Българските черноморски пристанища имат шанс да привлекат част от растящия товарен поток между Азия и Европа по т.нар. Среден коридор, но конкуренцията на румънската Констанца е сериозна. Варна и Бургас трябва да ускорят модернизацията на терминалите, железопътните връзки и обработката на товари. Брюксел планира милиардни инвестиции в коридора, но географското положение на България само по себе си не гарантира трафик.
Малките модулни реактори могат да се превърнат в реална инвестиционна възможност за България на фона на растящото търсене на надеждна електроенергия. Технологията се разглежда като вариант за индустрията, центровете за данни и други енергоемки дейности. За реализацията обаче са нужни инвеститорски интерес, регулаторна яснота и обществено доверие, както и по-хармонизиран европейски подход към разрешителните режими.
Енергоемките предприятия в България ще могат да разчитат на 334 млн. евро държавна подкрепа през Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Помощта трябва да облекчи натиска от високите енергийни разходи върху индустрията, но ще бъде обвързана с инвестиции в декарбонизация. Така част от получените средства ще трябва да бъдат насочени към мерки, които намаляват потреблението и въглеродния отпечатък на предприятията.
АПИ вече има конкретно предложение за трасето на автомагистрала „Струма“ в посока Гърция край Кресна. То включва две нови тунелни тръби и 17 виадукта, като целта е движението да бъде изведено извън Кресненското дефиле. Новият вариант е ключов за завършването на последния сложен участък от магистралата и за подобряването на основната транспортна връзка между България и Гърция.
България отново се изкачва сред държавите с най-силен ръст на цените в Европейския съюз. Експресните оценки на Евростат показват инфлация от 5.6%, което поставя страната на втора позиция в ЕС. Значителна роля има поскъпването на енергията, а данните идват само ден след като НСИ отчете ускоряване на годишната инфлация въпреки месечната дефлация през септември.
„Булмаркет Груп“ официално откри индустриалния парк на територията на бившия Локомотивен и вагонен завод в Русе след инвестиция за над 60 млн. евро. Пет години след придобиването на фалиралия завод производствената дейност се възстановява, а в комплекса вече работят седем компании с над 210 служители. Проектът връща към живот индустриален терен, който повече от десетилетие почти не функционираше.
Правителството предлага бъдещите заводи за барут и боеприпаси, които България планира съвместно с германския отбранителен гигант „Райнметал“, да бъдат изградени край Бургас. За проекта е предложен терен на Министерството на отбраната. Инвестицията се очаква да бъде обявена за част от националната сигурност, което ще позволи реализацията ѝ по ускорена процедура и с по-малко административни пречки.
България очаква последното плащане по Плана за възстановяване и устойчивост – 1.8 млрд. евро – да постъпи до края на годината. Искането вече е изпратено до Европейската комисия, с което приключват последните документални процедури от българска страна. Според вицепремиера Атанас Пеканов при изпълнението е съществувал риск страната да загуби около половин милиард евро от предвидения ресурс.
Балансът между новосъздадените и прекратилите дейност предприятия в България се е обърнал само за година. Докато през 2023 г. новите компании все още са били повече, през 2024 г. закритите предприятия вече значително ги надхвърлят. Данните не разкриват причините за промяната, но показват осезаемо влошаване на динамиката в бизнес средата, което има значение и за създаването на нови работни места.
Министерството на финансите иска да ограничи продажбата на домашна ракия, произведена при облекчен акцизен режим. Предвижда се тя да може да се държи само от производителя и семейството му, а продажбата в магазини, ресторанти и хотели да бъде забранена. Според МФ проблемът е сивият сектор – официално българските домакинства купуват едва 2.1 литра ракия годишно, докато значителна част от реалното производство остава извън статистиката.
Бюджетният дефицит на България продължава да се увеличава и към края на септември вече се очаква да достигне 3.6 млрд. евро, или около 2.8% от прогнозния БВП. Само за месец отрицателното салдо по Консолидираната фискална програма се е влошило с приблизително 525 млн. евро. Данните поставят допълнителен натиск върху фискалната политика в момент, когато започва подготовката на бюджета за 2027 г.
Безработицата в България остава сред най-ниските в Европейския съюз. През август показателят е 3.5% и практически не се променя спрямо предходните месеци. Зад добрата статистика обаче остава структурен проблем – недостигът на работна ръка продължава да затруднява бизнеса. Така пазарът на труда остава стегнат, а компаниите все по-трудно намират необходимите кадри въпреки ниското равнище на безработица.
