато агресията, неразбирането и омразата могат да поставят под риск изграденото национално достойнство и че това поставя под риск съвременните будители на съвременна България.
След това Михайлова призова на 1 ноември да отдадем заслуженото на библиотекарите, учителите, на преподавателите в университетите и на всички онези, които допринасят за това България да има бъдеще.
Петя Цанкова от „БСП- Обединена левица“ започна с това, че будителството не е свързано с някаква сила в историята, а с жива сила. Припомни и че за първи път в Пловдив, през 1909 г. е чествана паметта на Свети Йоан Рилски и след това Стоян Омарчевски – през 1922 г. – прави предложение да бъде чествано делото на Паисий Хилендарски, братя Миладинови, Неофит Рилски, Васил Левски, Любен Каравелов и други просветители, служили на народа с перо, с книга, с вяра.
„Днес, от тази трибуна, свеждаме очи пред всички, които са съхранили духа на българския народ през вековете и поемаме отговорността да работим за България – да се борим за държава, в която будителството не е празник веднъж в годината – а в основата на всеки един закон„, призова Петя Цанкова и подчерта, че подвигът на будителите ни задължава да бъдем честни, доблестни и съзидателни и да не ги предаваме. Тя обърна внимание, че депутатите имат дълг да се погрижат за българското училище и българската култура, които имат нужда от подкрепа и от достойно заплащане.
Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ коментира, че самият факт, че в сегашните времена, когато нихилизмът е мода, а се празнува Денят на народните будители, показва, че за българите на първо място е духовността. Той обърна внимание, че в онази емоционална пустиня – след катастрофата през 1919 г. потресените българи се събират под балкончето в къщата на дядо Иван Вазов.
Йорданов припомни, че началото на националната ни общност е поставено от безименни герои – учители, свещеници, благодарение на които България става земя на книгата и именно това довежда до ярките патриотични дела на Левски, Ботев, Бенковски, чиято саможертва отново ни превръща в горд народ.
„Ние често се уповаваме на бойните си подвизи, но едно е да пролееш кръв, друго е да напишеш книга в някоя манастирска килия. Затова денят на будителите показва, че ние сме един значим народ„, подчерта Тошко Йорданов.
Явор Хайтов от „Алианс за права и свободи“ напомни, че празникът е въведен през 1922 г. от земеделското правителство на Александър Стамболийски с министър на просвещението – Стоян Ормарчевски. Той отправи призив да се поклоним пред делото на книжовниците, да запазим заветите им и да бъдем достойни наследници на техния труд; да помним, че будителят живее във всеки от нас.
Той постави въпроса и дали пазим искрата им и дали имаме надеждата, че знанието е това, което може да ни освободи от моралното невежество. Сред будителите той причисли освен учителите, просветните и културни дейци, и занаятчиите и журналистите, „които ни помагат да съзрем малката останала ни истина„.
Ивелин Михайлов от „Величие“ посвети декларацията си по повод 1 ноември на това, че от МЕЧ искали да забранят обучението на младите хора. Той не назова нищо конкретно, но после – след като на трибуната излезе лидера на МЕЧ – Радостин Василев – стана ясно, че има предвид курсовете, организирани в „Исторически парк“. Ивелин Михайлов на няколко пъти говори за това как в дните след провеждането на парламентарните избори в офиса му идвали хора с предложения бъдещата му парламентарна група да бъде купена, за да подкрепя бъдещото управление. Той обаче отказвал и заради това бил атакуван, а на последните избори – след фалшификации – и не влязъл в парламента.
„И преди два, три дни, при мен идват едни и същи хора и ми казват или заемате мястото на ИТН в това управление, или ще има проблеми – ще има хора, които да бъдат прибирани„, обяви Ивелин Михайлов, след което се обърна към ИТН, че те трябва да ги черпят, защото от „Величие“ ги спасили. Михайлов уточни, че при нелегитимен главен прокурор те нямат друг избор освен да разчитат, че Европейската прокуратура ще разгледа сигналите им.
По повод вчерашната пресконференция на МЕЧ, на която говориха двама души, които обявиха, че са измамени от близки до „Величие“ и от самия Ивелин Михайлов и че заради тях са докарани до пълно отчаяние, лидерът на „Величие“ заяви, че и те всеки ден ще показват хора в парламента, които искат да се самоубият заради НАП, прокуратурата – „щом искате цирк, ще го получите и няма да се поддадем на хора, които са загубили човечността си още когато са приели направеното им предложение„, обяви Ивелин Михайлов.
Радостин Василев от МЕЧ не изнесе декларация по повод 1 ноември, а използва трибуната, за да разкритикува Ивелин Михайлов, чиято партия, по думите му, през последните 10 месеца използвала трибуната само по теми, свързани с личните финансови проблеми на лидера си – как не може да строи къщи, как държавата му влизала в бизнеса.
„Той, многократно от различни трибуни е споделял, че са му предлагали пари – нека ако Михайлов е получавал оферти да заменя политически партии, то използвам трибуната да се обърна към главния прокурор да образува досъдебно производство, защото това е невероятно престъпление срещу политическата система на България, но на мен ми се струва, че това е един измамник“, обяви Радостин Василев.
След това той разказа как вчера от МЕЧ довели в парламента едно момиче, което искало да се самоубива, защото Румен Катинчаров – синът на Красимира Катинчарова й дължал 100 000 лева.
Радостин Василев говори и за втори човек – Златан Златев, на когото лично Ивелин Михайлов му бил правил презентации как ще стане милионер, но той не получил нито обещаната му къща, нито обещания парцел, за които предварително си платил. По отношение на упреците на Ивелин Михайлов, че от МЕЧ се борели срещу книгите му и обученията, Радостин Василев нарече лидера на „Величие“ уличен селяндур, с много малък категориален апарат, който прави обръщения от кръчми и бензиностанции. Нарече депутатите му Мария Илиева и Стилиана Бобчева – незаконни, тъй като били извършили документни фалшификации.
Източник: Banker.bg
