Оборотът в търговията на дребно в България нараства с 5.6% на годишна база през юли, след 7.1% през юни и 7.9% през май. Въпреки второто поредно забавяне страната остава сред лидерите в ЕС и расте над пет пъти по-бързо от средното за Съюза. Данните подсказват устойчиво потребление, но и постепенно нормализиране на високите темпове.
Норвежкият държавен фонд за 2.3 трлн. долара предлага сериозно намаляване на дела на държавните облигации в своя индекс, което би свило експозицията му към американски книжа. Целта е по-добра диверсификация и по-голямо участие на корпоративен и ипотечен дълг. Ходът идва на фона на притеснения за американския дълг и дългосрочните доходности.
Статията представя новия модел GPT-6 Astra като съществена стъпка при автономната работа с компютри, програмирането, науката и киберсигурността. Посочени са високи резултати в различни тестове, но и предупреждения, че подобни оценки невинаги отразяват реалните способности. Силните възможности за откриване и използване на уязвимости поставят и въпроси за безопасното внедряване.
Българските власти водят разговори с Qatar Airways за възстановяване на директните полети София–Доха, прекратени след влошаването на ситуацията в Близкия изток и оперативни затруднения. Авиокомпанията ще направи нов анализ на маршрута. Връщането му би възстановило важна връзка на България с хъба в Доха и чрез него с Азия, Африка и Австралия.
Предишното правителство е предприело конкретни действия за проучване на концесионен модел за магистрала „Черно море“ с турско участие. Създадена е експертна група, обсъждано е международно споразумение и са проведени срещи в Турция. Настоящият кабинет заявява, че не води такива разговори, но документите показват по-напреднала подготовка от публично известното досега.
Volkswagen планира мащабно преструктуриране с около 50 хил. по-малко работни места и почти наполовина съкратена моделна гама. Концернът има приблизително 500 хил. автомобила годишен излишен производствен капацитет в Германия и цели драстично намаляване на сложността. Натискът идва от китайската конкуренция, слабите продажби и високите американски мита върху вноса.
Повечето икономисти, анкетирани от Reuters, очакват ЕЦБ да повиши депозитната лихва с още 25 базисни пункта до 2.50% на заседанието през септември. Основният мотив е инфлацията, която остава над целта и отново се подхранва от енергията. Преобладаващото мнение е, че това ще бъде последното увеличение и ставката ще остане на това ниво поне до средата на 2027 г.
Румен Радев предлага ЕС да добави „индустриална кохезия“ към традиционната си политика за сближаване, така че по-слабо развитите държави да имат равен достъп до инвестиции, технологии и стратегически производства. Темата е обсъдена с председателя на Европейския съвет Антонио Коща наред с бъдещия бюджет на ЕС, разширяването, сигурността и технологичния суверенитет.
Части от лотове 2 и 3 на „Хемус“ ще трябва да бъдат препроектирани, включително заради сложни мостови съоръжения. Регионалният министър признава, че държавата е неизправната страна по част от договорите, а окончателната цена още не е ясна. Целта остава магистралата да стигне Велико Търново през 2029 г., а цялото трасе до Варна да бъде завършено до края на 2030 г.
Обявите за работа през август се увеличават с близо 6% спрямо юли до над 37 хил., но остават с 9.4% под нивото година по-рано. Най-силен месечен ръст има при хотелиерството, ресторантьорството, производството и търговията. На годишна база спадът остава особено голям в IT, строителството и маркетинга, което показва, че възстановяването на търсенето на кадри все още е крехко.
Икономическият министър Александър Пулев предлага на австрийски компании да участват в инфраструктурни и индустриални проекти в България чрез публично-частни партньорства. Австрийските преки инвестиции у нас са близо 6 млрд. евро, а двустранната търговия е около 2 млрд. евро годишно. Правителството търси повече инвестиции с висока добавена стойност и частен капитал за стратегически активи.
Министерството одобрява преструктурирането на БЕХ, при което ТЕЦ „Марица-изток 2“ и „Мини Марица-изток“ се отделят в нов „Холдинг Марица-изток“, а отделно звено ще се занимава с рекултивация. Целта е стабилизиране на дружествата и пренасочване на част от миньорите към възстановяване на терени. Реформата е и условие за петото плащане по ПВУ.
България, Румъния и Гърция подготвят общо кандидатстване по Механизма за свързване на Европа. Българската част включва пет проекта – жп участъци към Турция и Гърция, разширение на „Струма“ при Кулата, подготовка на скоростно направление през Хаинбоаз и електрификация край Дунав мост. Европейската покана разполага с 1.1 млрд. евро, включително средства за военна мобилност.
България и Китай създават съвместна работна група за привличане и реализация на инвестиции, а правителството одобрява и три меморандума с китайски компании. Българската агенция за инвестиции ще съдейства с информация за стимули, индустриални зони, инфраструктура и подходящи терени. Целта е китайски капитал да бъде насочван към конкретни производствени и технологични проекти у нас.
Правителството дава зелена светлина на проект за 12.8 млн. евро за разширяване и декарбонизация на индустриален парк „Стряма“ край Пловдив. Предвидени са нова вътрешна инфраструктура и устойчиво управление на зоната, а шест компании вече са подписали меморандум за участие. Паркът обхваща над 1680 дка и се планира допълнително разрастване за нови производства.
Проектът за нов закон за публично-частното партньорство отваря възможност частен капитал да финансира магистрали, тунели, мостове, ВиК, болници, училища, енергийни и дигитални обекти. Договорите ще могат да са за 10–35 години, а бизнесът сам да предлага проекти. Частният партньор трябва да поема реален оперативен риск, а държавата да доказва, че моделът носи по-добра стойност.
