Скандалът, който се разрази след смъртта на шестима души до Петрохан и на Околчица, веднага влезе в партийна употреба и може да доведе до сериозни последствия на изборите. Ако съдим по последното проучване на общественото мнение за нагласите преди предсрочния парламентарен вот през април, доскорошният президент Румен Радев ще обере лъвския пай от отвращението на хората от институциите и системните играчи.
Радев обяви по време на среща с българската общност в Берлин през уикенда, че няма да се явява на предстоящите предсрочни парламентарни избори със собствена партия, а ще участва чрез коалиция. Той посочи, че времето не е позволило създаването и регистрирането на нова формация, затова ще се яви в съюз с вече регистрирани малки партии. Имената им засега остават в тайна, като мотивът е опасения от институционален бойкот в последния момент.
Радев съобщи, че най-късно до 4 март той и неговият екип ще внесат документи в Централната избирателна комисия за регистрация на коалиция с „ясно име“. По думите му законовите срокове ще бъдат спазени, а паралелно с това ще бъде представена и програмата на формацията. Тогава ще бъде обявена и сметка за доброволно финансиране на инициативата, тъй като още сега получавал писма от граждани от цялата страна с желание да го подкрепят. Този акцент върху гражданското участие и дарителския модел най-вероятно цели да подсили внушението за липса на корпоративни и партийни зависимости.
А обяснението му, че „превзетата правосъдна система“ крие риск от саботаж на кандидатурата му чрез институционални решения, поставя кампанията в рамката на системен конфликт. Радев даде примери с решения на Върховния административен съд, свързани с Българския олимпийски комитет и БНТ, за да аргументира предпазливостта си. По този начин той постави бъдещия си политически проект като алтернатива на статуквото, което според него използва институционални инструменти за контрол и натиск.
Междувременно социологическите данни подсилват усещането, че ни очакват сериозни промени, ако не на политическия модел на управление, то на играчите, които ще го ръководят. Проучване на „Маркет линкс“, представено днес, 16 февруари, показва, че при избори сега коалиция около Радев би получила 25.6% от вота на заявилите, че ще гласуват.
Това я поставя убедително на първо място с около 10 процента преднина пред ГЕРБ-СДС с 15.4 процента. Трети са „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 12.5%, следвани от ДПС – Ново начало с 10.5% и Възраждане с 4.5%, които се оказват близо до бариерата за влизане в парламента.
Парламентарно представените в момента БСП, АПС, „Има такъв народ“, МЕЧ и „Величие“ остават под прага според същото изследване.
Данните очертават силно фрагментирана политическа сцена, в която новият проект около Радев засмуква електорат от различни сегменти. Според социолога Добромир Живков 15% от измерената подкрепа идва от гласували за сегашните парламентарни сили, а 6% – от хора, които не са участвали в предишния вот. Това подсказва, че става дума за наказателен и антисистемен вот, а не за класическа партийна лоялност.
Въпреки високия резултат анализаторите са предпазливи относно мащаба на явлението. По думите на Живков „вълна няма“, тоест наблюдава се сериозна подкрепа и потенциал коалицията на Радев да е първа политическа сила, но не и еуфория, сравнима с тази около Симеон Сакскобургготски през 2001 г. или възхода на Бойко Борисов и ГЕРБ през 2009 година. Това означава, че макар да има значителен ресурс, предвид умората на гласоподавателите от постоянните скандали, няма чак толкова мощен енергиен заряд, който да изстреля напред определен участник.
Доверието в Румен Радев след напускането на президентския пост нараства с 6-7 процента, а недоверието спада с 9 процента. Той се ползва с 51% доверие, което е не само значително повече от останалите политически фигури, но го превръща и в единствения политик, за когото доверието е повече от недоверието.
При лидерите на парламентарните партии картината “доверие – недоверие” изглежда така: Костадин Костадинов – 16-66, Бойко Борисов – 15-76, Радостин Василев – 14-60, Асен Василев – 12-77, Ивайло Мирчев – 12-61, Крум Зарков – 11-44, Ивелин Михайлов – 10- 61, Слави Трифонов 9-78, Божидар Божанов – 8-56, Делян Пеевски – 8- 86. Този мажоритарен потенциал обаче засега се реализира частично. Над 18% от решилите да гласуват все още не са избрали за кого ще дадат гласа си, което отваря възможност за допълнителен растеж, но и създава несигурност.
Особено показателен е сривът на „Възраждане“. Профилът на настоящите поддръжници на Радев почти съвпада с този на избирателите на партията, което говори за консолидация на евроскептични и прокремълски настроени сегменти около новия проект.
В същото време подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО остава доминираща, макар да се отчита ръст на нагласите за напускане на тези блокове, особено по отношение на ЕС. Това поставя въпроса за бъдещата външнополитическа ориентация на страната, ако подобна коалиция се утвърди като водеща сила.
Междувременно активността също е във възход, като 56% от анкетираните заявяват, че със сигурност ще гласуват, а 19% – „по-скоро да“, което е най-високото ниво от април 2021 г. насам. Повишената мобилизация би трябвало да се разчете, че обществото усеща изборите като повратни. В този контекст проектът около Радев се явява катализатор на натрупано недоволство, но и като тест дали доверието в личността може да се превърне в стабилна политическа структура. Това ще е ключово, защото обществото ни често бърка личността и партията. Например и ГЕРБ и „Има такъв народ“ са лидерски партии и без вожда си едва ли ще имат сегашните си изборни резултати.
Всичко споменато се случва в етап на изключителна политическа нестабилност. След оставката на правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепяно от „ДПС – Ново начало“, президентските правомощия бяха поети от вицепрезидента Илияна Йотова. Тя проведе консултации и връчи мандат за служебно правителство на подуправителя на БНБ Андрей Гюров. Очаква се кабинетът да бъде назначен в кратки срокове, което допълнително подчертава преходния и нестабилен характер на институциите в момента.
Не трябва да се подценява и потенциала за пренареждане на политическата карта след трагедията край хижа „Петрохан“, която продължава да предизвиква силни обществени реакции и съмнения. Случаят остава обвит във въпроси, а версиите са крайно противоречиви. Някои анализатори заговориха за „фрапантна деконструкция на институциите“, а други за „институционален провал“ заради бавната реакция и информационното затъмнение по случая.
Така страната навлиза в изборна кампания, белязана от тежки подозрения към властта, ерозия на традиционните партии и търсене на нов център на тежестта. Коалиционната стратегия на Радев е опит да се капитализира този момент. Дали ще се превърне в трайна политическа трансформация или ще остане епизод на протестен вот, предстои да стане ясно, когато отворят избирателните секции.
Източник: Banker.bg
