Европа и Съединените щати започнаха напрегнат дипломатически спринт, след като Доналд Тръмп постави на Украйна краен срок до четвъртък да приеме неговия 28-точков план за прекратяване на войната. Това условие повече прилича на ултиматум, отколкото на предложение. Самият Тръмп вече се разколеба за срока, защото си даде сметка, че е нереалистичен, но остава в сила като политически инструмент за натиск и именно това тревожи европейските държави.
Зад кулисите европейските лидери се опитват да съчетаят две несъвместими цели. Те искат да запазят единството с Вашингтон, но без да предадат основните принципи, върху които строят политиката си към Украйна от 2022 г. насам. Това е дипломатическа задача, която до този момент ЕС не е успял да изпълни напълно.
Досега плановете и инициативите за край на войната идваха най-вече отвъд Атлантика. По традиция Евросъюзът заявяваше какво не би приел, но не предлагаше решения. Благодарение на ултимативната политика на Тръмп, европейците решиха да действат. Посланието им сега е, че мир, който оставя Украйна на колене или легитимира руското насилие, няма как да бъде мир за Европа.
Това е сблъсък на коренно различни позиции. За администрацията на Тръмп става дума за сделка, която трябва да бъде сключена бързо и прагматично. За Европа мирът трябва да е дълготраен и съпроводен с гаранции, че Русия няма да атакува отново. За Украйна той е въпрос на оцеляване като държава, затова не може да приеме капитулацията за опция.
Проблемът е, че тези три светогледа не се пресичат, а Тръмп не смекчава тона, въпреки че Европа прави неистови усилия да му угоди. През уикенда той обвини украинските лидери в „нулева благодарност“, въпреки че Володимир Зеленски се принуди след злополучната им среща в Белия дом през февруари, където беше наречен неблагодарник, в почти всяка своя реч да благодари на САЩ поне три пъти.
Планът на Тръмп, макар и представян като „прагматичен компромис“, всъщност възражда основни искания на Кремъл. Той предполага ограничаване на украинската армия, размяна на територии, замразяване на пътя към НАТО и икономическо участие на САЩ в бъдещата реконструкция. Именно тези елементи карат европейските столици да говорят за „червени линии“, а украинските официални лица за капитулация, замаскирана като мирно споразумение.
Освен това Тръмп доста често критикува Европа, че „продължава да купува руски петрол“. Това е реторика, която цели да представи Съединените щати като страна, която плаща най-висока цена за подкрепата на Киев, въпреки че войната е на друг континент. Европейските правителства осъзнават това и действат активно.
Великобритания, Франция и Германия подготвят контрапредложение, като целта им е да пренапишат ключови точки от американския документ, но да ги поднесат като „конструктивни актуализации“. В дипломатически превод това означава, че ще се запази рамката на Вашингтон, но без Украйна да бъде изоставена.
Документът предлага размерът на въоръжените сили на Украйна да бъде ограничен до 800 хил. души „в мирно време“, вместо 600 хил., както е според американския план. В него се отбелязва, че преговорите за обмен на територия ще започнат „от линията на съприкосновение“. В европейското предложение се казва също, че „присъединяването на Украйна към НАТО зависи от консенсуса на страните членки, какъвто не съществува“. Както и че „НАТО се съгласява да не разполага постоянно сили под свое командване в Украйна в мирно време“, изтребители на алианса ще бъдат разположени в Полша.
Освен това европейските държави предлагат Украйна да получи американски гаранции за сигурност като тези, предвидени в чл. 5 от Устава на НАТО.
„Украйна ще бъде компенсирана финансово, включително чрез руските суверенни средства, които ще останат замразени, докато Русия не компенсира щетите на Украйна“, се посочва в документа. Докато планът на САЩ предлага 100 млрд. долара от замразените руски средства да бъдат използвани в „ръководени от САЩ усилия за възстановяване и инвестиране в Украйна“ и САЩ да получат 50% от печалбата от това начинание. А остатъкът да бъде инвестиран в „отделен инвестиционен инструмент между Съединените щати и Русия“.
В дипломатическите среди в Брюксел и Берлин се говори за „надбягване с времето“. Канцлерът Фридрих Мерц дори е провел спешен разговор с Тръмп, опитвайки се да спечели допълнително пространство за преговори.
Европейските посланици бяха предупредени от американския министър на армията Дан Дрискол, че „Украйна е в лошо положение“ и че „сега е моментът за мир“. Тези думи звучат като предупреждение, но и като заплаха, че ако Киев не приеме сделката, може да остане без ключови гаранции.
В неделя държавният секретар на САЩ Марко Рубио и ръководителят на украинската делегация Андрий Ермак проведоха среща в Женева по мирния план. Представителят на Украйна изрази благодарност към САЩ и лично благодари на президента Тръмп. Той посочи, че делегатите ще работят и през следващите дни по съвместно предложение със САЩ и европейските съюзници.
Въпросът сега е дали европейският контраплан ще успее да съчетае различните интереси и да предложи реален път към траен мир, без да застраши националната сигурност на Украйна. Дипломатическата надпревара тепърва започва, а международната общност наблюдава внимателно всеки ход.
Източник: Banker.bg
