Съединените щати оказват натиск върху европейските си партньори да освободят част от стратегическите си запаси от дизелово гориво, за да бъде ограничено рязкото поскъпване на горивата на световния пазар. Вашингтон дори заплаши с ограничаване или спиране на американския износ на дизел за Европа, ако тя не предприеме действия за увеличаване на предлагането.
Според информация на „Ройтерс“ администрацията на президента Доналд Тръмп е поискала от европейските държави да освободят до 120 милиона барела дизел в рамките на следващите шест месеца. Най-големи количества от стратегическите запаси се намират във Франция и Германия. Американски представители твърдят, че досега те са освободили само малка част от количествата, които са поели ангажимент да предоставят.
Темата вече излезе извън рамките на двустранните разговори между Вашингтон и европейските столици. Европейската комисия, Франция, Италия, Ирландия и Великобритания са обсъдили възможните сценарии, като страните от ЕС трябва да координират позициите си по въпроса. Еврокомисията потвърди през седмицата, че се водят интензивни разговори, включително на високо равнище с американската администрация, но не коментира дали конкретно Вашингтон е настоявал определени държави да освободят конкретни количества дизел.
Американският натиск се случва заради рязкото поскъпване на горивата и ограничаването на международните доставки. Министърът на финансите Скот Бесент призова европейците да осигурят допълнителни доставки „незабавно“. Според него американските фермери, транспортните компании и бизнесът не трябва да поемат сами последствията от глобалния недостиг на дизелово гориво.
Зад дипломатическия натиск стои проблем, който за Вашингтон има и вътрешнополитическо измерение. Цените на горивата се превърнаха в чувствителна тема за американските домакинства и бизнеса в навечерието на междинните избори през ноември. По-високите разходи за дизел засягат не само шофьорите, но и товарния транспорт, земеделието, строителството и производството, което означава, че поскъпването може да се прехвърли върху широк спектър от стоки и услуги.
Защо дизелът се оказа в центъра на енергийната криза?
Дизелът има особено значение за световната икономика, тъй като е много по-трудно търсенето му да бъде намалено в кратък срок в сравнение с други горива. Той е основно гориво за товарните автомобили, селскостопанската техника, корабоплаването и редица промишлени дейности. Освен това производството му изисква специфичен рафиниращ капацитет, който не може бързо да бъде увеличен.
Съединените щати са сред най-важните доставчици на дизелово гориво за международния пазар. Страната изнася приблизително между 1.2 и 1.5 милиона барела дизел дневно. По тази причина евентуалното ограничаване на американския износ би имало последствия далеч извън пределите на САЩ.
Идеята на Вашингтон е проста. Ако част от американския дизел, който обичайно се изнася, остане на вътрешния пазар, предлагането в САЩ ще се увеличи и това би могло да намали натиска върху цените за американските потребители. За Европа обаче ефектът ще е обратен. Загубата на значителни количества американски дизел би означавала необходимост от намиране на алтернативни доставки в момент, когато световният пазар вече е под силен натиск.
Тази заплаха породи сериозни опасения сред европейските държави. Великобритания например е силно зависима от внос на дизел. Повече от половината дизелово гориво, използвано от нея, идва от чужбина, като около 31% от вноса е от Съединените щати. Страната разполага с четири рафинерии, които произвеждат достатъчно бензин за вътрешното потребление, но не и достатъчно дизел. Тази зависимост вече се отразява на цените. Средната цена на дизела там достигна рекордни нива, като според данните на автомобилната организация RAC се движи около 1.9 паунда за литър. За сравнение, предишната посочена стойност е била 1.4 паунда за литър.
Британското правителство засега твърди, че няма основание за очакване на недостиг на дизел, макар да признава, че ценовият натиск може да продължи. Енергийният министър Мартин МакКлъски проведе разговори с европейските си колеги за потенциалните последици от евентуално американско ограничаване на износа.
Всяко освобождаване на резервите има цена
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че координираното освобождаване на петролните резерви е една от опциите, които държавите от Международната агенция по енергетика (МАЕ) обсъждат. Решението обаче в крайна сметка зависи от националните правителства и от механизмите за координация.
През март страните членки на МАЕ се договориха за координирано освобождаване на 400 милиона барела петрол от стратегическите си резерви. Това беше шестото подобно освобождаване в историята на организацията и най-голямото до момента. Но сегашната ситуация поставя различен проблем. Не става дума само за количеството суров петрол, което се намира в резервите, а и за наличието на достатъчен рафиниращ капацитет, който да превърне суровината в дизел. Ако рафинериите работят на пределния си капацитет, освобождаването на повече суров петрол не означава автоматично незабавно увеличаване на доставките на дизел.
Допълнителен натиск идва от спирането на руските доставки и от промените в китайския износ на горива. Китайските рафинерии намаляват износа, тъй като Пекин поставя акцент върху вътрешното снабдяване.
В същото време войната в Близкия изток ограничава корабоплаването през Ормузкият проток, през който обичайно преминава приблизително една пета от световната търговия с петрол и втечнен природен газ. Всеки продължителен риск за танкерите през този маршрут увеличава разходите за транспорт и застраховане и ограничава достъпа до енергийни суровини.
Според анализатори евентуалното спиране на американския износ на дизел може да доведе до още по-силен натиск и повишаване на цените на международните пазари, ако Европа и останалите големи потребители не получат достъп до достатъчно алтернативни количества.
Задържането на повече дизел в САЩ пък ще увеличи вътрешното предлагане и ще ограничи ценовия натиск за американските потребители.
За европейските правителства дилемата също е непосредствена. Освобождаването на стратегически запаси временно ще успокои ситуацията и ще смекчи ценовия натиск, но намалява буфера, който държат за случай на продължителни прекъсвания на доставките. Ако кризата се проточи, по-ниските резерви могат да ограничат възможностите за реакция при следващ шок.
Източник: Banker.bg