Товарните превозвачи могат да кандидатстват за общо 55 млн. евро компенсации за повишените тол и оперативни разходи. Помощта се разпределя според платените през 2025 г. пътни такси и е ограничена до 300 хил. евро на предприятие по режима de minimis. Схемата е реакция и на въведения от юни 2026 г. компонент на тол таксите, обвързан с въглеродните емисии.
Частните пенсионни фондове имат интерес към български инфраструктурни проекти, но според бранша все още липсват достатъчно подходящи инвестиционни инструменти. Законът им позволява до 10% от активите да бъдат насочвани към инфраструктура у нас. Дружествата настояват вложенията да са чрез прозрачни и регулирани ценни книжа, а не чрез директно финансиране на строителството.
Бюджетният дефицит достига около 3 млрд. евро, или 2.4% от БВП, към края на август. Основната причина е концентрираното плащане на инвестиции по ПВУ преди крайния срок за изпълнение. Приходите растат с близо 12% до 30.1 млрд. евро, но разходите достигат 33.1 млрд. заради пенсии, заплати, капиталови проекти и общински инвестиции. Предстои и петото европейско плащане.
Здравното министерство ще изработи ново задание за Националната детска болница и ще започне нова процедура за проектиране. Според министъра сегашната концепция съдържа прекомерни и неефективни параметри, включително 20 операционни зали и хотелска част. Ръководството на държавната инвестиционна компания е сменено, но все още няма конкретен график за строителството и завършването.
Нова процедура за 110 млн. евро трябва да подпомогне малки и средни предприятия в Стара Загора, Перник, Кюстендил и други засегнати от зеления преход общини. Мярката е част от Програма „Развитие на регионите“ и се очаква през последното тримесечие. Конкретните дейности още се договарят с ЕК и местните заинтересовани страни, а общият ресурс на актуализираната годишна програма надхвърля 1 млрд. евро.
Годишната инфлация в България се ускорява до 5.1% през август от 4.5% през юли, а месечно цените растат с 0.6%. Най-силен натиск идва от транспорта заради поскъпналите горива след напрежението в Персийския залив, както и от ресторанти, хотели, алкохол и тютюневи изделия. България остава сред държавите с най-висока инфлация в ЕС.
Новият модел на пенсионни мултифондове от 2027 г. ще позволява различна инвестиционна стратегия според възрастта и склонността към риск. За динамичните фондове браншът очаква средна доходност над 7%, за балансираните – 4–7%, а за консервативните – 2–3%. По-младите ще бъдат насочвани към по-рисков профил, а с приближаването на пенсията рискът постепенно ще се намалява.
Регионалният министър Иван Шишков очаква „Хемус“ да достигне Велико Търново в рамките на около три години. Държавата преговаря със строителните компании и „Автомагистрали“ за уреждане на проблемните договори, а паралелно се подготвят законови промени за инфраструктура, изградена без пълния набор документи. Най-сериозно изоставане има при лот 2, докато лот 3 е по-напреднал.
Близо 88 млн. евро са предвидени за съвместни проекти между компании и научни организации, които да превръщат разработки в реални индустриални приложения. Един проект може да получи до 15.3 млн. евро, а помощта ще покрива 50–65% от разходите. Приоритети са микроелектроника, киберсигурност, IoT, биотехнологии, водород, интелигентно здравеопазване и нискоемисионни производства.
Брутният външен дълг на България доближава 70 млрд. евро, или 55.9% от БВП, и нараства с 28.2% за година. Голяма част от скока е счетоводен ефект от присъединяването към еврозоната – задълженията на БНБ се увеличават заради начина, по който се отчита разпределянето на евробанкноти в Евросистемата, а не заради реално ново заемане. Държавният външен дълг също расте до 17.1 млрд. евро.
БДЖ пуска първите две нови електрически мотриси Alstom Coradia Stream по направления от Пловдив, Свиленград, София и Перник. Те са част от договор за общо 35 влака, финансиран по ПВУ, с включена 15-годишна поддръжка. Всяка шествагонна композиция има 325 места, максимална скорост 160 км/ч, нисък под, климатизация и оборудване за хора с намалена подвижност.
България трябва до 30 септември да подаде окончателното си искане за около 1.7 млрд. евро по петото плащане от ПВУ и да представи доказателства за изпълнените условия. На 31 август изтича срокът за самото изпълнение на реформите и инвестициите, така че последващи действия вече няма да се зачитат от ЕК. Европейската комисия трябва да приключи всички плащания до края на 2026 г.
КЕВР утвърждава 5.5% поскъпване на природния газ за септември до 41.60 евро/MWh без достъп, пренос, акциз и ДДС. Цената остава значително под европейските борсови нива от около 67–69 евро/MWh. Регулаторът очаква суровината да остане скъпа през есента заради по-слабо запълнените газохранилища, рисковете при LNG доставките и геополитическото напрежение.
Преработващата промишленост привлича най-големия натрупан обем преки чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор – 11.27 млрд. евро към края на 2025 г., или близо една трета от общите 36.8 млрд. евро. Общият размер на чуждия капитал расте с 8.7% за година. Данните измерват натрупани инвестиции в предприятията, а не само новия приток през конкретната година.
НКЖИ прекратява обществената поръчка за проектиране и строителство на линията Видин–Срацимир на стойност 282.4 млн. евро без ДДС. Причината са съществени пропуски и неясноти в документацията, които не могат да се поправят без промяна на първоначалните условия. Проблемите засягат най-вече два виадукта, техническите предложения, ценообразуването и разпределението на риска между участниците.
Източник: Economic.bg
