Швейцарската търговия със злато се оказа основният двигател за натрупания двустранен търговски дисбаланс, мотивирал американския президент Доналд Тръмп да обмити с 39% швейцарския внос в Съединените щати. Виновна е малка бизнес ниша в центъра на световния пазар на скъпоценния метал – алпийският оазис е най-големият център за преработка на суровината благодарение на дългогодишната си репутация за качество и дискретност. Злато за милиарди долари непрекъснато влиза и излиза от страната от мини от Южна Америка и Африка до банки в Лондон и Ню Йорк.
Тези златни потоци предизвикват огромни колебания в търговския баланс на Швейцария, макар че швейцарските рафинерии прибират само малка част от стойността на търговията. Златото е най-голямата експортна стока на страната, въпреки че то не се произвежда в нея, а само се обработва.
Въздействието на тази дейност е по-важно от всякога, тъй като основната цел на администрацията на Тръмп е изравняването на търговските дефицити. Рекордният износ на кюлчета за над 36 милиарда долара съставлява над две трети от търговския излишък на Швейцария със Съединените щати през първото тримесечие, показват данни на швейцарските митници.
Решението на американския президент за 39-процентното обмитяване на швейцарския внос предизвика шок в Берн, защото правителството беше убедено, че ще избегне космически ставки. Американският търговски представител Джеймисън Грийр обясни, че митата са отражение на търговския баланс със Съединените щати и с желанието на страната да се справи с търговските дефицити.
Наблюдаваният напоследък наплив на злато в съединените щати се дължи в най-голяма степен на древния порок – алчността. По-специално, на голямата разлика между котировките на търгуваните на нюйоркската борса COMEX златни фючърсни контракти и на златото за незабавна доставка (spot), даващо възможност да доходоносен арбитраж, стимулиран и от опасенията, че скъпоценният метал може сащо да попадне в капана на всеобхватните американски мита.
Търговците в Европа, които искат да изпратят жълтия метал в Ню Йорк, за да се възползват от тлъстата надбавка, трябва първо да преработят лондонските си златни кюлчета с тегло 400 тройунции в изискваните от COMEX 100 тройунции. Което превръща швейцарските рафинерии в ключов фактор и участник в арбитража.
През второто тримесечие този поток обърна посоката си след като скъпоценната суровина беше изключена от митата на Белия дом, което доведе до нормализиране на диференциала между двете цени. Нетният златен приток в Швейцария през този период надхвърли 1 млрд. щ. долара, като изключението означава, че бъдещият златен износ на страната вероятно няма да бъде обложено с новите 39-процнтни митнически ставки.
Въпреки огромните суми, разигрвани при търговията на скъпоценната суровина, преработката й е сравнително дребен бизнес. Швейцария има само пет компании, произвеждащи инвестиционно злато, повечето от които имат персонал от по няколкостотин души. И въпреки че цената на златото, преработвано в рафинериите, скочи зо 3500 щ. долара за тройунция през тази година, при преработвателите обикновено осатава само по някоко долара за рафинирано кюлче.
Националната банка на Швейцария разгледа въпроса преди месеци в документ, твърдейки, че износът на злато с големи размери за САЩ не трябва да се включва при анализа на търговските отношения между двете икономики.
В момента диференциалът между двете златни котировки отново се е разширил: в 18.26 ч. българско време на 4 август златото за незабавна доставка се разменяше срещу 3373 щ. долара за тройунция, а фючърсните контракти за доставка през декември 2025-а на борсата COMEX – за 3428 долара за тройунция – разлика от 55 долара за тройунция.
Източник: Banker.bg
