„Газ до дупка“ е спортна рубрика на Actualno.com с автор Дария Александрова, посветена на най-бързите пилоти на планетата.
Сезонът във Формула 1 през 2025 година донесе една от най-вълнуващите битки за шампионската титла в най-новата история, която завърши с Ландо Норис, спечелил първата си световна титла с разлика от само две точки. По този начин пилотът на Макларън сложи край на четиригодишното царуване на Макс Верстапен. Но нека първо се върнем в самото начало, за да стигнем до драматичния финал и последното състезание, което реши кой ще бъде новият шампион.
Формула 1 през 2025 година: Сезонът на Макларън и Ландо Норис
Макларън продължи силното си представяне от края на миналата година и доминираше в началото на сезона, като Оскар Пиастри установи комфортна преднина в шампионата. Австралиецът спечели три от първите осем състезания, докато Ландо Норис записа две победи. Джордж Ръсел и Кими Антонели не успяваха да се състезават последователно, но най-голямата изненада беше в бокса на Ред Бул. „Биковете“ не успяха да разрешат миналогодишните си проблеми и те се пренесоха и през настоящия сезон. Макс Верстапен плати скъпо за това, като спечели само две победи в първите 15 състезания, но най-високата цена беше за Лиъм Лоусън, който бе уволнен само две състезания след началото. Междувременно сезонът на Ферари тръгна трагично и си остана такъв до самия край, като Шарл Льоклер и Люис Хамилтън не успяха за запишат нито една победа.
Така през август месец Верстапен изоставаше със 104 точки от тогавашния лидер в класирането Оскар Пиастри. От този момент нататък, завръщането на нидерландеца се превърна в едно от най-великите в историята на Формула 1. Четирикратният шампион започна своето забележително завръщане, въпреки че колата на Ред Бул беше по-слаба от тази на Макларън. Той спечели четири състезания след края на лятната почивка, стопявайки преднината на своите конкуренти с всяко състезание. Организационните промени в Ред Бул дадоха резултат, като новият шеф на отбора Лоран Мекис, който замени Кристиан Хорнър, внесе свежа перспектива. Представянето на Верстапен се подобри драматично, докато Макларън се сблъска с нарастващ натиск при управлението на стратегията си с двама пилоти. Така битката съвсем се завърза за последните седем състезания, като спад във формата на Пиастри и няколко спорни решения от бокса на Макларън изстреляха Норис на върха на класирането.
Най-великият обрат, който остана без титла
Верстапен спечели 10 поредни подиума, включително четири победи. Норис отговори с три победи, запазвайки своята малка преднина. Пиастри остана математически в борбата до Абу Даби, което добави сложност към дискусиите за отборните заповеди. Норис влезе във финала с 12 точки преднина пред Верстапен, а Пиастри беше на 16 точки зад него. Британецът трябваше да завърши поне на 3-а позиция и щеше да стане шампион. В крайна сметка той направи точно това, от което се нуждаеше. Верстапен спечели състезанието от полпозиция, но третото място на Норис му осигури шампионската титла с две точки преднина. Разликата от две точки представляваше най-близкия финал на шампионата при сегашния формат на точките (приет през 2010 г.), което го превърна в най-оспорваната надпревара за титлата от 15 години насам. Това, което Верстапен направи пък ще бъде запомнено като най-великия обрат, който остана без титла.
Сезонът показа и успешни стратегии за привличане на таланти. Решението на Макларън да задържи както Норис, така и Пиастри се оказа решаващо, докато залогът на Мерцедес на 18-годишния Кими Антонели донесе впечатляващи резултати. Антонели стана най-младият пилот, стартирал от полпозиция в историята на Формула 1 на спринта в Маями, на възраст само 18 години и 251 дни. Промените в персонала на Ред Бул в средата на сезона, включително замяната на шефа на отбора Кристиан Хорнер с Лоран Мекис през юли, показаха как организационната реструктуризация може да съживи представянето. Верстапен спечели само две от първите 12 състезания, но общо взето осем победи (повече от Норис и Пиастри), което показва влиянието на ефективните промени в ръководството.
Няколко пилоти и отбори демонстрираха изключителни постижения през целия сезон, поставяйки стандарти за бъдещи кампании. Въпреки че загуби шампионата, Верстапен спечели осем състезания (повече от всеки друг пилот) и събра 421 точки. Десетте му поредни подиума в края на сезона демонстрираха забележителна стабилност под натиск. Оскар Пиастри завърши трети с 410 точки, като водеше в шампионата в 15 състезания. Зрелостта на австралиеца във втория му пълен сезон впечатли наблюдателите, особено готовността му да подкрепя стратегиите на отбора, когато е необходимо. Джордж Ръсел пък спечели 319 точки и завърши четвърти в общото класиране, като завърши всички състезания през 2025 г. Постоянството на британеца осигури стабилност на Мерцедес по време на преходния сезон.
