На прага на новия държавен бюджет Министерството на финансите (МФ) изглежда с „вързани ръце“ в опита си да намери начин да свие главоломно нарастващите разходи и да избегне процедура по свръхдефицит. Според Закона за публичните финанси, ведомството, управлявано от Теменужка Петкова, трябва да представи план-сметката за 2026 г. до края на този месец, но дори в нея да бъдат включени мерки за свиване на разходите, няма гаранция, че парламентът ще ги приеме и няма да реши отново да одобри непокрити харчове.
Финансовото министерство малко или много е с вързани ръце, защото причината за огромния дефицит тази година и съответно очаквания голям дефицит догодина, е решение на парламента“, каза Калоян Стайков, икономист и председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, в коментар за Economic.bg.
Той обясни, че при последователни години на политическа нестабилност, всяка партия започва да наддава за допълнителни разходи, но без мисъл как ще бъдат покрити те. Вместо това, политиците се надяват разходите да стимулират икономическия растеж и някак, през по-висока икономическа активност, да се превърнат в бюджетни приходи.
Но не става така. Не е едно и също да правите капиталови разходи, които създават възможност за повишаване на потенциалния икономически растеж, и просто да давате пари на калпак, които се харчат за потребление“, добави Стайков.
Според Димитър Чобанов, финансист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), „мерки със сигурност ще бъдат необходими“ през 2026 г., след като се очертава още тази година бюджетът да завърши с по-висок дефицит от допустимия според Маастрихтските критерии – 3% от БВП. Неговите очаквания са, че догодина страната ни ще е с още по-висок дефицит от 2025 г. – подобни опасения бяха изразени от редица други икономисти, включително от Фискалния съвет и от бившия финансов министър Владислав Горанов, който прогнозира 8% бюджетен дефицит през 2026 г.
Ако се запази настоящата политика и продължи повишението на заплатите в бюджетния сектор, при всички случаи дефицитът за следващата година ще бъде по-висок, отколкото за 2025 г.“, прогнозира Чобанов.
Нагледен пример
Проблемът с дефицита идва от разходната част, защото тя беше твърде раздута в последните години и това е доста нагледен пример какво става, когато се прави нещо на парче – увеличават се разходи и то дългосрочно“, коментира Стайков.
Той напомни, че заложените разходи не са били обезпечени нито с някаква промяна в данъчната система, нито с повишена събираемост или с по-висока от очакваната икономическа активност.
„Увеличихме разходите и след това започнахме да търсим решения как да увеличим приходите“, коментира експертът, според когото приходите се увеличават с по-висок икономически растеж, а когато той е посредствен и няма частни инвестиции, е „естествено, че приходите в бюджета не могат да изпълнят желанията на политиците“.
Това е проблем и решението му не е в данъците. Много е важно парламентът как ще подходи към тази ситуация“, добави той.
Възможните мерки
Чобанов даде идеи за няколко мерки, които може да помогнат за свиването на разходите, като например тяхното замразяване.
Нямам предвид отделните пера да се замразят, в структурата им може да има промени, но общият размер на разходите да се замрази, за да не бъде по-висок през 2026 г.“, поясни той.
Така, по думите му, заедно с растежа на икономиката и на данъчните приходи, ще се свие дефицитът, а приходите и разходите ще се доближат като размери. Подобна мярка обаче означава, че фиксираните формули за заплати, определяни спрямо средната, „трябва да бъдат коригирани много бързо“, защото иначе няма как да се запази нивото на разходи.
Други варианти са закриването на щатните бройки в администрацията, които не са заети.
Това са неща, които да могат лесно и без някаква много сериозна съпротива от коалиционните партньори и обществото да доведат до намаляване на разходите“, коментира той.
Като добави, че ако това се окаже недостатъчно, „тогава трябва да се мисли за промени в данъците“.
Прочетете още
Стайков засегна темата за заплатите в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, чиито увеличения „по никакъв начин не могат да бъдат защитени на фона на качеството на услугите, броя на полицаите или на военните на глава от населението, разходите, които се дават като дял от БВП“. Според него нормализирането на увеличенията трябва да е една от първите стъпки, които да се предприемат.
В която и метрика да мислите, по нито една от тях не може да защитите подобно увеличение на заплатите в силовите ведомства. Когато се увеличават заплати, това трябва да е съпътствано с някаква структурна реформа“, добави Стайков.
Източник: Economic.bg
