Администрацията на американския президент Доналд Тръмп твърди, че венецуелският лидер Николас Мадуро е наркотерорист, който залива САЩ с дрога. Затова Вашингтон е решен да го свали от власт и е струпал войски на Карибите. Тръмп предупреди във вторник, 2 ноември, че скоро ще започне да нанася удари по цели във Венецуела.
Отношенията между Вашингтон и Каракас навлязоха в нов етап след необичаен телефонен разговор между президентите Тръмп и Мадуро миналата седмица. Макар и потвърден официално и от двете страни, разговорът остава обвит в тайна и противоречиви интерпретации.
Изтекла информация, публикувана от „Маями Хералд“, показва, че Тръмп е поставил категоричен ултиматум на Мадуро незабавно да подаде оставка в замяна на гарантирано безопасно напускане на страната. Американският президент му е предложил „да замине за Русия или за друга държава“. Не става ясно обаче, какво ще се случи, ако не се съгласи.
Ако тази информация е вярна, то това представлява най-пряката и ескалираща форма на натиск, изразявана до момента от Вашингтон.
Публичните изявления на Тръмп потвърждават разговора, но неговият лаконичен коментар, че телефонното обаждане „не е било нито добро, нито лошо“ поддържа мистерията около съдържанието и позволява широки дипломатически интерпретации. От венецуелска страна официални реакции практически липсват, което може да означава, че не искат да признават за натиска на САЩ.
Според някои източници Мадуро е отказал незабавно оттегляне и е поставил своите искания, които показват ясното му намерение да остане фактор, дори ако бъде принуден да се откаже от формалната власт. Той е настоял за международна амнистия и гаранции срещу съдебно преследване, както и за запазване на контрол върху въоръжените сили, които са основата на политическото му оцеляване. Това са искания, които нито САЩ, нито опозицията във Венецуела биха могли да приемат, без да подкопаят напълно легитимността на собствените си политически позиции.
Съединените щати увеличиха наградата за информация, която да помогне за ареста на Мадуро, на 50 милиона долара и обявиха награди от 25 милиона долара за други висши правителствени служители, включително министъра на вътрешните работи Диосдадо Кабейо, които са обвинени от САЩ за предполагаем трафик на наркотици, наред с други престъпления. Всички те отричат обвиненията.
В основата на конфликта между Вашингтон и Каракас стои не само идеологическа противопоставеност, но и стратегически интереси. Съединените щати, а и много от техните съюзници, разглеждат Мадуро като нелегитимен лидер след спорните избори през юли 2024 г., които според множество източници той е изгубил от опозиционния кандидат Едмундо Гонсалес.
В същото време Венецуела притежава едни от най-големите петролните запаси в света. Не е изненадващо, че в писмо до Организация на страните износителки на петрол /ОПЕК/ венецуелският президент обвини САЩ, че се стремят да „присвоят“ тези ресурси чрез сила. Това е реторика с дълга традиция във венецуелската политика, наследена от Уго Чавес и добре разпозната от вътрешната публика.
На 2 септември Съединените щати започнаха операция „Южно копие“ срещу наркокартелите. Миналия месец към мисията се присъедини най-големият и най-модерен самолетоносач на Военноморските сили на САЩ „Джералд Форд“, заедно с други военни кораби.
Администрацията на Тръмп постави епицентъра на наркотрафика във Венецуела, която Белият дом счита за престъпна държава. От септември до днес американските военни са предприели 21 атаки срещу лодки, натоварени с наркотици, плаващи в Карибите и Източната част на Тихия океан, при които загинаха най-малко 83 души. Тези военни операции, разпоредени от министъра на отбраната Пит Хегсет, не са получили съдебно разрешение и одобрение от Конгреса на САЩ.
Администрацията на Тръмп представя операцията като част от борба с международния наркотрафик, докато Каракас я определя като прелюдия към опит за насилствено сваляне на режима. Реакциите на съюзниците на Вашингтон не са еднозначни. Някои западни държави вече ограничиха споделянето на разузнавателна информация, за да избегнат участие в нападения, чиито юридически основания се оспорват.
Освен това Тръмп предупреди авиокомпаниите да разглеждат въздушното пространство на Венецуела като „изцяло затворено“, което задълбочи кризата. То доведе до масови отменяния на полети и постави хиляди пътници в несигурно положение. Отговорът на Каракас дойде незабавно и той бе отнемане на разрешителни на авиокомпании, които не възобновяват операциите.
Съединените щати и преди са използвали въздушното пространство като инструмент за принуда при международни кризи – от ограниченията за полети над Ирак през 90-те години до въздушния натиск над Либия и Сирия по време на периоди на засилено напрежение.
Предупрежденията на Федералното авиационно управление на САЩ само засилиха усещането за потенциална военна ескалация около Венецуела, въпреки че Тръмп увери, че предупреждението „не трябва да се тълкува“ като сигнал за въздушни удари.
Мадуро засега запазва спокойствие и контрол, поне в публичната си комуникация. След няколкодневно отсъствие, което породи слухове, че е напуснал страната, той се появи на церемония в Каракас на 30 ноември и повтори обичайните си лозунги, че Венецуела е „неразрушима и непобедима“.
Във Вашингтон политическите позиции се поляризират. Някои политици директно призоваха администрацията на Тръмп да засили натиска, като заявиха, че свалянето на Мадуро е „в национален интерес на САЩ“.
Анализаторите подчертават, че Тръмп е обещал край на „безсмислените войни“, а общественото мнение в САЩ е категорично против нова военна авантюра. Това поставя американската администрация в сложна позиция. Тя трябва да демонстрира сила, но без да тласка страната към директен конфликт с непредвидими последици.
Проблемът е, че стратегията на психологически натиск изглежда не дава резултати. Мадуро е преживял множество кризи, сред които икономически колапс, масови протести, опит за покушение, международна изолация и дори очевидно изборно поражение. Всяко от тези сътресения можеше да бъде фатално за един по-слаб режим, но венецуелският лидер продължава да разчита на лоялността на военните, фрагментираността на опозицията и подкрепата на международни партньори като Русия, Иран и частично Китай.
В същото време САЩ все по-видимо залагат на връзката си с опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо, която стана носителка на Нобелова награда за мир за 2025 г. Тя живее в изгнание и е посочена от Вашингтон като потенциален преходен лидер.
В крайна сметка разривът между САЩ и Венецуела е достигнал критична точка.
Ако Вашингтон продължи с твърдите мерки, той може да подкопае стабилността на региона, но ако отстъпи, ще позволи на Мадуро да затвърди властта си още повече. Кризата навлиза в нова фаза, в която всяко действие или бездействие може да промени съдбата не само във Венецуела, но и в целия регион.
Източник: Banker.bg
