Агенцията по вписванията пусна в експлоатация новия Регистър по несъстоятелност на физическите лица – ключова част от практическото прилагане на закона за личния фалит. Това е първият изцяло автоматизиран регистър на институцията и трябва да осигурява публичност на производствата чрез отделна електронна партида за всеки длъжник, както и достъп за граждани, институции и синдици.
Динамиката при новото жилищно строителство в България показва признаци на охлаждане. През второто тримесечие местните администрации са издали разрешителни за 2216 жилищни сгради с 11 499 жилища. Броят на разрешителните остава над нивото от година по-рано, но намалява спрямо първото тримесечие на 2026 г., което показва забавяне след продължителния строителен бум.
Регионалният министър Иван Шишков заявява, че ремонтът на стратегическия Дюлински проход трябва да бъде завършен до края на 2026 г. Паралелно с това през есента се планира начало на основен ремонт на отсечката от Околовръстния път на Бургас до прохода. Министърът критикува натрупаното през последните години забавяне на инфраструктурните проекти в района.
Социалният министър Наталия Ефремова отхвърля опасенията за непосредствен риск пред стабилността на държавното обществено осигуряване, въпреки зависимостта му от трансфери от държавния бюджет. Правителството очаква около 130 млн. евро допълнителни приходи до края на годината от увеличените минимални и максимални осигурителни прагове, влезли в сила от 1 август.
Ликвидният натиск върху българския бизнес се засилва, като компаниите чакат все по-дълго плащанията от своите партньори. Анализ на Allianz Trade показва общо удължаване на сроковете за разплащане с 10–15 дни, а в най-проблемните сектори – с около 20 дни спрямо предходната година. При някои компании окончателното получаване на парите може да се проточи за повече от 150 дни.
България разполага с все повече жилища на все по-малко жители, но цените продължават да растат бързо. В края на 2025 г. жилищният фонд достига над 4.36 млн. жилища, докато населението намалява. Според анализа ключът към парадокса е географското разминаване – много свободни жилища са в обезлюдяващи райони, докато търсенето и новото строителство са концентрирани в ограничен брой големи градове.
Предварителните данни на Министерството на финансите показват леко подобрение на бюджетната позиция през юли. Дефицитът по консолидираната фискална програма се очаква да бъде около 2.2 млрд. евро, или 1.7% от прогнозния БВП, спрямо 2.4 млрд. евро и 1.9% месец по-рано. Съществен принос за движението имат постъпленията по Плана за възстановяване и устойчивост.
Ниското ниво на Дунав все още не налага ограничаване на работата на АЕЦ „Козлодуй“, но продължителната суша създава реален риск за производството. Според енергийния министър Ива Петрова централата разполага с охлаждаща система, позволяваща работа и при по-ниски водни нива, но ако тенденцията се запази, този резерв би бил достатъчен само за още няколко седмици.
Комисията за финансов надзор приключва значителна част от нормативната подготовка за въвеждането на мултифондова система при допълнителното пенсионно осигуряване. За по-малко от четири месеца са прегледани 30 подзаконови акта и са проведени обществени консултации. Новият модел трябва да стартира от 1 януари 2027 г., като ще засегне втория и третия пенсионен стълб.
КРИБ призовава Столичния общински съвет незабавно да започне процедура по концесиониране на „Топлофикация София“. Работодателската организация посочва рекордната загуба на дружеството през 2025 г. – около 220 млн. евро – като аргумент, че сегашният модел е финансово неустойчив. Темата придобива по-широко значение заради огромните задължения на компанията към държавния енергиен сектор.
Правителството планира значителна част от бъдещата магистрална мрежа да бъде изградена чрез концесионен модел. Частни инвеститори трябва да проектират и построят трасетата, след което да ги поддържат и експлоатират в рамките на 30 години. Обсъждат се около 800 км бъдещи магистрали, включително „Черно море“, „Рила“, направлението към „Маказа“ и проекта за тунел под Петрохан.
Анализът на Coface оценява директния ефект от новите американски мита върху България като сравнително ограничен в краткосрочен план. По-съществен риск има за българските предприятия, които са интегрирани в европейските промишлени вериги за доставки и могат индиректно да понесат последствията от по-слабо търсене, по-високи разходи или загуба на конкурентоспособност на техните партньори в ЕС.
Министерският съвет одобрява проект на меморандум между държавата и „Старбейс Юръп“ за реализацията на високотехнологичен индустриален парк и космически и отбранителен развоен център на територията на бившето военно летище в Доброславци. Решението е ключова административна стъпка за проект с потенциал да привлече високотехнологично производство и инвестиции в космическата и отбранителната индустрия.
