288 дни! „Дните до Мондиал 2026“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Световното първенство по футбол 2026 в САЩ, Мексико и Канада.
Да играеш за националния отбор на родината си на Световно първенство по футбол е привилегия, която се дава на много малко играчи. Само най-добрите от всяка страна могат да го направят на всеки четири години. Някои обаче успяват да споделят мечтата със семейството си. Случаи, в които баща и син се изправят на най-голямата сцена се превръщат в легенди и доказателство, че талантът може да се предаде от поколение на поколение.
Династията Джоркаеф: баща и син на световната сцена
Името Джоркаеф винаги ще се помни във френските футболни среди. Жан Джоркаеф, известен още с прякора „Чуки“, направи страхотна спортна кариера в големи френски клубове, включително Лион, Пари Сен Жермен и Марсилия, докато синът му Юри тръгна по неговите стъпки и влезе в историята на френския национален отбор. И двамата споделят факта, че са представлявали страната си на Световното първенство.
Жан Джоркаеф играе на Световното първенство през 1966 г. в Англия, като изиграва три мача. „Петлите“ отпаднат безславно още от груповата фаза след загуби от Уругвай и Англия, а след това завършват наравно с Мексико. Три десетилетия по-късно Франция е коронясана за световен шампион на родна земя, а синът на Жан – Юри, е един от ключовите участници в триумфа на „петлите“, като се нарежда до суперзвезди като Зинедин Зидан и Дидие Дешан, когато на финала побеждават Бразилия с 3:0.
Юри изиграва всичките седем мача в изданието на турнира през 1998 г.: трите срещи от груповата фаза срещу Южна Африка, Саудитска Арабия и Дания; 1/8-финала срещу Парагвай, 1/4-финала срещу Италия, 1/2-финалната победа над Хърватия и финалния триумф над действащите тогава шампиони Бразилия. Юри е част и от селекцията на Евро 2000 и Световното първенство по футбол през 2002 г., като се изправя срещу Сенегал и Дания.
Историята няма да се повтори
Днес синът на Юри – Оан Джоркаеф, продължава „семейната традиция“ и също е футболист. Халфът обаче не срещна същия успех като своите предци и на 28-годишна възраст не е получавал повиквателна за националния отбор. Освен това, за разлика от своите баща и дядо, той е роден в Милано. Оан започва кариерата си по френските терени в опит да повтори историята, но престоят му не е така запомнящ се и той се отправя Шотландия. След кратък престой в местния Мирен той продължава кариерата си в Швейцария, където е до днес. Оан е част от третодивизионния отбор на Парадизо.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Дните до Мондиал 2026“: Скритата световна сила във футбола, която остава в сянката на хегемона Бразилия
Източник: Актуално
