Докато технократите дълго време вярваха, че войната е отживелица от миналото, реалността в Украйна отвори нова глава в тази всъщност вечна история. Дроновете, изкуственият интелект и софтуерните системи обаче преобръщат наопаки представите за това как се води война в днешни дни. Технологиите с двойно предназначение влизат в полезрението на инвеститорите и големи финансови ресурси започват да се насочват за разработване на иновации в отбранителната сфера.
Министерството на финансите на САЩ съобщи на своя уебсайт, че е издало лиценз, който отваря пътя към преговори за евентуална продажба на чуждестранните активи на „Лукойл“, предава БТА.
Бурното навлизане на изкуствения интелект и растящата нужда от надеждна дигитална инфраструктура поставиха центровете за данни в центъра на вниманието. Сега те се оказват сред най-динамично развиващите се ниши в сектора на недвижимите имоти в Европа. А България, оказва се, има потенциал да се превърне в ключов хъб в региона, прогнозират от компанията за услуги и инвестиции в недвижими имоти CBRE по време на конференцията BalREc 2025.
Министерският съвет официално назначи настоящия директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов за особен търговски управител на четирите дружества на руската компания „Лукойл“ в България. Новината идва няколко часа след обявяването на предложението той да заеме поста.
Великобритания издаде специален генерален лиценз, позволяващ на бизнеса да продължи да работи с „Лукойл България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Дъщерните дружества на санкционираната руска компания ще могат да работят до февруари с банки и контрагенти, без да се притесняват от британски санкции.
Всички абонати, обслужвани от електроразпределителното дружество „ЕРМ Запад“, ще бъдат оборудване с „умни“ електромери. Това ще се случи в периода до 2030 г. и се финансира по Модернизационния фонд. Това каза изпълнителният директор на дружеството Радослав Цветков по време на форум, организиран от компанията. Той обаче каза, че европейските пари все още не се изплащат от Министерство на финансите.
Кабинетът на премиера Росен Желязков се кани да вмени на търговците задължение да използват само софтуерни програми, одобрени от Националната агенция за приходите (НАП), за отчитане на своите продажби. Изчисленията на Министерството на финансите (МФ) са, че през 2026 г. въвеждането на задължителния софтуер за управление на продажбите (СУПТО) ще вкара допълнителни €320 млн. (ок. 626 млн. лв.) в хазната, но от бизнеса смятат, че истинският ефект ще е единствено допълнителна тежест и разходи.
Българският IT сектор преминава през период на преосмисляне след забавянето на дигиталната еуфория от пандемичните години, а и на фона на повсеместното навлизане на AI. Въпросът „Накъде върви пазарът?“ вече няма еднозначен отговор, а множество различни гледни точки, които разкриват сложната картина на един зрял, но все още динамичен сектор.
Разрешението за строеж на Обходния път на Кресна вече е факт, очаква се в петък да бъде публикувано в „Държавен вестник“. Изпълнителите са дали заявка, че ще работят „интензивно“, за да може обектът да бъде завършен по-рано от предвидения 2-годишен срок. Това стана ясно по време на изслушване на регионалния министър Иван Иванов (БСП) и председателя на АПИ инж. Йордан Вълчев в регионалната комисия в парламента.
Mалките фирми в България ще бъдат освободени от задължението да начисляват данък добавена стойност до прага за регистрация по ДДС (100 000 лв.), когато извършат вътрешнообщностни доставки. Тези промени в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) бяха приети на първо четене в Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание в четвъртък.
Столичният общински съвет (СОС) гласува окончателно „Синя“ и „Зелена“ зони да бъдат разширени, а също така почасовото паркиране и служебните абонаменти да поскъпнат. Промените, които са първите от 2012 г., влизат в сила поетапно от 5 януари 2026 г. Те бяха подкрепи с 35 гласа „за“, 12 – „против“ и 6 въздържали се.
Кабинетът на премиера Росен Желязков се забърза да навакса със сроковете по бюджетната процедура за 2026 г., която тръгна с месец забавяне. На извънредно заседание в четвъртък Министерският съвет (МС) одобри и трите проектобюджета за догодина – държавният, този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавното обществено осигуряване (ДОО).
След като държавният бюджет за 2026 г. бе подложен на критики от всички страни, тази сутрин такава дойде и от самия министър-председател Росен Желязков. Преди старта на извънредното правителствено заседание в четвъртък, на което предстои да се одобрят парите за догодина, Желязков посочи, че на въпроса „Добър ли е бюджетът?“, самият той бил отговорил с „Не“.
Двете банки, обслужващи „Лукойл“ в България, са поискали да спрат работата си с руската компания още преди да влязат в сила американските санкции. Това обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти в парламента. Той не каза кои са двете финансови институции, но на база търговските кампании, които компанията промотира, това са УниКредит Булбанк и ЦКБ.
България се нарежда на пето място в на Централна и Източна Европа по брой компании в Top 500, изпреварвайки Словакия с една позиция. Местният бизнес затвърждава позициите си сред водещите в региона, увеличавайки броя на своите представители в 17-ото издание на класацията COFACE CEE Top 500 Ranking с един нов играч до общо 27 компании.
