Европейският съюз обяви готовността си да отмени санкциите, наложени на Косово през 2023 г., и да възобнови финансовата помощ за Прищина. С това решение, взето седмица преди предсрочните избори в Косово, Брюксел изпраща ясен сигнал, че очаква победа за силите, ангажирани със сътрудничеството, а не с конфронтацията с ЕС и САЩ, за което Западът често обвинява настоящия премиер на Косово Албин Курти.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в края на седмицата, че ЕС е готов да отмени санкциите срещу Косово и да възобнови финансовата помощ. „Добри новини за Косово“, написа тя в социалните мрежи. „В момента изпращаме 216 милиона евро на Прищина и планираме още 205 милиона евро в началото на следващата година.“
Европейският съюз наложи санкции на Прищина в средата на 2023 г.,

след като косовският премиер Албин Курти на практика игнорира исканията на Брюксел и Вашингтон да предприеме необходимите мерки за намаляване на напрежението в Северно Косово. Там избухнаха жестоки сблъсъци между местните сърби, които съставляват мнозинството в северната част на страната, и полицията. Сърбите протестираха срещу назначаването на албански кметове, дошли на власт на избори, бойкотирани от сърбите. Сблъсъците доведоха до ранявания не само на десетки сърби и косовски полицаи, но и на 30 войници от контингента на НАТО КФОР, които охраняваха сградите на градската администрация.
Санкциите на ЕС включваха спиране на финансовата помощ за Косово
и преустановяване на контактите с неговото ръководство, с изключение на тези, провеждани в рамките на диалога на Прищина с Белград.
Натискът на ЕС върху Прищина се дължи до голяма степен на факта, че настоящият косовски премиер Албин Курти значително увреди отношенията си със Запада. Неговото правителство наложи подмяна на сръбските регистрационни номера на автомобили с косовски, забрани динара в Северно Косово и затвори сръбски банкови клонове и представителства на други сръбски организации там. Без да поставят под въпрос законността на тези стъпки, ЕС и САЩ остро критикуваха Прищина за това, че ги е предприела едностранно, без да се консултира със западните си партньори или да постигне споразумения с Белград. Всичко това доведе до спиране на диалога между Прищина и Белград за нормализиране на отношенията, който Западът активно насърчаваше.

Преди три месеца САЩ се присъединиха към натиска върху Прищина
като обявиха спиране на стратегическия диалог с Косово. Американците обвиниха за това изцяло Албин Курти. „За съжаление, последните действия и изявления на Курти представляват пречка за напредъка, който е в ход от години“, заяви американското посолство в Прищина. „Тези действия увеличиха напрежението и нестабилността, ограничавайки способността на Съединените щати да се ангажират продуктивно с Косово въз основа на споделени приоритети.“
Това беше първият път, когато САЩ и ЕС оказаха такъв силен натиск върху Прищина, откакто Косово обяви независимост на 17 февруари 2008 година.
Критиката на Прищина беше и отговорът на Запада на неуспеха да се сформира ново правителство в Косово,
където през февруари се проведоха избори, преди повече от шест месеца. Въпреки че първоначално беше ясно, че балансът на силите означава, че новият кабинет може да бъде само коалиционен, Албин Курти и неговата партия „Самоопределение“ не показаха реална готовност да споделят властта въпреки настояването на САЩ и ЕС за бързо сформиране на стабилно правителство в Косово.
Ситуацията започна да се променя съвсем наскоро.

В началото на декември сърбите, в координация с Прищина, се върнаха на власт в Северно Косово, където кметовете на четири предимно сръбски града встъпиха в длъжност. Малко преди това президентът на Косово Вьоса Османи свика предсрочни парламентарни избори за 28 декември, слагайки край на деветмесечните политически спорове, които бяха станали безсмислени.
Урсула фон дер Лайен свърза отмяната на санкциите срещу Прищина с формирането на ново правителство в Северно Косово. Въпреки това, с решението си, взето седмица преди предсрочните избори, Европейският съюз също така изпраща ясен сигнал, че очаква победа на силите, ангажирани със сътрудничеството, а не с конфронтацията, със Запада.
Източник: Banker.bg

