Швеция няма да влезе в еврозоната в близко бъдеще, въпреки че дебатът за достойнствата на подобен ход набира скорост, смята министърът на финансите Елизабет Свантесон. На въпрос за графика за потенциално приемане на единната валута, дамата заяви пред репортери в Брюксел, че очакванията ѝ са това да се случи през „следващите няколко години“.
Въпреки че Швеция е дългогодишен член на Европейския съюз, досега тя се е противопоставяла на присъединяването си към почти 30-годишния валутен блок. На необвързващ шведски референдум през 2003 г. около 56% от избирателите отхвърлиха приемането на еврото и следващите правителства уважиха този резултат.
„Това е нов свят, геополитически и геоикономически, и затова мисля, че е добре да видим какво е добро за Швеция в бъдеще да има или да няма евро“, или не“, каза Свантесон на 17 февруари. И допълни, че ще започне проучване за единната европейска валута, ако сегашното десноцентристко правителство, което представлява, остане на власт след изборите през септември.
Дамата е убедена, че „е нужна наистина добра комисия, която да анализира какво е било добро и лошо за шведската икономика, извън“ еврозоната, подчертавайки, че има „много партии, които искат да направят това съвсем скоро“.
След като руската инвазия в Украйна предизвика обрат в шведската позиция за членство в НАТО, Стокхолм започва да обмисля друга историческа промяна: приемането на еврото. Дебатът е в начален етап, но се забелязва едва доловима, но забележима промяна в новата околна среда.
През 2003 г., когато избирателите отхвърлиха на референдум общата европейска валута, акцентът беше върху способността на шведската крона да действа като буфер за най-голямата скандинавска икономика, но сега геополитическите опасения добавят ново измерение. В допълнение към заплахите от Русия и Китай, външната политика на стопанина на Белия дом Доналд Тръмп „Америка на първо място“, включително заплахите за отнемане на Гренландия от съседна Дания, показва недвусмислено как по-малките икономики са изложени на риск в ерата на съперничеството между великите сили.
„Швеция вече е пълноправен член на НАТО и ние засилваме отбраната си заедно с нашите партньори от ЕС“, коментира Сесилия Рьон – шведски депутат от Либералната партия, допълвайки: „Но ние все още стоим с единия крак отвън, тъй като не сме част от валутното сътрудничество.“
Аргументът в полза на еврото е, че една споделена валута би укрепила политическите връзки и би дала на шведите място на масата за преговори по общоевропейски парични въпроси. Това се допълва с традиционните търговски аргументи, като разширяване на търговията и улесняване на преките инвестиции. Ако промяната се затвърди, тя би засилила доверието в еврото във време, когато доминацията на щатския долар в световната търговия и като резервна валута е поставена под въпрос.
Първите колебливи стъпки бяха предприети от шведския елит в края на миналия месец. На парламентарна сесия, свикана от Рьон, министър Свантесон обяви подкрепата си за изучаване на плюсовете и минусите от приемането на единната европейска парична единица. Въпреки че това открива дебата преди изборите през септември, оценката ще започне едва след вота.
В основата на промяната е нов доклад на шведския икономист Ларс Калмфорс, смятан за експерт по валутните въпроси, защото е ръководил правителствената комисия, която е разглеждала аргументите за приемане на еврото преди референдума през 2003 година. По онова време той е бил предпазлив за ползите и докладът на комисията препоръчва отлагане на присъединяването.
Сега Калмфорс е по-позитивен. Той обяснява в интервю, че геополитическите съображения са „много различни днес, отколкото преди“ и тази динамика увеличава стойността на решението да станеш част от „ядрото“ на ЕС. „Това би било принос за по-голямо сътрудничество в Европа, от което изглежда се нуждаем“, казва икономистът и подчертава, че Русия, Китай и Съаединените щати „са много по-ненадеждни.“
Калмфорс подчертава също икономическите аргументи: положителните ефекти върху търговията и чуждестранните инвестиции за държавите от еврозоната са по-големи, отколкото е очаквал, когато е разглеждал въпроса преди повече от две десетилетия. И отбеляза, че шведският бизнес цикъл е станал по-синхронизиран с еврозоната, което прави необходимостта от независима парична политика не чак толкова жизнено важна. А по-ниските нива на дълга в Швеция ще помогнат на правителството да използва фискални стимули по-енергично, за да реагира на икономическата слабост, ако е необходимо.