БДЖ осигури безплатно пътуване с определени влакове за гражданите, които искат да присъстват на посрещането на тленните останки на цар Самуил в София на 3 октомври. Билетите са двупосочни и важат за конкретни влакове от Бургас, Пловдив, Горна Оряховица, Петрич и Видин. Пътниците заплащат единствено резервацията за седящо място от 0.51 евро на посока.
Природният газ поскъпва с 6% през октомври след решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. „Булгаргаз“ ще продава на топлофикациите и крайните снабдители при цена от 44.09 евро за мегаватчас, преди допълнителните такси и данъци. Регулаторът не прие поисканото в последния момент още по-високо увеличение, но новата цена отново добавя натиск върху разходите за отопление и бизнеса.
Нов автоматизиран завод за фотоволтаични модули отвори врати в Кърджали. Инвестицията на „ВЕСС Модулс“ е за 15 млн. евро и трябва да осигури около 200 работни места въпреки високото ниво на автоматизация. Производственият капацитет е планиран да достигне 1 гигават годишно, с възможност за последващо разширение. Проектът включва и обучение на млади специалисти в сфери като електроника и роботика.
Държавната „Автомагистрали“ отхвърли твърденията за липсващи болтове при новата мантинела на виадукта „Коренишки дол“ на АМ „Хемус“. Според дружеството монтажът все още не е приключил и част от елементите предстои да бъдат окончателно затегнати. Случаят предизвика спор за безопасността и контрола върху ремонта, след като Институтът за пътна безопасност сигнализира за потенциално опасно изпълнение.
Асоциацията на индустриалния капитал в България се присъедини към критиките срещу предложения данък върху т.нар. „свръхпечалби“. Работодателската организация смята, че липсват ясна методика и достатъчна икономическа обосновка. Според АИКБ еднократното секторно облагане може да изпрати негативен сигнал към инвеститорите и да създаде очаквания, че при бъдещи бюджетни проблеми подобна мярка ще бъде използвана отново.
През септември потребителските цени в България намаляват с 0.3% спрямо август, но годишната инфлация се ускорява от 5.1 до 5.6%. Най-силен натиск нагоре идва от транспорта и образователните услуги, докато развлеченията, спортът, културата, ресторантите и хотелите поевтиняват. Данните показват, че месечната дефлация не променя общата тенденция на по-бързо поскъпване спрямо същия период година по-рано.
Асен Ненчев поема ръководството на Българската агенция за инвестиции със заповед на министъра на икономиката Александър Пулев. Той заменя временно изпълняващия длъжността Ангел Иванов. Смяната идва в период, в който България се опитва да привлича по-големи индустриални и високотехнологични инвестиции и да позиционира страната като производствена база за нови европейски вериги на доставки.
Кметът на София Васил Терзиев временно поема пряко управлението на направление „Транспорт и градска мобилност“ след освобождаването на ресорния заместник-кмет. Решението идва в момент, когато Столична община подготвя голяма инвестиционна програма и планира близо 400 млн. евро нов дълг за транспортни и инфраструктурни проекти. Терзиев заявява намерение лично да следи изпълнението на програмата.
България официално поиска от Европейската комисия последното, пето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 1.8 млрд. евро. Искането е изпратено в края на допустимия период, след като страната отчете изпълнението на последните 59 етапа и цели по реформи и инвестиции. Европейската комисия разполага с два месеца за оценка, преди средствата да могат да бъдат одобрени за плащане.
Бизнес климатът в България се влошава за пореден месец, като общият показател пада с 1.3 пункта през септември. Най-силен е спадът в строителството, където оценките и очакванията на предприемачите се влошават, а забавените плащания от клиенти се увеличават. Търговията на дребно също отчита песимизъм, докато промишлеността остава единственият сектор с леко подобрение на нагласите.
България набра още 2.25 млрд. евро дълг от международните капиталови пазари чрез преотваряне на три емисии еврооблигации. Това е второто излизане на страната на външните пазари през годината и идва на фона на растящ бюджетен дефицит и необходимост от допълнително финансиране. Според Министерството на финансите трансакцията е привлякла силен инвеститорски интерес въпреки нестабилната международна пазарна среда.
Изкуственият интелект променя фундаментално представата за образование и професионална кариера. Моделът, при който човек придобива една квалификация и работи по нея десетилетия, постепенно изчезва. Според експерти бъдещият пазар на труда ще изисква постоянно обучение, критично мислене и способност за адаптация. Това поставя нови задачи и пред професионалното и дуалното образование в България.
България разполага с около 1.4 млрд. евро за трансформацията на въглищните региони, но според вицепремиера Атанас Пеканов средствата не трябва да се използват само като компенсация. Целта е да се изградят нови индустриални паркове, производства и работни места в Стара Загора, Перник и Кюстендил. Основният риск остава бавното изпълнение – към средата на годината реално изплатените средства са били едва около 8% от ресурса.
