Големият въпрос е какво ще се случи с „Лукойл Нефтохим Бургас“, когато на 21 ноември влязат в сила санкциите на Съединените щати срещу руската петролна компания „Лукойл“. На пръв поглед американският ход изглежда като поредната стъпка за икономическа изолация на Русия, но за България последствията могат да бъдат сериозни.
Бъдещето на най-голямата рафинерия на Балканите, „Лукойл Нефтохим Бургас“, която осигурява горива за вътрешния пазар и работни места за хиляди хора, е заложено на карта. След влизането в сила на санкциите всички, които поддържат бизнес отношения с „Лукойл“ и нейните дъщерни дружества, могат да бъдат санкционирани от Вашингтон. Това създава реален риск рафинерията в Бургас да спре работа, тъй като контрагентите ѝ ще се откажат от всякакви сделки с нея. А тя осигурява над 40% от горивата в страната.
Спешността на ситуацията пролича в петък, 7 ноември, когато парламентарната комисия по енергетика одобри за рекордните 30 секунди законови поправки, които позволяват на държавата да назначи особен търговски управител над активите на „Лукойл Нефтохим“. Този управител ще има правомощия не само да ръководи, но и при нужда, да продаде бизнеса.
Официалният аргумент е, че така България следва „немския модел“, тоест сходен с решението на Берлин от 2022 г., когато германската държава пое контрола над рафинерията на „Роснефт“ в Швет и получи временна отсрочка от санкциите. Нашите управляващи се надяват на подобен резултат.
Опозицията в парламента обаче вижда не спешност, а злоупотреба с власт. Лена Бориславова от „Продължаваме промяната – Демократична България“ определи заседанието на депутатите като „тайно и нерегламентирано“, а поправките, като „закон, написан от Делян Пеевски“.
Експертите са по-прагматични. Според тях рафинерията е непродаваема без съгласието на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC), която контролира санкциите. И нито българското правителство, нито потенциални купувачи могат да заобиколят този контрол.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов представи набелязаните промени като част от „надграждането на немския модел“. По думите му държавата ще осигури пълен контрол върху финансовите потоци, така че „нито една стотинка да не отива към Русия“. Средствата ще се държат по специална сметка, както се прави в Германия и Белгия.
Борисов твърди, че процесът се следи „от международните партньори“ и че комуникацията със САЩ е активна. Тази увереност обаче контрастира с реалността от последните седмици, защото липсва координирана стратегия между институциите.
Докато мнозинството уверява, че горива у нас няма да липсват, опозицията настоява за изслушване на премиера и министрите на икономиката и енергетиката.
„Ситуацията става изключително опасна за страната и съм учуден с какво спокойствие това се приема“, заяви депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
В типичен стил Делян Пеевски отговори с нападки към „партията на пуделите и на „Лукойл“, уверявайки, че „истерия има само в тях“, а запаси и гориво „има достатъчно“.
Костадин Костадинов от „Възраждане“ пък предупреди, че „посегателство върху този актив“ ще доведе до ответни действия от Русия и съдебни дела.
Вместо консенсус темата за „Лукойл“ отново раздели българския политически спектър, но този път по линията Вашингтон – Москва.
Впрочем експерти съветват да се търсят работещи варианти. Според едни страната ни може да поиска изключение от санкциите, както направи Германия и да предложи ясна програма за временно държавно управление и финансов контрол.
Други смятат, че държавата може да поеме директно управлението на „Лукойл Нефтохим“ чрез назначен особен управител, но това крие правни и икономически рискове, включително съдебни претенции от собствениците и партньорите на компанията.
В глобален план продажбата на задграничната империя на „Лукойл“ започна да буксува. В края на миналия месец руският гигант се съгласи да продаде международното си подразделение. Регистрираната в Швейцария фирма „Гунвор“ започна преговори за покупка, само че на 6 ноември оттегли предложението си. Това се случи малко след като американското финансово министерство я определи в платформата „Екс“, като „марионетка на Кремъл“, която няма да получи лиценз и да работи, докато Владимир Путин продължава да причинява ненужно смърт в Украйна.
Според министерството американският президент Доналд Тръмп е бил пределно ясен, че войната трябва да приключи незабавно.
Разследване от миналата седмица показа, че основният акционер в „Гунвор“- Торбьорн Торнквист, поддържа близки лични връзки с Русия. Той е женен за рускиня и притежава имение в най-луксозния и скъп район „Рубльовка“, разположен на 10 км от Москва. Сред съседите му са генералът от армията Сергей Суровикин, както и висшите ръководители на петролни компании Анатолий Нуряев (“Сургутнефтегаз”) и Вячеслав Михаленко (“Газпром”).
Междувременно дъщерни дружества на „Лукойл“ в Европа вече изпитват затруднения. Базираната в Швейцария търговска компания „Литаско“, която е част от структурата на „Лукойл“ и е официалният собственик на „Лукойл Нефтохим“, не може да намери танкери за превоз на петрола ѝ заради санкциите, които Великобритания наложи в средата на октомври. Първоначално имаше съмнения дали мерките на Лондон ще окажат ефект, но се оказва, че корабни компании, които са регистрирани в Обединеното кралство, са започнали да отказват да предлагат услугите си на руските „Лукойл“ и „Роснефт“. Има данни и за съкращаване на служители в „Литаско“.
Сагата около „Лукойл“ е не просто поредна криза, а огледало на нашата зависимост, която е енергийна, икономическа и геополитическа.
Ако до 21 ноември България не успее да изгради ясен, правно издържан и прозрачен механизъм за управление на „Лукойл Нефтохим“, рискува не само да остане без горива, но и без доверието на собствените си граждани.
Източник: Banker.bg
