Откакто Доналд Тръмп се върна в Белия дом, Съединените щати отново са във фокуса на идеологическа буря. В центъра ѝ стои „Проект 2025“, който е стратегическа пътна карта от 922 страници, изготвена от влиятелния консервативен мозъчен тръст „Херитидж“. Именно тази фондация задава курса на второто управление на Тръмп. Но докато проектът вече пренарежда политическия и институционален пейзаж във Вашингтон, неговият архитект, ръководителят на фондацията Кевин Робъртс, гледа към Европа.
В края на май в луксозен парижки клуб се проведе прием, а темата в поканата беше амбициозна: „Бъдещето на консерватизма във Франция и на Запад“. На събитието присъстваха европейски лидери и водещи идеолози от крайната десница. Домакинът беше американецът Кевин Робъртс, когото малцина в Европа познават, но който държи в ръцете си ключов фрагмент от политическото бъдеще на Америка.
Робъртс е сред най-убедените защитници на националистическата трансформация на САЩ под управлението на Тръмп. Той усилено изгражда мрежа, която свързва американския проект MAGA („Да направим Америка отново велика“) с европейските популистки движения – от „Националния сбор“ на Марин льо Пен във Франция до италианската „Лига“ на Матео Салвини.
Този износ на консервативна идеология напомня опита на Стив Банън от 2019 г. да изгради европейско движение на популистките партии. Но за разлика от тогава, днес теренът изглежда по-подготвен, защото крайната десница бележи възход почти навсякъде в Европа, а общественото недоволство от „зелените политики“ и миграцията създава благоприятна почва за реториката на MAGA.
Фондацията не крие амбицията си да изнесе към Европа своята политическа формула, която е смесица от религиозен консерватизъм, икономически протекционизъм и антиглобалистка реторика.
В края на октомври, в бившата римска резиденция на Силвио Берлускони, се състоя конференция, организирана от фондацията, посветена на „демографската криза“ в Европа. Тази тема често е използвана като код за антиимиграционна и пронационалистическа политика. Сред участниците бяха Роджър Северино, водещ идеолог на американската кампания срещу абортите, и италианският министър на семейството Евгения Рочела.
Северино и Робъртс се появиха и на форуми на крайнодесни формации като „Патриоти за Европа“ под знаковото мото: „Да направим Европа отново велика“.
В Брюксел, Берлин и Мадрид представители на „Херитидж“ вече провеждат поредица от частни срещи с евродепутати и национални парламентаристи. Според официални регистри само за последната година организацията е имала повече контакти с европейски законодатели, отколкото през предходните пет.
За Робъртс и неговия екип в Европа има благодатна почва за консервативни идеи, като рестрикции срещу абортите и анти-ЛТБТ политики и скептицизъм спрямо климатичните регулации. Те разглеждат Европейския съюз като институционален проект без идентичност.
В лицето на унгарския премиер Виктор Орбан и италианската премиерка Джорджа Мелони, Тръмп намира не просто политически симпатизанти, а съмишленици за срутване на либералния модел, който се зароди на Запад след Втората световна война.
Орбан от години работи за изграждането на новата крайна десница. Със своята концепция за „нелиберална държава“ той създаде модел, който вдъхнови редица популистки движения от Полша до САЩ. Орбан концентрира властта чрез контрол над медиите, подчиняване на съдебната система и реторика за „национален суверенитет“ срещу „брюкселската бюрокрация“. Тръмп открито го хвали заради „защитата на християнската цивилизация“ и „твърдата му позиция срещу миграцията“.
Докато Орбан въплъщава конфронтацията с Брюксел, Джорджа Мелони играе по-финна роля. Като лидер на крайнодясната партия „Италиански братя“, тя комбинира твърд национализъм с прагматичност. Мелони не руши институциите, а ги пренарежда отвътре, което я прави приемлива за европейските партньори.
Връзката между Мелони и Тръмп е по-малко лична, но по-дълбоко стратегическа. Двете администрации споделят няколко ключови теми, като антиимиграционната политика, скептицизъм към „зелените“ политики на ЕС и твърда позиция срещу Китай.
Тази ос Вашингтон-Будапеща-Рим поставя под съмнение самата идея за либералния Запад и е пуснала здрави корени в няколко европейски държави, сред които Словакия и Чехия. Тръмп пък все по-рязко се отдръпва от традиционния трансатлантически съюз и се отнася с ЕС не като с партньор, а с конкурент. Неговата администрация пък все по-често търси контакти с отделни държави, а не с Брюксел.
Проектът привлича милиони съмишленици, защото звучи като обещание за ред и идентичност във време, когато светът е разделен от неравенства и страхове, Но под реториката за „възраждане на нацията“ се крие опасен модел, зад който стои концентрация на власт, ерозия на институциите и политизация на културата.
Въпросът е може ли американският консервативен модел да се адаптира към европейския контекст? За отговори все още е рано, но ако се реализира, ще има мощен ефект.
В този смисъл „Проект 2025“ не е просто вътрешнополитическа програма на Съединените щати, а експортна стратегия на нов вид консервативна глобализация. Тя си поставя за цел да „спаси Запада“ от либералните ценности, но засега го прави още по-разделен.
Използвани източници: „Политико“ и „Монд“
Източник: Banker.bg
