Разрастването на конфликта в Иран може да предизвика една от най-сериозните бежански кризи в последните десетилетия, като последствията ще ударят Европа с пълна сила. Поради стратегическото си разположение между Централна Азия, Близкия изток и Южна Азия, Иран е мащабен географски възел, затова всяка по-сериозна дестабилизация там неизбежно би довела до движение на милиони хора в няколко посоки едновременно.
Иран е с население от около 90 милиона души и е значително по-голям от други държави в региона, които са преживели тежки конфликти през последните години. Така че дори и ако сравнително малка част от хората там да бъде принудена да напусне дома си, това може да доведе до огромна бежанска вълна. Именно този сценарий тревожи европейските институции. Агенцията на Европейския съюз за убежището вече предупреди, че даже частична дестабилизация на Иран може да предизвика миграционни потоци към Стария континент с „потенциално безпрецедентен мащаб“.
Историята на региона показва колко бързо могат да се развият подобни процеси. Войната в Сирия и конфликтите в Ирак доведоха до масово разселване на хора, което за кратко време създаде сериозен политически и социален натиск в Европа. Днес европейските правителства следят внимателно събитията около Иран, защото много от факторите, довели до тежката миграционна криза през 2015 г.,, отново са налице.
Ситуацията става все по-несигурна
Конфликтът в Близкия изток вече навлиза в нова и по-опасна фаза. Израелската армия продължава ударите срещу цели в Техеран и Бейрут, а според високопоставени израелски военни войната постепенно се разширява. Паралелно с това Съединените щати заявиха, че ще увеличат значително огневата си мощ срещу Иран. Американският министър на отбраната Пийт Хегсет каза, че Вашингтон предприема допълнителни военни мерки..
Израелските военни нанесоха на 5 март нови удари по ливанската столица Бейрут, след като по-рано призоваха жителите на няколко квартала да се евакуират. Това е първият случай, в който Израел призовава за масова евакуация на цивилни в чужда държава. Досега подобни предупреждения обикновено се отнасяха до отделни сгради или ограничени райони.
Призивът предизвика паника сред местното население. Хиляди хора започнаха да напускат домовете си. Колони от автомобили се образуваха в южната част на Бейрут, в район, който се смята за крепост на терористичната групировка „Хизбула“. Според различни оценки между 300 000 и 700 000 души живеят в четирите квартала, за които е издадена заповедта за евакуация.
Военните действия се разпространяват и извън непосредствената зона на бойните действия. В Обединените арабски емирства беше обявена тревога, след като системите за противовъздушна отбрана прихванаха шест ирански ракети и над 130 дрона. Междувременно иранска фондация съобщи, че броят на жертвите от началото на ударите на САЩ и Израел срещу страната е над 1200 души, но тази информация не е потвърдена от независими източници.
Европа се подготвя за миграционен натиск
Макар че към момента няма масово бягство на иранци към Европа, европейските институции и правителства вече обсъждат възможни сценарии. По последни данни заявленията за убежище в Европейския съюз през 2025-та са намалели с около 20 процента. Това е значителен спад в сравнение с предишните години и се дължи най-вече на намаляването на сирийските молби след падането на режима на Башар Асад. Засега броят на иранските молби за убежище остава сравнително малък – около 8000. За сравнение, през същата година афганистанците са подали около 117 000 заявления, а венецуелците – около 91 000.
Въпреки това анализаторите предупреждават, че тази тенденция може бързо да се обърне. Един от проблемите е, че Иран е страна, която приютява огромни бежански общности. И сътресенията там може да предизвикат своеобразен „ефект на доминото“, при който вече разселени групи да тръгнат в търсене на ново убежище.
Както отбелязахме, темата вече се обсъжда на най-високо политическо ниво. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е разговаряла с турския президент Реджеп Ердоган за възможните последствия, а външните министри на ЕС включиха въпроса в извънредната си среща.
Балканският маршрут пак може да се активира
Най-вероятният път за бежанците към Европа е добре познат – през Турция и Гърция. По време на сирийската криза именно по този коридор минаха над един милион мигранти. Турция и днес остава ключова транзитна държава и приютява една от най-големите бежански общности в света.
Анкара обмисля създаването на буферни зони по границата и изграждане на палаткови лагери за временно настаняване. Министърът на вътрешните работи Мустафа Чифтчи заяви, че страната се подготвя за евентуален прием на около 90 000 души.
Паралелно с това Гърция също засилва наблюдението върху потенциалните миграционни потоци. Опасенията на гръцките власти не се ограничават само до хуманитарния аспект. Масов приток на мигранти може да създаде и рискове за сигурността, включително чрез радикализация на част от мюсюлманските общности или активиране на мрежи, свързани с Иран.
Ако конфликтът се задълбочи, първият удар от бежанската криза вероятно ще бъде поет от съседните държави. Ирак, който има дълга и трудно контролируема граница с Иран, вече приютява голям брой вътрешно разселени хора. Граничните провинции и автономният регион Иракски Кюрдистан пък могат бързо да се превърнат в първа дестинация за бягащите цивилни.
Подобно напрежение може да възникне и на източната граница на Иран. Пакистан вече има дългогодишен опит в приемането на бежанци, най-вече от Афганистан. Но и самият Афганистан не бива да се изключва от тази сложна миграционна схема, независимо от неговия ограничен капацитет поради слабата икономика и политическата нестабилност.
Не бива да се забравя също така, че глобалната система за подпомагане на бежанците вече е силно натоварена от други конфликти, като тези в Украйна, Судан и Газа, и нова голяма криза би могла да изчерпи ресурсите на хуманитарните агенции.
Миграционният натиск върху Европа неизбежно ще се превърне и в политически въпрос. Опитът от 2015 г. показва, че той може да доведе до промяна на вътрешната политика на редица европейски държави. Последиците тогава бяха засилен контрол по границите, натиск върху системите за убежище и остри политически дебати за миграцията.
Европа може отново да се изправи пред подобно предизвикателство, но с много по-големи мащаби.
Източник: Banker.bg