Историческата теснолинейка Септември – Добринище се разглежда като възможен пилотен проект за водороден железопътен транспорт. Идеята е съществуващите дизелови мотриси да бъдат преоборудвани с водородно-електрическо задвижване, вместо да се купува изцяло нов подвижен състав. Засега няма одобрен инвестиционен проект, но концепцията е обсъждана с БДЖ и фигурира в европейски инициативи за развитие на чисти водородни технологии.
Само ден преди окончателното решение на КЕВР „Булгаргаз“ поиска още по-висока цена на природния газ за октомври. Дружеството ревизира предложението си от 44.08 на 44.40 евро за мегаватчас заради поскъпването на газа на европейския хъб TTF. Регулаторът даде сигнал, че няма да приеме допълнителното увеличение, но натискът върху цените показва колко силно българският пазар остава зависим от международните котировки.
Българската финтех компания Payhawk продължава международното си разрастване с нови офиси в Швеция и Полша. Стокхолм ще се превърне в централа на нов северноевропейски регион, а компанията подготвя сметки, карти и местни IBAN номера в шведски крони. Експанзията идва малко след като Payhawk премина 100 млн. долара годишни повтарящи се приходи и вече обслужва близо 7000 компании в над 33 държави.
Емилиян Георгиев е новият заместник-кмет на София с ресор „Обществено строителство“. Той заменя Никола Лютов, който напуска общината след близо три години. Георгиев досега ръководеше дирекцията за поддръжка на транспортната инфраструктура и поема поста в ключов момент – редица големи столични проекти трябва да преминат от подготовка към реално строителство, включително обекти от новата инвестиционна програма на града.
Европейските средства за справедлив преход трябва да се използват не само за компенсиране на негативите от индустриалната трансформация, а и за привличане на нови инвестиции и партньорства. Според областния управител на Стара Загора Калоян Дамянов регионите трябва да надградят съществуващия си индустриален капацитет и да създадат нови икономически възможности. Фокусът е върху дългосрочната конкурентоспособност след отстъплението на въглищната икономика.
Държавата ще увеличи капитала на новосъздадения „Холдинг Марица Изток“ с общо 151.6 млн. евро през 2026 и 2027 г. Основната част – 126.6 млн. евро – ще бъде предоставена още тази година от централния бюджет, а останалите 25 млн. евро са предвидени за догодина. Решението дава сериозен финансов ресурс на структурата, която трябва да играе ключова роля в трансформацията на енергийния комплекс.
Фискалният съвет смята, че прогнозата на Министерството на финансите за 3% икономически растеж през 2026 г. е прекалено оптимистична. Според оценката му по-реалистичният диапазон е 2.5–2.8%, а високите цени на петрола и по-високите европейски лихви създават допълнителни рискове. Съветът предупреждава и че прогнозата на МФ разчита твърде силно на продължаващо високо вътрешно потребление.
Правителството премина от законодателната подготовка към реалното разработване на Европейския портфейл за цифрова самоличност в България. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация получава задачата да организира изграждането, внедряването и поддръжката на системата. До края на 2026 г. страната трябва да разполага с работещ портфейл и доверителна инфраструктура, която позволява използването му и в останалите държави от ЕС.
България, Гърция и Румъния подготвят обща транспортна ос между Егейско море, Дунав и Черно море. Планът включва 25 приоритетни проекта за приблизително 22.8 млрд. евро – нови мостове над Дунав, модернизирани железопътни линии и подобрени връзки между пристанищата. Финансиране обаче е осигурено само за част от инициативите, а трите държави трябва да синхронизират сроковете, за да се изгради реално работещ коридор.
Чуждестранните посещения в България намаляват през най-силния летен месец. През август страната е посетена от 2.22 млн. чужденци – спад от 2.1% на годишна база. Най-много гости идват от Румъния, Турция, Германия, Украйна и Полша. В същото време пътуванията на българи в чужбина растат с 3.5% до близо 1.12 млн., като през август Гърция изпреварва Турция като най-предпочитана дестинация.
Правителството започва подготовка на Кодекс за социална закрила, който трябва да обедини различните форми на социално подпомагане, разпръснати в множество закони. Идеята е системата да бъде подредена по-ясно около нуждите на хората и да стане по-разбираема както за получателите на помощ, така и за администрацията. Предстои широк дебат по структурата и правилата на бъдещото законодателство.
