Кметът на Дупница Първан Дангов засега няма да търпи условната присъда от 3 месеца затвор, след като Окръжният съд в Благоевград я отмени и върна делото заради неясно обвинение. Повод за наказателното производство са думите, които според прокуратурата Дангов е отправил през март 2024 г. към тогавашния началник на Районното управление в Дупница Йордан Зарев:
„Щом искаш война, ще имаш война. Ще те приключа и съсипя – теб и твоите близки!“.
В края на миналата година Районният съд в Благоевград призна Дангов за виновен и му наложи условно наказание от 3 месеца лишаване от свобода. След обжалване обаче окръжните магистрати отмениха присъдата с мотива, че обвинителният акт не посочва ясно с какво точно престъпление е бил заплашен полицейският началник. Още: За закани към шефа на районното: Осъдиха кмета на Дупница
Според въззивния съд използваните от Дангов изрази „приключа“ и „съсипя“ не позволяват еднозначен извод дали става дума за закана с убийство, с телесна повреда или с друго престъпление против личността. Именно това, според магистратите, е съществен елемент от обвинението и прокуратурата е длъжна изрично да го конкретизира.
Съдът приема, че при така формулираното обвинение подсъдимият не може да разбере в какво точно е обвинен и съответно не може пълноценно да организира защитата си. Поради това делото се връща на първата инстанция с указания обвинителният акт да бъде върнат на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
В мотивите си окръжният съд подчертава, че сам не може да дописва или променя обвинението, тъй като това би представлявало същественото му изменение.
„Съдът намира, че така както е описано престъплението, а именно закана с престъпление срещу личността на пострадалия, без тази закана да е получила правно обосновано проявление в обстоятелствената част на обвинението, ограничава правата на подсъдимия да разбере конкретното обвинение и параметрите на своята защита в процеса“, се казва в определението. Още: Опит за източване на крупна сума от бюджета на община Дупница
Според прокуратурата конфликтът започнал покрай полицейска проверка, при която от община Дупница били изискани документи по разпореждане на прокуратурата. Дангов първоначално реагирал остро на изпратените писма, а впоследствие, на 15 март 2024 г., позвънил на Зарев и отправил спорната закана.
Обвинението твърди, че след разговора здравословното състояние на полицейския началник се влошило, той потърсил медицинска помощ, а думите на кмета предизвикали у него реален страх както за собствената му сигурност, така и за тази на семейството му. Именно затова Дангов беше предаден на съд за закана с престъпление срещу длъжностно лице и негови близки, за което законът предвижда до пет години затвор.
Окръжният съд обаче отбелязва, че законът изисква заканата да е с конкретно „престъпление против личността“, а обвинението не уточнява какво е то.
Допълнително объркване, според съда, създават и свидетелските показания по делото. Пред районния съд Зарев заявил, че се е страхувал основно от „злепоставяне“ и от въздействие върху служебната му кариера. Съпругата му също описала опасения, свързани с влиянието на кмета, докато бащата на полицейския началник заявил, че се страхувал Дангов да не „вземе пушката и да застреля цялото семейство“.
„Така в рамките на едно и също производство са идентифицирани поне два принципно различни вида заканване: заканване с разгласяване на опозоряващи обстоятелства (злепоставяне) и заканване с убийство. Тези две хипотези са правно несъвместими и всяка от тях би изисквала различна доказателствена основа, респективно и правна квалификация“, посочват магистратите.
По делото е изяснено още, че Дангов е заявил намерение да разкаже на пресконференция за случай, при който Зарев и баща му убили куче по време на лов. Още: Прокуратурата повдигна обвинение срещу кмета на Дупница Първан Дангов
Съдът отбелязва, че не е установено дали това твърдение е вярно или невярно. Ако описаното събитие действително се е случило, то не може да бъде квалифицирано като клевета. Ако е измислено, би могло да представлява клевета, но и тогава правната квалификация би била различна от закана с престъпление против личността.
Магистратите обръщат внимание и на това, че думите „приключа“ и „съсипя“ могат да се тълкуват както като заплаха за физическо посегателство, така и като намерение за служебно, обществено или финансово унищожаване. Именно затова прокурорът е трябвало ясно да определи какво точно престъпление се твърди, че е било заплашено, вместо съдът впоследствие да извежда смисъла на обвинението.
В решението си окръжният съд разглежда и въпроса дали делото изобщо може да бъде върнато на прокуратурата, след като вече е преминало разпоредително заседание и е постановена присъда. Магистратите приемат, че въззивната инстанция е длъжна да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционния акт, включително дали обвинението е било достатъчно конкретно. Според съда именно след провеждането на пълното съдебно следствие и разпитите на свидетелите неяснотата на обвинението е станала напълно очевидна.
Източник: Актуално
