България настоява за гарантирани коридори за товарни влакове заради предстоящите големи ремонти в Сърбия и Румъния. Линията Ниш–Димитровград ще бъде затворена за около 200 дни, а през 2027 г. се очаква прекъсване и при Гюргево–Русе. Рискът е сериозно затрудняване на товарните потоци между Централна Европа, Балканите и Турция.
Европейската комисия преведе на България първите 489.3 млн. евро по отбранителния инструмент SAFE. Максималният одобрен заем за страната е над 3.2 млрд. евро и трябва да ускори ключови инвестиции в отбраната. Финансирането е при преференциални условия – до 10 години гратисен период за главницата и срок за изплащане до 45 години.
Проучването на НСИ показва, че търговците на дребно очакват ново поскъпване през следващите месеци, докато прогнозите им за продажбите и поръчките стават по-умерени. Бизнес климатът в сектора пада с 1.1 пункта до 26.1%, а основни пречки остават несигурната икономическа среда, силната конкуренция и недостигът на работници.
КРИБ се противопоставя на заложеното за 2027 г. увеличение на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро. Работодателската организация подчертава, че това идва непосредствено след близо 9% ръст от август 2026 г. и според нея прехвърля тежестта от дефицитите върху високопроизводителния частен сектор и влошава предвидимостта за инвеститорите.
Последният неуреден участък от Софийския околовръстен път между „Бъкстон“ и бул. „Цар Борис III“ влиза за одобрение на 17 септември. Липсващата западна част на Околовръстното е общо около 8.5 км и трябва да осигури връзка към „Люлин“ и АМ „Струма“. АПИ вече е получила задача да подготвя бъдещите обществени поръчки.
НКЖИ очаква до месец да започне търговете за терминала в Русе за 59.7 млн. евро, от които 49.8 млн. са европейско финансиране. Проектът включва гара със седем коловоза, контейнерни и складови площи, митнически пункт и връзки с Дунав мост и индустриалната зона. Подготвят се терминали и във Видин и Горна Оряховица, докато за София още се търси финансиране.
Правителството отпуска 55 млн. евро безвъзмездна помощ за тежкотоварните превозвачи като компенсация за ръста на оперативните разходи и горивата. Подкрепата ще зависи от платените през 2025 г. тол такси, а схемата ще се управлява от АПИ. Максимумът е 300 хил. евро за предприятие за тригодишен период по режима de minimis.
Жилищните кредити вече надхвърлят 19 млрд. евро, но годишният им ръст се забавя до 25.7% през юли при почти 28% в началото на годината. Обратна е тенденцията при потребителските заеми – те достигат 12.1 млрд. евро и ускоряват до 15.4%. Данните потвърждават очакваното постепенно балансиране след рекордния кредитен ръст през 2025 г.
Управителят на БНБ Димитър Радев смята, че ново премерено затягане на паричната политика на ЕЦБ през септември заслужава сериозно обсъждане. Причината са инфлацията над целта и рискът енергийният шок да се окаже траен. Според Радев прекалено дългото изчакване може да позволи високата инфлация да се пренесе към заплати, фирмени маржове и ценово поведение.
„Булгаргаз“ предлага природният газ през септември да поскъпне с 5.5% до 41.60 евро/MWh без допълнителните такси и данъци. Основната причина е увеличеното търсене от топлофикациите, което намалява относителния дял на по-евтиния азерски газ в общия микс. Окончателната цена трябва да бъде определена от КЕВР.
Министерството на финансите прогнозира минимална заплата от 660 евро през 2027 г., 680 евро през 2028 г. и 710 евро през 2029 г., като числата все още не са окончателни. Предвижда се и ежегодно увеличение на максималния осигурителен доход. Паралелно държавата подготвя нов механизъм за МРЗ, който да замени автоматичната формула от 50% от средната заплата.
Проектобюджетът на София е над 1.54 млрд. евро, като малко над 300 млн. евро са за капиталови инвестиции. Сред основните направления са градска среда и улици, метрото и транспортът, училища и детски градини и социални обекти. Общината очаква около 615 млн. евро собствени приходи и помощи и над 718 млн. евро трансфери от държавния бюджет.
Законодателни промени увеличават от 8 на 12 млн. евро прага, до който компаниите могат да набират средства през пазара beam без стандартния одобрен от КФН проспект. Целта е да се даде нов импулс на финансирането на растящи предприятия. За пет години beam има 20 успешни IPO и над 52 млн. евро набран капитал, но през 2025 г. новите емисии рязко се забавят.
До края на ноември трябва да бъде избрано трасето на около 220-километровото продължение на магистралата Русе–Велико Търново към „Маказа“. Проектът трябва да пресече Стара планина, да осигури обход на Кърджали и връзка с гръцката граница. След избора предстои проектиране, а заявената амбиция е реалното изпълнение да започне през ноември 2027 г.
Liebherr разширява производството си в Пловдивска област и набира нови служители за завода за домакински уреди. Компанията вече има три предприятия у нас и инвестира и в по-голяма база за транспортни системи. Българските заводи произвеждат хладилници, железопътни и авиационни компоненти, климатични системи и бетонна техника за европейските пазари и Близкия изток.
