Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова призова за различно прочитане на протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена конференция между България и Северна Македония.
Този принцип много наподобява подхода на Скопие в мултидисциплинарната комисия, която е част от Договора за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония от 2017 година. Там учените от Скопие призовават за прилагане на непознатия в научните среди „мултиперспективен подход“. Това на практика означава да се допуска изопачаване на историческите факти, събития и личности. Поради това поведение работата на комисията е напълно блокирана от години.
„Креативността понякога е необходима. Има различни възможности за тълкуване на протоколите, но това са въпроси, които изискват внимателен подход“, каза Силяновска в предаването „Клик Плюс“ по ТВ 21.
Думите на Силяновска идват в момент, в който докладчика на Еропейския парламент за Северна Македония Томас Вайц внесе своя доклад за страната за 2025 година. В изменение 108 Вайц предлага в текста на бъдещата резолюция да бъде записано, че Европейският парламент „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“.
Силяновка заяви, че винаги е имала добри отношения и е водила дълги разговори с президента на България Румен Радев (2017 г. – 2026 г.), въпреки че са имали различни гледни точки. Тя добави, че не винаги остават твърди възгледи по даден въпрос, като тези на Радев за членството на Северна Македония в Европейския съюз. „Македония не само върви рамо до рамо с водещите кандидати за членство в Европейския съюз, но в определени сегменти дори е пред някои от тях“, каза Силяновска, цитирана от БГНЕС. Тя подчерта, че процесът на присъединяване трябва да се провежда въз основа на факти и критерии, а не на ирационални искания.
„Говорим за политика, основана на доказателства, а не на ирационални условия. Това показва, че не само сме рамо до рамо с основните претенденти за бързо членство в Европейския съюз, но сме и по-добри от някои от тях“, подчерта държавният глава на Северна Македония.
Тя посочи, че македонското законодателство е до голяма степен хармонизирано с европейското. Това според нея е допълнителен аргумент за напредъка на страната в процеса на европейска интеграция, но все пак предупреди, че въпреки изпълнението на условията, процесът може да бъде блокиран от държавите членки.
„Дори най-бързите кандидати могат да затворят клъстери и глави, но утре държава членка отново може да наложи вето и да отвори въпроси, които нямат нищо общо с критериите от Копенхаген, а са свързани с история и култура“, каза Силяновска.
Според нея именно такива въпроси не трябва да бъдат част от преговорния процес и за тях не са необходими допълнителни гаранции.
Тя оцени, че е парадоксално да се иска от държавите-членки на Европейския съюз гаранция, че ще спазват решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, като се има предвид, че те вече са се ангажирали с него, приемайки европейските правни стандарти. Силяновска посочи, че често се чува позицията, че никой не може да дава гаранции, но това обикновено се свързва с правото на вето, което членовете на Европейския съюз имат.
Според нея гаранциите са неразделна част от европейското право и учредителните документи на Съюза.
„Ако Европейският съюз е подписал и ратифицирал Европейската конвенция за правата на човека и е признал юрисдикцията на Съда в Страсбург, тогава е парадоксално да се иска гаранция, че тези решения ще бъдат спазвани. Решенията на Съда трябва да се прилагат за всички членове на Европейския съюз“, подчерта Силяновска.
Тя припомни, че в рамките на Съвета на Европа в миналото са предприемани сериозни мерки срещу държави, които са нарушавали основни задължения, включително възможността за изключване от организацията.
Силяновска каза, че Лисабонският договор, вдъхновен от Копенхагенските критерии, ясно заявява, че националната и културна идентичност на държавите и народите, както и достойнството и неприкосновеността на гражданите, се зачитат.
„Тези принципи могат да се прилагат за държавите-членки на Европейския съюз, а не за страните кандидатки“, добави президентът на Северна Македония.
Източник: Banker.bg
