Българският институт за правни инициативи (БИПИ) отправи въпроси към четиримата кандидати за членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Сред тях са: използвали ли са езикови модели с изкуствен интелект при изготвянето на концепциите си; трябва ли КПК да се самосезира и да разследва български граждани, включени в санкционни списъци за корупция от външни юрисдикции, както и какво е тяхното мнение за законопроекта за закриване на КПК, внесен от лидера на „Ново начало“ Делян Пеевски.
Пеевски не е единственият български гражданин, включен в санкционния списък „Магнитски“. САЩ са наложили санкции също на бизнесмена Васил Божков, бившия финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов, двама бивши директори на АЕЦ „Козлодуй“ – Иван Генов и Александър Николов, лидера на партия „Русофили“ Николай Малинов, бившия енергиен министър Румен Овчаров от БСП, както и на Илко Желязков – бивш зам.-председател на Бюрото за контрол на СРС. Великобритания от своя страна е наложила санкции на Пеевски, Желязков и Божков.
Процедурата позволява задаването на въпроси от подобен порядък от неправителствения сектор, като БИПИ отправя общо осем питания към кандидатите, а после и допълнителни към всеки един от тях. Ето и общите:
- На 30 юли в Народното събрание е внесен Законопроект за закриване на Комисията за противодействие на корупцията от народния представител Делян Пеевски и група народни представители. Какво е Вашето мнение по отношение на разпоредбите, предвидени в посочения проект на нормативен акт?
- Трябва ли КПК да се самосезира и да разследва български граждани, включени в санкционни списъци за корупция от външни юрисдикции?
- С промените в Закона за противодействие на корупцията бяха разширени обстоятелствата на деклариране, като се включиха криптовалути, както и тайни и/или неформални организации и общества. По какъв начин ще осигурите ефективен контрол за съответствие на тези обстоятелства?
- Антикорупционната комисия не се ползва с обществено доверие и неодобрението към нея е изключително високо. Как си обяснявате тези обществени нагласи? Какви мерки бихте предприели за повишаване на ефективността и легитимността на Комисията пред обществото?
- Използвали ли сте езикови модели с изкуствен интелект в помощ при разработването на концепцията Ви?
- Как бихте гарантирали, че Комисията за противодействие на корупцията няма да се подава на политически или друг външен неправомерен натиск, имайки предвид че основните критики към работата на КПК са свързани с избирателност и политически зависимости в дейността?
- Как ще гарантирате защитата на лицата, които подават сигнали за корупция, след като друг орган е упълномощен да съблюдава общата защита на лицата, които подават сигнали за нередности?
- Смятате ли, че нивото на взаимодействие между различните органи, призвани за борба с корупцията трябва да бъде задълбочено или напротив – автономията на всяко от тях трябва да е водещ приоритет?
Управляващите са номинирали трима претенденти за членове на антикорупционната комисия: Стоян Петков – директор на специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПК; неговият заместник в дирекцията Петър Коев; бившият прокурор и настоящ адвокат Мария Даскалова, която защитава компанията „Лев инс“ в нейното дело за 1 млн. лв. срещу сайта „Медиапул“.
Четвъртият претендент – Аделина Натина-Зиколова, е номинация на неправителствената организация „Фондация Креативна общност“. Тя се ръководи от Мустафа Емин, политик от партия „Величие“, който беше съветник на бившия военен министър Тодор Тагарев.
За отбелязване е, че нито една политическа формация от опозицията не предложи свой кандидат за член на антикорупционната комисия. От „Продължаваме промяната – Демократична България“ заявиха, че искат КПК да бъде разпусната. Тъй като обаче липсват сигнали за подобно развитие на събитията, очакванията са управляващите да я попълнят със „свои хора„.
Междувременно заседава Номинационната комисия, която трябва да оценява кандидатите по стартиралата процедура по сегашния закон, като за двама от членовете ѝ има сигнали (бел. ред. – от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и Възраждане„), че са в конфликт на интереси.
Източник: Banker.bg