Като вариант да запазим държавните въглищни мощности и да спасим битовите потребители от покачването на цените на тока – в този дух преминаха обсъжданията на законопроектите за промяна на Закона за енергетиката, с който се отменя либерализацията на пазара на домакинствата.
Народното събрание окончателно прие по-бързите срокове и процедури за възобновяемите енергийни източници. Поправките в Закона за енергията от възобновяеми източници с вносители Делян Добрев, Павела Митова и Красен Кръстев минаха без разисквания, тъй като такива имаше в средата на април, но не се стигна до гласуването им.
Хрониката на този така и неизпълнен ядрен проект скоро ще отбележи половин век, а през всички тези години неговата история е белязана по-скоро от геополитически интереси, игри на влияние и финансови стимули за определени кръгове, отколкото от чисто енергийни съображения и технологичен напредък.
Застаряващата европейска енергийна мрежа и липсата на капацитет за съхранение ще изискват инвестиции за трилиони долари. Само така ще може да се справи с нарастващото производство на зелена енергия, нарастващото търсене на електричество и да се избегнат прекъсвания на електрозахранването, каквито се случиха в Испания и Португалия.
Светът е добавил 597 GW фотоволтаичен капацитет миналата година, постигайки изумителен темп на растеж от 36%, установи доклад на SolarPower Europe. Китай е отговорен за 55.1% от всички нови инсталации. Турция е в челната десетка в света с годишен дял от 1.42%, докато Гърция е шеста в света по категория слънчев капацитет на човек.
Европа постоянно чупи рекорди за внедряване на батерийни системи за съхранение на енергия, но все още е необходимо да се направи повече, за да се ускори тяхното използване. Това става ясно от доклад на европейската търговска асоциация за слънчева фотоволтаична енергия SolarPower Europe, която публикува своите „Европейски пазарни перспективи за батерийно съхранение 2025-2029 г.“
Източник: Economic.bg