Бизнес лидерите вече са готови да се качат на борда. Мнозина се оплакват, че колебанията на шведските пари усилват пазарните сътресения. Финансистът Кристер Гардел, чиято базирана в Стокхолм Cevian Capital е купувала и продавала дялове в големи шведски компании като производителя на камиони Volvo AB, в миналото е наричал кроната „жалка малка валута“ и е съгласен да приеме еврото. „Малката, неликвидна и волатилна крона е недостатък за шведската индустрия“, коментира Гардел за агенция „Блумбърг“. И допълва, че „това ще бъде премахнато, ако се присъединим към еврото.“
Съседна Финландия, както и Дания, също насърчават Швеция да направи промяната. „Нека си го признаем, сами сме малки играчи, но заедно бихме се справили по-добре от очакваното в евросистемата и в по-широкия ЕС“, отбеляза в реч през октомври 2025-а председателят на Централната банка на Финландия Оли Рен.
За шведската икономика ЕС е от решаващо значение. Повече от 60% от търговията със стоки на скандинавската страна е с блока, в сравнение със само 6.4% със Съединените щати, по данни на Статистическата служба на Швеция. Макар че малко големи износители са заели ясна позиция, подкрепяната от държавата организация Business Sweden, която насърчава търговията и инвестициите, вижда както плюсовете, така и минусите.
Главния икономист на Business Sweden Лена Селгрен посочва: „От икономическа гледна точка, наличието на собствена валута и независима централна банка е служило много добре на Швеция и шведския експортен сектор от дълго време“. Но, „световният ред, основан на правила, който познавахме, е под натиск, така че в дългосрочен план трябва да обмислим най-добрите си варианти.“
Въпреки всичко, пречките пред промяната на валутния курс остават значителни. Мнозинството шведи са против присъединяването към еврото, в сравнение с едва около една трета, които са „за“. Докато разликата между скептиците и поддръжниците леко се е увеличила в последните проучвания, тя е значително по-малка, отколкото преди десетилетие, когато трима от четирима шведи се противопоставиха на еврото.
Обществената подкрепа е от решаващо значение. Тъй като шведите създадоха прецедент с референдум, по примера на Дания, която проведе подобно гласуване през 2000 г., политиците трудно биха могли да оправдаят различен подход този път. В парламентарния дебат финансовият министър Свантесон заяви, че няма да се вземат решения „през главата на шведския народ“.
Друга пречка е по-широката политическа подкрепа. Само либералите на Рьон, които се ползват с доверието на едва около 2% от избирателите, са твърдо за приемането на единната европейска валута. Умерените на Свантесон и по-малките партии от Центъра и Християндемократическата партия стигнаха само дотам, че подкрепиха проучването, без да заявяват окончателно мнение. Водещите в социологоческите проучвания социалдемократи, които не са част от управляващата коалиция, все още не са заявили твърда позиция в дебата, докато Зелените и левицата са против еврото. Крайнодесните „Шведски демократи“ – в момента на второ място с около 20% подкрепа – бяха най-силно против влизане в еврозоната по време на дебата през януари.
„Нашата валута е тясно свързана с нашата независимост и трябва да се запитате колко независими сте всъщност като държава, ако нямате собствена валута“, каза Оскар Шьостед, икономическият говорител на националистическата партия, по време на разискванията. Той каза, че „шведските демократи няма да участват в прехода към премахване на националната валута и това е предизборно обещание.“
Ако тези препятствия бъдат преодолени, отказът от кроната ще отнеме поне четири години – включително двете години, необходими за доказване на стабилен валутен курс спрямо еврото, по оценка на Калмфорс.
Източник: Banker.bg