Правителството решава да премахне ограничението върху износа на дизелово гориво и керосин, въведено след американските санкции срещу руския „Лукойл“. Мярката е особено важна за българския горивен пазар заради присъствието на групата в страната и ролята на рафинерията в Бургас, която е най-голямото съоръжение от този тип на Балканския полуостров.
Столична община подготвя заем до 367 млн. евро за мащабна инвестиционна програма. Около 190 млн. евро са предвидени за реконструкция на ключови булеварди, улици и тротоари, а до 177 млн. евро – за обновяване на обществения транспорт, включително автобусния и тролейбусния парк. Размерът на финансирането превръща предложението в едно от най-значимите финансови решения за София през годината.
България остава страната с най-силен годишен ръст на производствените цени в Европейския съюз. През юни те се увеличават с 18.2% при средно 4.7% за ЕС, като това е третият пореден месец, в който България е начело на класацията. Продължителният двуцифрен натиск върху цените на производителите е важен индикатор за бъдещите разходи на бизнеса и потенциалното им прехвърляне към потребителските цени.
Данните на JobTiger показват продължаващо отслабване на търсенето на работна сила през юли. Обявите за работа намаляват както спрямо юни, така и на годишна база, а най-голям принос за спада имат хотелиерството и ресторантьорството, производството и търговията. Последователността на по-слабите данни подсказва, че процесът вече не може да се обясни единствено със сезонни колебания.
Столична община избира обединение „Геопът Скобелев“ за инженеринг и преместване на трамвайното трасе по бул. „Ген. М. Д. Скобелев“. Победителят предлага цена над 5.8 млн. евро без ДДС, която е по-висока от конкурентните предложения, но получава максимална техническа оценка. Проектът е важен елемент от дълго обсъжданата реорганизация на транспорта в централната част на София.
Потреблението в България остава сравнително силно на европейски фон. През юни обемът на търговията на дребно нараства със 7.1% спрямо година по-рано, което поставя страната на трето място в ЕС след Люксембург и Швеция. Средното увеличение за Съюза е едва 1.2%, а за еврозоната – 0.7%, което подчертава значително по-силната динамика на вътрешното потребление у нас.
Финансовата криза в „Топлофикация София“ достига безпрецедентни размери. Към края на 2025 г. дружеството отчита годишна загуба от близо 430 млн. лв., натрупана загуба за десетилетие от около 1.5 млрд. лв. и общи задължения над 2.5 млрд. лв. Просрочените суми само към „Булгаргаз“ надхвърлят 1.29 млрд. лв., превръщайки проблема в риск и за останалата част от държавната енергетика.
Българската „Ендуросат“ планира на територията на бившето летище в Доброславци да изгради един от големите космически и отбранителни развойни центрове в Европа. На 6 август е даден официален старт на високотехнологичния индустриален парк. Проектът ще бъде реализиран чрез свързаната „Старбейс Юръп“ и има потенциал да позиционира България по-силно в европейската космическа и отбранителна индустрия.
КЕВР предлага система от финансови и регулаторни стимули за ВиК операторите, които доброволно участват в консолидация. Сред тях са признаване и разсрочване на разходите по обединението, по-дълги бизнес планове и ускорено административно разглеждане. Целта е чрез икономически стимули, вместо чрез принудително закриване на общински дружества, да се постигнат по-големи оператори с по-висок инвестиционен капацитет.
Бюджетното финансиране за научноизследователска и развойна дейност в България нараства много бързо през последното десетилетие, но страната продължава да изостава сериозно от водещите европейски държави. Данните показват увеличение от около 109 млн. евро през 2015 г. до близо 594 млн. евро през 2025 г. Високият процентен ръст идва от ниска база и сам по себе си не променя позицията на България в европейската R&D периферия.
Френският производител Alstom е завършил 12-те електрически влака Coradia Stream, поръчани за България по Плана за възстановяване и устойчивост. Машините са преминали процедурите по приемане, а десет вече са в България и се изпитват по националната железопътна мрежа. Страната има договор за общо 35 нови мотриси, но финансирането за останалите 23 все още не е осигурено.
Потребителските нагласи за пазара на труда се влошават, показва тримесечното изследване на НСИ. Българите очакват безработицата през следващите дванадесет месеца да се увеличи в по-голяма степен, отколкото са прогнозирали три месеца по-рано. Това е важен контрапункт на иначе по-положителните потребителски оценки и съвпада с данните за намаляващ брой свободни позиции през лятото.
„Марица изток 2“ включва пет от осемте си блока на фона на силно търсене и рекорден износ на електроенергия. България изнася над 2000 MW, като значителна част се насочва към Румъния, където сушата създава проблеми за производството. В същото време соларните централи се превръщат в основен източник на електроенергия в пиковите дневни часове и достигат производство над това на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“.
Източник: Economic.bg
