Бюджетният дефицит срасте с все по-бързи темпове и в края на юли е достигнал 4.3 млрд. лв. Това се равнява на 2% от очаквания размер на икономиката през 2025 г. и е само на 1 пр. пункт от заложените 3% в бюджета, при които България все още би изпълнявала Маастрихтските критерии.
Самият Фискален съвет обаче не вярва, че това е възможно и очаква поне 5 – 6% дефицит през тази година – нещо невиждано от 2009 г., когато обаче България беше в разгара на световната финансова криза и влезе в рецесия. По-рано в понеделник председателят на Фискалния съвет, Симеон Дянков, заяви, че при това лошо управление на държавните финанси става неизбежно вдигането на данъците и той предлага ДДС да бъде повишен до 22%.
Само за един месец бюджетният дефицит е нараснал с 1 млрд. лв., докато предходните два нарастването беше с по около 700 млн. лв. С напредването на годината разходите обикновено растат по-бързо, а най-големите плащания са в последните 2 – 3 месеца на годината. Това дава основание да се предполага, че мрачната прогноза на Фискалния съвет с голяма вероятност ще се сбъдне.
Основание за това дава и недоброто изпълнение на заложените приходи от косвените данъци, включително ДДС. Към юли тези постъпления са близо 16 млрд. лв., или 14% повече спрямо отчетеното през същия месец на предходната година. Данните за изпълнението на бюджета към юни 2025 г. са изчезнали от сайта на Министерството на финансите и не може да се направи сравнение спрямо движението тогава, Но ако се върнем към месеците май и април, за които числата все още са там, имаше съответно 16.1 и 14.6% годишен ръст.
Финансовият министър Теменужка Петкова обещаваше, че няколко месеца след приемането на бюджета и съответно задействането на заложените приходни мерки, постъпленията от ДДС ще започнат да растат по-осезаемо и в крайна сметка в края на годината ще бъдат постигнати тези изглеждащи невероятно за специалистите по публични финанси 33% годишен ръст. Мерките започнаха да действат от 1 май, т.е. вече три месеца.
В прессъобщението на МФ се посочва обаче, че „предприетите действия от приходните администрации за повишаване на събираемостта вече започват да оказват ефект върху постъпленията от ДДС“. И това при положение, че преди задействането на мерките за повишаване на събираемостта на приходите и борбата със сивата икономика постъпленията от косвените данъци растяха с по-бърз темп, отколкото след това.
Общите приходи, помощи и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) към юли 2025 г. са в размер на 46 358,1 млн. лв. или 51,4 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,5 % (5 511,3 млн. лв.) спрямо отчетените към юли 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват с 16,7 % (5 418,1 млн. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 12,9 % (787,3 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 694,1 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2025 г. възлизат на 50.637 млрд. лв., което е 52.4% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2024 г. бяха в размер на 41.82 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1.2 млрд. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на юли 2025 г. нарастват със 7.62 млрд. лв. (17.7%). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Размерът на фискалния резерв към 31.07.2025 г. е 19.8 млрд. лв., в т. ч. 18 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1.8 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Economic.bg
