Турбуленция на ипотечния пазар в България не се очаква както при хипотезата, при която България влиза в еврозоната от 1 януари 2026 г., така и ако датата бъде отложена. Възможните промени са по две линии – цените на имотите, които нараснаха с около 30% средно за страната за последните 3 години, и лихвите по ипотеките, които вече две години са около историческото си дъно.
Много хора се притесняват какво ще се случи с парите им, след като България се присъедини към еврозоната. Опасенията им са свързани с всичко – от спестяванията и заплатите, през пенсиите, до застраховките и взетия заем за апартамент.
Обществената поръчка за изграждане на отсечката Бяла – Велико Търново, която скандализира с прогнозна стойност от почти 3 млрд. лв., има своето обяснение. Освен че в участъка ще бъдат изграждани редица сложни инфраструктурни съоръжения, проектът е изготвен на база реални цени в строителството към момента, като целта е да няма възможност за увеличение на офертните цени, както се случи в предишния търг за другите два участъка.
Общо 16, а не 8 метровлака иска да придобие „Метрополитен“. За целта е планирана нова обществена поръчка, чиято прогнозна стойност най-вероятно ще е между 280 и 290 млн. лв. Това се разбра от неохотно интервю за Нова телевизия на новия изпълнителен директор на общинското дружество Николай Найденов.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предлага „по-пропорционално“ санкциониране при нарушения, свързани с неплатени пътни такси. Ведомството предлага промени в Закона за движението по пътищата и глобите вече да са съобразени „с тежестта на нарушението и с реалната стойност на дължимите такси“.
Няма взето решение за повишаване на осигурителните вноски за пенсия. Това заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов в сряда.
Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари на България се увеличава до 27 млрд. евро (близо 53 млрд. лв.). Това показва документ, качен на сайта на Люксембургската борса, на която се търгува българският външен дълг.
Кабинетът официално ще поиска от Европейската комисия да не включва част от разходите за отбрана в правилото за максимум 3% бюджетен дефицит. Това става ясно от взетите решения на редовното правителствено заседание в сряда. Дерогацията от правилата, която е заложена като възможност в Пакта за стабилност и растеж, ще позволи на България да инвестира повече във въоръжаване.
Либерализацията на пазара на ток за домакинствата, която беше задължително условие от Брюксел за получаване на второто плащане по Плана за възстановяване, се отдалечава все повече. Във вторник депутатите в Комисията по енергетика към парламента гласуваха ново отлагане – засега обаче не се знае докога.
„Столичен електротранспорт“ обяви обществена поръчка за доставка на 18 броя нови нископодови, климатизирани съчленени трамваи за междурелсие 1435 мм. Общата прогнозна стойност на поръчката е 98.1 млн. лв. без ДДС, като тя не може да бъде надскачана.
Екипи на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) проверяват причините за срива на мрежата на A1. Вече няколко часа клиенти на телекома изпитват трудности да осъществяват обаждания и да изпращат текстови съобщения в рамките на мрежата на оператора.
Изкуственият интелект е една от най-горещите теми в световен мащаб – не само от технологична гледна точка, но и от икономическа. По всичко личи, че сегашният бум на AI ще е в основата на Петата индустриална революция. На този фон се заговори за потенциала на България да привлече огромна и стратегическа инвестиция в AI гигафабрика. По темата разговаряме с Йордан Гинев, главен оперативен директор на DIGITALL Group и управляващ директор за България, и председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Министерството на икономиката и индустрията е „напълно ангажирано“ и активно провежда срещи за намиране на нов инвеститор за завода за хартия в Стамболийски.
Националната електрическа компания (НЕК) е прекратила поръчката за поставянето на батерии при ВЕЦ „Алеко“, ВЕЦ „Студен кладенец“, ВЕЦ „Девин“ и ВЕЦ „Тополница“, обявена още в края на миналата година.
България заявява амбиции да се превърне в европейски „ядрен енергиен хъб“, като стане първата страна в ЕС с действащ реактор от типа AP1000. Това стана ясно от изказвания на организиран в София симпозиум от американската „Уестингхаус“, която е и доставчикът на технологията за новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“.
Зорница Русинова е председател на Икономическия и социален съвет на Република България. Била е министър (2016 – 2017 г.) и заместник-министър (2012 – 2020 г.) на труда и социалната политика, с отговорности по пазара на труда, социалното включване, трудовото право и европейските фондове. Г-жа Русинова ще бъде лектор в международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“, която ще се проведе на 13 май 2025 г. в сградата на Община Кюстендил.
Общинският съвет в Кюстендил единодушно гласува против инвестиционното намерение за изграждане на вятърен парк в Осоговската планина. Заседанието се проведе в сряда, като преди това кметът Огнян Атанасов и общински съветници участваха в организирания протест срещу проекта.
Работните места на бъдещето, енергийната трансформация, новите видове заетост, както и разминаванията между нагласите на служителите и очакванията на работодателите на пазара на труда в област Кюстендил. Това са сред ключовите теми, които ще бъдат обсъждани по време на международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“.
Източник: Economic.bg