България и Турция започнаха работа по новата програма за трансгранично сътрудничество за периода 2028–2034 г. Целта е документът да бъде готов и изпратен до Европейската комисия до края на 2027 г. Все още не е определен бъдещият финансов ресурс, но през последните 20 години по подобни програми в пограничните региони на двете страни са инвестирани над 88 млн. евро.
Транспортното министерство планира още през октомври да започне концесионните процедури за пристанищните терминали Видин-център и Тутракан. След тях до март 2027 г. трябва да последват терминали в Силистра и Русе, както и Летище Пловдив. В момента се подготвят финансово-икономически, технически, правни и екологични анализи, които ще определят конкретните условия и изисквания към бъдещите концесионери.
Министерството на финансите повиши прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. до 3%, но едновременно с това очаква и по-висока инфлация. Средногодишното поскъпване вече се оценява на 4.8% вместо на 4.3% в пролетната прогноза. Основните рискове идват от по-скъпите горива, продължаващото напрежение в Близкия изток и вътрешния ценови натиск, свързан с пазара на труда и услугите.
Строителството на новото разклонение на третата линия на софийското метро напредва, като около 3.75 км от тунела през „Слатина“ вече са прокопани. Тунелопробивната машина „Витоша“ е достигнала бъдещата станция при бул. „Ситняково“ и ул. „Гео Милев“, а остават около 900 метра до Военната академия. Новият лъч е приблизително 6 км и ще добави шест станции към столичната метро мрежа.
Спорът между Министерството на финансите и Българската народна банка за облагането на банковите „свръхпечалби“ се изостри. След критиките на Гълъб Донев към управителя Димитър Радев централната банка отговори, че изпълнява задълженията си по закон. Конфликтът излиза извън техническия спор за конкретен данък и поставя въпроса докъде се простират правомощията на БНБ да коментира фискални решения с потенциален ефект върху банковата система.
Над 120 ресторанта от различни части на България участват в четвъртото издание на „Гастрономически пътеводител“ на МЕТРО България. Между 20 септември и 20 октомври заведенията представят специални предложения, които комбинират местни продукти, различни кулинарни традиции и съвременни техники. Инициативата цели да даде допълнителна видимост на ресторантьорския бизнес и да насочи потребителите към нови гастрономически дестинации.
Финансовият министър Гълъб Донев обвини управителя на БНБ Димитър Радев, че излиза извън правомощията си с критиките към данъка върху банковите „свръхпечалби“. Донев отхвърля предупрежденията, че мярката може да оскъпи банковите услуги и кредитите, и защитава допълнителното облагане като справедливо. Спорът се превръща в един от ключовите сблъсъци около данъчните промени и подготовката на Бюджет 2027.
Храните в България са поскъпнали с 54% за пет години – един от най-силните ръстове в Европейския съюз. Минималната заплата обаче е нараснала още по-бързо – с 87%, което увеличава покупателната способност спрямо храните с около 20%. Така България остава сред държавите с много силна хранителна инфлация, но увеличението на минималното възнаграждение засега компенсира значителна част от ценовия удар.
4G покритието в България вече е почти универсално и разликите между трите големи телекома са минимални. При 5G обаче ситуацията е значително по-неравномерна както между операторите, така и между регионите. Национално A1 има най-висок резултат, но лидерството се променя според района. Данните показват и че операторите концентрират 5G мрежите там, където хората действително живеят, работят и пътуват.
Излезлите от употреба батерии на електромобили могат да получат втори живот като системи за съхранение на електроенергия. Дори след края на автомобилната си употреба те често запазват значителна част от капацитета си и могат да съхраняват излишното производство от слънчеви и вятърни централи. Това би помогнало на Европа едновременно да ограничи отпадъците, да намали загубата на ВЕИ електроенергия и да облекчи натиска върху електропреносните мрежи.
По мярката „Избирам България“ 1050 души ще могат да получат финансова подкрепа, ако се преместят от населено място с над 50 хил. жители в такова с под 50 хил. Помощта включва средства за преместване, настаняване и транспорт, както и бонус от шест средни заплати след минимум осем месеца заетост. Адресната регистрация трябва да бъде сменена, кандидатите сами могат да намерят работа, а дистанционната заетост не се допуска.
Цените на петрола започнаха седмицата с рязък скок, след като американският президент Доналд Тръмп отхвърли иранско предложение за намаляване на напрежението и повторно отваряне на Ормузкия проток. Brent се повиши до близо 107 долара за барел, а WTI – над 94 долара. Пазарите остават чувствителни към риска от нова военна ескалация, която може да засегне един от най-важните маршрути за световните енергийни доставки.
Източник: Economic.bg