Проектът за скоростен път Монтана – София с ключов тунел под прохода Петрохан продължава да се движи бавно, въпреки че през миналата година бе подписан договор за изработване на разширен идеен проект. Основното забавяне е свързано с липсата на напредък по ключови дейности като геоложките проучвания и изготвянето на Подробен устройствен план (ПУП). Въпреки това тунелът е един от трите обекта, които правителството подготвя за концесия. Това стана ясно от думите на регионалния министър Иван Иванов и председателят на АПИ инж. Йордан Вълчев.
Министерският съвет одобри трансфер на 718 хил. лв. към наскоро създаденото държавно дружество „Иганово“ ЕАД. Увеличението на капитала му ще е за сметка на Министерството на икономиката и индустрията (МИИ), което пък ще направи вътрешнокомпенсирани промени в бюджета си и ще намали средствата за Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. От там посочват, че има такава възможност, тъй като през 2025 г. то е реализирало икономии на разходи от дейността си.
По-малко от 10 минути. Толкова продължи извънредното заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, на което депутатите трябваше да обсъдят план-сметката за 2026 г. с работодателските и синдикалните организации. Дебат реално обаче нямаше, защото залата бе полупразна – липсваха основно представителите на ГЕРБ, БСП и ИТН, заради които не се събра кворум, но и на бизнеса. От страна на синдикатите се появи само главният икономист на КНСБ Любослав Костов, но той беше „позорно“ изгонен от председателя на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ).
От 1 декември Столична община разширява обхвата на нискоемисионната зона. Тази година ограничението за най-замърсяващите автомобили (Екогрупа 1) ще действа и в т.нар. „Голям ринг“. На практика това означава, че зоната нараства пет пъти спрямо миналата година.
Третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), на стойност 1.6 млрд. евро, се очаква да постъпи по сметките на Министерството на финансите в рамките на настоящата година. Това каза министър-председателят Росен Желязков в началото на правителственото заседание в сряда.
Правителството ще обяви втора процедура за изграждане на електрически зарядни станции на стойност 19.5 млн. лв. Министърът на транспорта Гроздан Караджов обяви по време на заседанието на Комитета за наблюдение на Програма „Транспортна свързаност“ (ПТС) 2021 – 2027 в Пловдив, че тя ще бъде стартирана през януари 2026 г.
В проекта на бюджет за 2026 г. влизат редица амбициозни железопътни инфраструктурни проекти. Само през следващата година Министерството на транспорта (МТС) е предвидило близо 1 млрд. лв. за всички 55 обекта. За сравнение, в тазгодишния бюджет място намериха 42 проекта за малко над 320 млн. лв. Сега са включени някои напълно нови – например жп линиите София – Перник, Перник – Радомир, Радомир – Гюешево. На практика това е почти цялото направление от столицата към границата със Северна Македония. За първи път в проектобюджета влиза и жп участъка Видин – Срацимир. Всички те са включени за дофинансиране сега, тъй като стъпки към тяхното реализиране бяха направени едва през тази година.
Работодателските организации отрекоха да са предлагали по-висок данък върху добавената стойност (ДДС) за сметка на запазване на размера на осигурителните вноски. По-рано днес председателят на парламентарната социална комисия Деница Сачева (ГЕРБ) обяви, че по-високият ДДС е бил предложен от бизнеса като компромисна мярка за сметка на увеличението на осигуровките.
Издадено е разрешението за строеж на обходния път на Кресна, като изпълнението трябва да започне още този месец. Това съобщи регионалният министър Иван Иванов, цитиран от пресцентъра на ресорното ведомство. Обходът е част от проекта за преминаване на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.
Българският производител на хотелска козметика LAREN Hotel Cosmetics откри новата си производствена база в село Юлиево, област Стара Загора. Стойността на инвестицията възлиза на 2.5 млн. лв., а с модерната фабрика компанията дава старт на следващ етап от своето развитие.
След като блокира бюджетната процедура миналата седмица заради несъгласие с параметрите на план-сметката за 2026 г., най-вече заради заложеното увеличение на осигуровките, тази седмица работодателските организации са предложили компромисно решение – по-висок данък добавена стойност (ДДС). Това стана ясно след днешната среща между синдикалните организации и ГЕРБ, на която предложената мярка е била обсъждана като компромисна вместо увеличението на вноските за фонд „Пенсии“.
България най-после получи орязаното с над 200 млн. евро второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – трансакция, ключова за плановете на финансовия министър Теменужка Петкова да свие поне частично продължаващо набъбващия дефицит в държавния бюджет за 2025 г., който към септември е в размер на вече 6 млрд. лв. Според съобщението на Европейската комисия (ЕК), получената сума е в размер на 438.6 млн. евро.
Комунист стана кмет на Ню Йорк, Тръмп спечели бедните латиноамериканци, най-големият работнически синдикат подкрепи десните републиканци, а милиардерите се превърнаха в най-верния електорат на левите демократи. В САЩ и западния свят става нещо странно, което досега напълно заобикаляше България. Но проектът на Бюджет 2026 ще хвърли и България в световната вълна на политическо пренареждане на избирателите, като потопи младите българи в десетилетие на високи цени.
Корейските компании проявяват нарастващ интерес към няколко ключови сектора на българската икономика. Освен стратегическия проект за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, сред най-перспективните области се открояват информационните технологии, електрониката, възобновяемата енергия и производството на автомобилни компоненти.
Източник: Economic.bg
