Съединените щати (САЩ) са лобирали пред няколко държави в Европейския съюз в опит да блокират плановете на Брюксел да използва замразени активи на руската централна банка като обезпечение на огромен заем за Украйна, съобщава ексклузивно агенция „Блумбърг“, като се позовава на твърдения на запознати с въпроса европейски дипломати. Американски представители са настоявали пред държавите членки, че активите са необходими, за да се осигури мирно споразумение между Киев и Москва и не трябва да се използват за удължаване на войната, допълнили пожелалите анонимност източници.
ЕС представи предложение тази седмица да използва обездвижените активи, за да подкрепи заем от 90 милиарда евро за покриване на икономическите и военните нужди на Украйна през следващите две години. В рамките на общността има около 210 милиарда евро замразени средства на „Банк России“ и голяма част от тях биха могли да се използват от 2028 г. нататък.
Дискусиите се провеждат в критичен момент за украинците, защото Белият дом оказва натиск върху Киев да се съгласи на потенциално неравностойно мирно споразумение с Русия. Украйна рискува да остане без пари в началото на следващата година, а администрацията на америакнския президент Доналд Тръмп прекрати по-голямата част от американската помощ, прехвърляйки отговорността върху Европа.
Вашингтон също е хвърлил око на руските активи и ги разглежда част от предложенията си за мирни преговори с Москва, предполагайки, че те биха могли да се използват за финансиране на следвоенни инвестиции под контрола на Съединените щати.
Американският мирен план от 28 точки е бил модифициран, откакто се появи за първи път миналия месец, но замразените руски средства остават един от ключовите спърни въпроси, заедно със статута на украинските територии и предоставянето на стабилни гаранции за сигурност на Киев, твърдят някои от източниците.
Европейските лидери са категорични, че начинът за ицползване на активите е европейски въпрос, тъй като замразените средства се държат предимно в Европа.
„Няма как парите, които мобилизираме, да бъдат оставени на Съединените щати“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц на 4 декември. И продължи: „Американското правителство знае това и това е и преговорната позиция на германския кабинет. Това е и консенсусът на европейско ниво. Няма абсолютно никакви различия в мненията по този въпрос. Тези пари трябва да потекат към Украйна – те трябва да помогнат на Украйна.
Планът на ЕС да използва средствата на „Банк России“ среща и вътрешна опозиция, особено от Белгия, където се държат по-голямата част от парите. Мерц е в Брюксел за разговори с белгийския премиер Барт Де Вевер на 5 декември и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в опит да пречупи белгийската съпротива срещу плана на Европейската комисия.
Мерц, който е мощен защитник на използването на руските активи за подпомагане на Украйна, заяви пред репортери, че приема опасенията на белгийския премиер „много сериозно“ и че ще се опита да ги разгледа на срещата в петък.
„Не искам да го уговарям, а по-скоро да го убедя“, каза той на пресконференция на 4 декември вечерта в Берлин след разговори с германските регионални лидери. „Ако поемем по този път, ще го направим, за да помогнем на Украйна, вероятно през следващите две до три години.“
Белгия твърди, че все още не е получила достатъчно гаранции, че няма да бъде оставена сама да плаща бъдещи сметки, ако Москва спечели бъдещи искове за възстановяване на средствата. Тя също така отбелязва, че използването на замразените пари би изложило Европа и нейните компании на риск от руски ответни мерки.
Националният бюджет на Белгия е получил стотици милиони евро данъчни приходи от обездвижените средства, въпреки че твърди, че парите се използват за предоставяне на помощ на Украйна. Продължаващото несъгласие на белгийците да с плана на ЕК остава основната пречка за неговото одобрение преди срещата на върха на лидерите на блока по-късно този месец, където блокът ще се стреми да одобри предложенията.
ЕС предложи да се обезпечи заема за Украйна с бюджета на блока или чрез двустранни гаранции от държавите членки. Активите ще останат замразени и Киев ще трябва да изплати задълженията си само ако Русия се съгласи да финансира възстановяването на страната и да ѝ компенсира щетите, нанесени от войната.
Освен Белгия, и Унгария е против плановете, а Словакия заяви, че няма да подкрепи предложения, които предоставят военна помощ на Украйна. Одобрението ще изисква само квалифицирано мнозинство от държавите членки.
ЕК също така предложи възможността за емитиране на съвместен дълг, в случай че не могат да постигнат споразумение за използване на обездвижените руски активи. Но държавите членки, включително Германия, отхвърлят тази идея, а фактът, че тя изисква единодушие, я прави малко вероятна.
Източник: Banker.bg