Актуализираната стратегия за интелигентна специализация определя технологичните направления, в които отделните области имат най-голям потенциал. Националните приоритети вече са седем – от IT, AI, мехатроника и биотехнологии до чисти, космически и добивни технологии. Регионите получават различни профили според индустрията, университетите, природните ресурси и вече натрупаната експертиза.
Zalando навлиза в България като на 28-ия си пазар с над 200 хил. продукта и AI асистент на български език. Експанзията е част от по-широката стратегия на групата след придобиването на About You за около 1.1 млрд. евро. Обединената структура вече достига 62 млн. активни потребители и над 7000 марки, като едновременно оптимизира логистичната си мрежа.
От 1 януари 2027 г. вторият пенсионен стълб преминава към динамичен, балансиран и консервативен профил. До 30 ноември осигурените могат сами да изберат подфонд, а при липса на избор ще бъдат разпределени според възрастта. Индивидуалните партиди остават наследяеми, а избраният рисков профил ще може да се променя веднъж на 12 месеца.
НСОРБ настоява част от данъка върху доходите на физическите лица да остава в общините и държавата да прекрати възлагането на местни дейности без осигурено финансиране. Предлагат се и нови правила за разпределяне на трансферите. Исканията са част от подготовката на нов модел на децентрализация, който трябва да увеличи финансовата самостоятелност на местната власт.
В България вече са доставени 12-те мотриси Alstom от първия етап на поръчката, като част са преминали динамични тестове и се очаква да влязат в експлоатация през септември. Те ще се използват предимно по по-дълги направления. Общо са поръчани 35 влака, а при осигурено допълнително финансиране държавата разглежда възможност за още подвижен състав.
Министерството на финансите успява да пласира само 95 млн. евро от планираните 150 млн. евро десетгодишни ДЦК. Средната доходност достига 4.39% – най-високата при досегашните пласирания на емисията и значително над 3.84% в началото на годината. Вероятно именно скъпите заявки са накарали МФ да отхвърли част от подадените поръчки.
След над десетилетие дебати е създадена нормативната основа за „бонус-малус“, но практическото прилагане предстои. Застрахователите ще могат електронно да получават от Гаранционния фонд петгодишната история на претенциите и обезщетенията и да я използват при ценообразуването. Новите щети ще се вписват в реално време, а правилата ограничават заобикалянето чрез формална смяна на собствеността.
Критично ниските води на Дунав вече ограничават корабоплаването и товароносимостта, създавайки риск за българския внос и износ през Русе, Лом, Видин и Свищов. Около 9% от товарите в България се превозват по вътрешни водни пътища. Ако сушите станат трайни, по-високите транспортни разходи могат да превърнат реката от конкурентно предимство в структурен икономически риск.
МТСП подготвя прехвърляне на социалните пенсии и добавки, които не зависят от осигурителен принос, от НОИ към системата на социалното подпомагане. Те и сега се финансират изцяло от държавния бюджет, а критериите са свързани с възраст, доход и увреждания. Основните осигурителни фондове за трудови пенсии, майчинство, безработица и трудови злополуки няма да бъдат променяни.
Банките са затегнали стандартите за жилищни и потребителски кредити през второто тримесечие заради по-висока оценка на риска и по-малка склонност да го поемат. При потребителските заеми нараства и делът на отказите, въпреки че лихвите и другите условия почти не се променят. За третото тримесечие се очаква по-строгите стандарти за домакинствата да се запазят.
Япония заявява готовност да участва в български инфраструктурни проекти чрез технологии и опит в строителството на мостове и модернизацията на пътища. София и Токио виждат потенциал и за по-широко сътрудничество в електрониката, AI и високите технологии. Финансовият министър посочва публично-частните партньорства като възможност едновременно за инвестиции и ограничаване на бюджетния дефицит.
Българската асоциация по рециклиране настоява МОСВ да оттегли предложението за намаляване на продуктовите такси за електроника с 40–90%. Според сектора по-малките приходи могат да оставят недостатъчен ресурс за събиране на над 130 хил. тона отпадъци годишно. От 2028 г. европейска ставка за несъбрана електроника може да донесе на бюджета разходи от 400–600 млн. евро.
Държавата решава да изгради временна дига край АЕЦ „Козлодуй“, за да противодейства на критично ниското ниво на Дунав и проблемите с бреговата помпена станция. Преди това мощността на пети блок е намалена с около 120 MW. Предварителните разчети са за съоръжение с дължина около 250–300 метра, чието изграждане може да отнеме 10–15 дни.
Към юли разходите за пенсии достигат 7.66 млрд. евро – с над 2.8 млрд. евро повече от всички приходи на ДОО. Недостигът се покрива с все по-големи трансфери от държавния бюджет, вече 3.79 млрд. евро. Причината не е значително повече пенсионери, а основно по-високият размер на пенсиите – средната достига 560 евро след юлското осъвременяване.
Въпреки заявения интерес от турски компании държавата още не е избрала концесионер за АМ „Черно море“. Планът е първо да приключат проектирането и подробният устройствен план, а след това да се търси частен инвеститор. Правителството разглежда коридора като бъдеща връзка от турската до румънската граница, докато паралелно анализира и част от инхаус договорите за АМ „Хемус“.
Източник: Economic.bg