„Оранжевата“ доминация в шампионата при конструкторите
Отборът на Макларън си осигури втора поредна титла в конструкторското първенство няколко кръга преди края, демонстрирайки превъзходно развитие на болидите и оперативна ефективност. Силно впечатление направи и отборът на Уилямс. Алекс Албон (73 точки) и Карлос Сайнц (64 точки) максимизираха потенциала на колата от средата на класирането, като Албон беше особено впечатляващ в състезателните ситуации. Така тимът завърши пети в крайното класиране.
Какви предизвикателства и противоречия оформиха сезона?
Кампанията през 2025 г. бе белязана от значителни препятствия за няколко състезатели, както и от спорни решения, които предизвикаха дебати по целия свят. Кампанията на Ферари се оказа най-голямото разочарование на сезона. Въпреки че привлече седемкратния шампион Люис Хамилтън от Мерцедес, Скудерия завърши на четвърто място в класирането при конструкторите, без нито една победа или второ място. Хамилтън не успя да се качи на подиума за първи път в кариерата си, завършвайки на шесто място в общото класиране с 156 точки. Шарл Льоклер доминираше в вътрешната им битка (19-5 в квалификациите, 18-3 в състезанията), но успя да се класира едва на пето място в шампионата с 242 точки. Думите на президента на Ферари Джон Елкан, в което казва на Хамилтън да „говори по-малко и кара повече“, подчерта разочарованието на отбора и проблемите в комуникацията.
Вътрешните сътресения в Ред Бул започнаха с обвинения срещу Кристиан Хорнер (които той отрече), пренесени от 2024 г. След 20 години като шеф на отбора, британецът в крайна сметка напусна през юли с отплащане от 75 милиона паунда. Нестабилността се задълбочи от честите смени на съотборника на Верстапен. Лиам Лоусън започна като партньор на Верстапен, но издържа само две състезания, преди да бъде понижен в Рейсинг Булс. Юки Цунода го замени, но се представи слабо, като завърши едва седем пъти в Топ 10 и така и не успя да се доближи до позициите на подиума. Тази постоянна промяна подкопаваше шансовете на „биковете“ в шампионата при конструкторите, като 421-те точки на Верстапен засенчваха 33-те точки на Цунода. Очаквано, японският пилот няма да продължи да бъде съотборник на Верстапен, като от 2026 година тази чест ще има Исак Хаджар.
Дебатите за отборните заповеди се засилиха, тъй като борбата за шампионата се затегна. Отборът на Макларън беше подложен на критики за това дали Оскар Пиастри трябва да помогне на Норис в борбата за титлата. Джордж Ръсел публично заяви, че да се помоли Пиастри да помогне на Норис в решаващата битка за титлата „не е приемливо“, докато шефът на Макларън Зак Браун защити подхода на отбора срещу критиките от австралийски политици. Каруселът на пилотите на Алпин също видя двама различни партньори за Пиер Гасли през сезона. Джак Дуън започна годината, но след шест състезания беше заменен от Франко Колапинто. Тази нестабилност попречи на развитието на френския тим, като Гасли завърши на 18-то място с едва 22 точки.
Новите звезди на пистата
Предизвикателствата при интегрирането на новобранците варираха значително. Докато Антонели процъфтяваше в Мерцедес, а Исак Хаджар впечатли в Рейсинг Булс, другите новаци се бореха да се наложат. Габриел Бортолето в Заубер спечели само 19 точки в сравнение с 51-те на съотборника си Нико Хюлкенберг, което подчертава трудностите, с които младите пилоти се сблъскват при адаптирането си към изискванията на Формула 1. Той, както и Оливър Беърман, все пак оставиха много добро впечатление и вече са спрягани за места в по-големите отбори.
Дългосрочното планиране надделява над краткосрочните решения
Доминацията на Макларън през 2025 г. е резултат от разработката, започнала през предишните сезони. Постоянните им инвестиции в разработката на автомобили, аеродинамиката и оперативното съвършенство създадоха устойчиво конкурентно предимство. Отборите, които търсят подобен успех, трябва да се ангажират с многогодишни стратегии, а не с реактивни промени. Програмите за развитие на млади таланти осигуряват конкурентно предимство. Пет от седемте най-добре класирали се в шампионата бяха на възраст 27 години или по-млади, което показва как инвестирането в млади таланти води до дългосрочен успех. Организациите трябва да създадат ясни пътища от младежките категории към старшите отбори, с подходящи структури за подкрепа.
Дълголетието на пилотите беше на преден план, като Фернандо Алонсо (завършил 10-ти с 56 точки) доказа, че опитът остава ценен. Трудностите на Люис Хамилтън във Ферари показаха, че дори седемкратните шампиони се сблъскват с предизвикателства при адаптирането към нова среда, което подчертава важността на съвместимостта между отбора и пилота. Техническите правила, планирани за 2026 г., обещават значителни промени с нови двигатели и аеродинамични правила. Отборите имат само 91 дни между финала в Абу Даби и Гран при на Австралия през 2026 г., за да се подготвят, което създава силен натиск върху програмите за развитие. Начинът, по който отборите ще се справят с този преход, вероятно ще определи следващия шампионски цикъл.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „Газ до дупка“: Формула 1 през 2024 година: Един неочакван сезон с очакван край
Източник: Актуално
