Наложените по-високи вносни мита за Европа от администрацията на американския президент Доналд Тръмп няма да имат значителен негативен ефект върху българския износ и икономика. В най-лошия случай забавянето на икономическия растеж за тази година ще е 0.5 – 1 процентен пункт. Каква е причината за това – четете в статията, като последвате линка.
Търговската война ескалира: САЩ срещу Китай
Митата на САЩ върху китайския внос първо бяха вдигнати до 104% от полунощ в сряда (местно време във Вашингтон), като този ход дойде в допълнение налозите, които бяха в сила преди втория мандат на Тръмп. В отговор Пекин вдигна митата за американски стоки до 85%. Това бързо провокира „незабавно“ повишава тарифите за китайския внос до 125%, с което те на практика достигнаха 145%. Верижната реакция не закъсня и в петък Китай увеличи митата си върху американския внос от 84% до 125%.
Страните членки на Европейския съюз одобриха в сряда 25% мита върху широка гама от американски продукти, включително бадеми, портокалов сок, птиче месо, соя, стомана и алуминий, тютюн и яхти. Решението да се действа е в отговор на 25% мита, наложени от САЩ върху вноса на стомана и алуминий от Блока.
90-дневна пауза
В сряда Тръмп отново разтърси пазарите с изненадващ ход. След като от няколко седмици непрестанно внася смут с нови и нови мита върху вноса в САЩ – въпреки предупрежденията за потенциален икономически хаос и глобална рецесия – на 9 април, след няколкодневен спад на световните пазари, той направи завой. И обяви, че замразява обявените по-високи ставки за период от 90 дни и ги връща на 10%. Държавният глава мотивира решението си с желанието да даде възможност за търговски преговори.
Европейският съюз също отложи за 90 дни въвеждането на своите ответни мита върху редица американски стоки. Отсрочката е опит да се даде шанс на преговорите и да се стопира ескалацията на световната търговска война.
Волатилността на пазара на облигации не е пряка причина Тръмп да паузира митата си, но вероятно е добавила „малко повече спешност“ към решението. Това каза Кевин Хасет, директор на Националния икономически съвет на САЩ. Доходността по 10-годишните държавни облигации се повиши над 4.5%, а по 30-годишните скочи над 5% за една нощ в сряда преди паузата, като цените на облигациите се сринаха.
Американският фондов пазар, току-що преминал третия си най-добър ден в съвременната история, се връща към реалността. Въпреки че президентът Доналд Тръмп сложи на пауза повечето „реципрочни“ мита, които наложи на почти целия свят, те вече нанесоха значителни щети и икономиката няма лесно да се възстанови от последиците. Акциите се сринаха в четвъртък, потъвайки дълбоко в червена територия, след като Белият дом поясни, че ефективната тарифа за всички китайски стоки е поне 145% – повече, отколкото очакваха инвеститорите.
За някои от най-заможните хора в света, турбуленцията на световните пазари се оказва удобен момент да направят частни големи компании от своите портфейли. Сравнително ниските цени на акциите създадоха привлекателна възможност за покупка.
Цената на биткойна се срина под 75 000 долара. През уикенда тя все още кръжеше около над 80 000 долара, но черният понеделник на финансовите пазари този път удари и най-голямата криптовалута. Този последен срив се дължи на така наречения „черен понеделник“. От края на миналата седмица се спекулираше с възможен черен понеделник днес и в крайна сметка сривът дойде. Причината, без изненада, е търговската политика на Тръмп, която според редица анализатори може да доведе САЩ, а и целия свят, до рецесия.
Отразявайки неотдавнашните мечи настроения, които тласнаха стойността на биткойн под 80 000 долара за брой, Майк Макглоун, старши пазарният стратег в Bloomberg, разбуни крипто общността с последната си прогноза за бъдещото движение на цените на биткойн. Според него криптовалутата може в крайна сметка да се върне до границата от 10 000 долара, след като през януари докосваше 110 000 долара а прогнозите летяха до 200 000 долара за биткойн.
Източник: Economic.bg
