САЩ имат достъп до повече от достатъчно сурова мед, за да задоволят вътрешното търсене, става ясно от ново проучване на ключовия метал на Benchmark Mineral Intelligence. Това предполага, че развиването на мощности за преработване е по-важно от увеличаването на запасите, планирано от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Страната може да задоволи 146% от годишното потребление, използвайки сурова мед от задгранични и местни мини, както и от скрап, установи анализ на Benchmark Mineral Intelligence. Числото за Китай – най-големият потребител на суровината в света – е 40 процента.
Цените на медта скочиха през последните месеци и металът, който е жизненоважен за центровете за данни, електропреносните мрежи и електрониката, се превърна във фокус за западните политици, които искат да осигурят доставки на критични минерали и да намалят зависимостта си от Китай. Вашингтон сложи началото на кампания за складиране на минерали на стойност 12 млрд. щ. долара.
„Съединените щати произвеждат повече мед, отколкото използват, и са много по-самостоятелни от Китай по отношение на суровините“, посочва анализаторът на Benchmark Mineral Intelligence – Алберт Макензи. Според него, проблемът на американците е „надолу по веригата“ поради ограничения им преработвателен капацитет за превръщане на суровата мед в меден катод, използван от производителите. Междувременно „хората говорят за отлична самодостатъчност на Китай, но това е далеч от нуждите им“, допълва Макензи.
Анализът повдига въпроси за набиращия скорост стремеж на Белия дом да открие мини, произвеждащи суровини, като начин да прекъсне зависимостта си от други държави за минерали, и хвърля светлина върху необходимостта от мощности за преработка. Освен усилията си за складиране, Вашингтон предприе стъпки за увеличаване на корпоративната собственост на Щатите върху минерални активи в Демократична република Конго.
„Складирането на метални руди не помага, ако нямате междинна преработка“, коментира Стивън Емпедокъл – главен изпълнителен директор на американската лобистка фирма Clark Street Associates, която е работила по някои неотдавнашни сделки за добив.
Изследването на Benchmark Mineral Intelligence разглежда суровините, необходими на САЩ и Китай за вътрешното производство на полуготови продукти като месинг, тел и пръти, които намират приложение в сектори като домакински уреди и мрежова инфраструктура. Лондонската референтна цена на медта се е повишила с около 40% от октомври 2025-а насам, като базовите тримесечни контракти на Лондонската метална борса LME достигнаха рекордната котировка от 14,527.50 щ. долара за тон на 29 януари, поради прекъсвания на доставките и опасения за предстоящ недостиг при нарастващото търсене.
Съединените щати имат голяма вътрешна медодобивна индустрия и произвеждат значителни количества скрап. Но липсата на вътрешна преработка означава, че голяма част от суровините се изнася, често в Китай, за да се превърнат в меден катод, използван в производството. Той се внася обратно в Америка за употреба от производители на полуготови продукти.
Липсата на вътрешна преработка означава също, че медта от американски мини в чужбина в повечето случаи не отива на американска земя, докато голяма част от материала от китайски задгранични активи отива в Китай. Но дори да се изключат американските инвестиции в чужбина, нацията би трябвало да е самостоятелна по отношение на медта поради вътрешния си добив и скрап, констатира Benchmark Mineral Intelligence.
За Съединените щати „пречката е на етапа на преработка“, отбелязва Макензи. Ако целта е самодостатъчност, „няма смисъл да се произвеждат повече суровини, ако няма да се преработват в мед на вътрешния пазар“.
Пекин в течение на години разработи огромен парк от топилни заводи на вътрешния пазар, като също купи и откри мини у дома и в чужбина. Но азиатският колос е толкова едър потребител на промишлена мед, че материалът от неговите местни и задгранични обекти, в комбинация с добития скрап, не е достатъчен, за да задоволи вътрешните му нужди.
Междувременно, създаването на топилни заводи в Китай създаде конкуренция между тях, намалявайки рентабилността им. Това затруднява оправдаването на инвестициите в нови топилни съоръжения в други части на света, при липса на финансова подкрепа от правителствата, казват анализатори.
„Има свръхкапацитет“ в топенето на мед, което оказва „натиск“ върху съоръженията, каза Иван Ариагада – главен изпълнителен директор на чилийската минна компания Antofagasta.
Източник: Banker.bg
