„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
В света на модерния и глобализиран футбол много малко играчи остават лоялни към своя роден клуб. Причината е само една и е прозаична – пари, много пари. Заради по-добри финансови условия футболистите често са готови да обърнат гръб на всичко и всеки, който им е помогнал по трудния им път да станат професионалисти. Затова и в днешно време ръководствата на клубовете вече не държат да имат лоялни играчи, тъй като просто такива няма. Ще се появи някой с „една шапка пари“ и звездата ти е избягала.
Разбирам и футболистите. Все пак всеки в този живот работи, за да издържа себе си, семейството си, любимите хора. Освен това много от играчите искат да се развиват и да печелят трофеи, а понякога това е невъзможно с техния роден клуб. Така те избират да отидат в гранд, където хем ще печелят много повече пари, хем ще спечелят трофеи, хем ще придобият световна слава. Струва ли си обаче да предадеш своя отбор, своя град, своите хора? Защото в крайна сметка нито парите, нито славата, нито скъпите вещи ще ни вършат работа там, накъдето всички сме се запътили и ще стигнем рано или късно.
Но има една много рядка порода футболисти, които са готови да загърбят парите, славата, трофеите само и само да играят за любимия си отбор. Този, който ги е изградил и им е дал шанс да покажат своя талант пред света. Тези играчи стават легенди. Не само на своя отбор, а и на световния футбол.
Франческо Тоти е символът на Рома и Вечния град
Франческо Тоти е роден на 27 септември 1976 година в Рим. Още от малък той се захласва по футбола. Негов идол е бившият капитан на местния Рома и италианския футбол – Джузепе Джанини. Франческо започва да тренира в скромния тим Фортитудо, когато е едва на 7 години. След това преминава през школите на Трастевере и Лодиджани, преди да се озове в академията на Рома. Любопитното е, че той е бил много близо до преминаване в градския съперник Лацио, но един от треньорите на „джалоросите“ успява да склони родителите му да го запишат при „вълците“.
Тоти бързо се утвърждава като един от най-добрите италиански футболисти. Офанзивният халф дебютира за тима през 1992-ра, когато е само на 17, а на 22 вече е с капитанската лента на Рома. През 2001 година „вълците“ правят нещо немислимо – печелят титлата в Серия А. Едва за трети път в своята история. С основна заслуга е именно Франческо Тоти.
Капитанът никога не изоставя родния си клуб
По това време към Тоти вече има сериозен интерес от редица европейски грандове от ранга на Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Ювентус, Милан. Франческо обаче отхвърля всички оферти, които му биват предложени. Италианските медии са в шок от тези негови решения, но офанзивният халф има много прост отговор: „В училище ни учеха, че най-важното нещо в живота на един човек е семейството. Рома е моето семейство. Чували ли сте някога някой да зареже бедните си родители, за да отиде да живее с богати непознати?“.
По този начин Тоти спечели завинаги уважението на тифозите на Рома. А и на тези на другите отбори. Колкото и да го ненавиждаха феновете на съперника, те му показваха своето уважение. По една единствена причина – неговата лоялност. Франческо никога не предаде своя отбор, своя град, своите хора. Той бе на „Стадио Олимпико“ и в добро, и в лошо. И дори и за миг не се полакоми да отиде другаде заради пари. Пари се изкарват, но доверието и любовта на феновете са безценни.
„Сърцето ми винаги е било отдадено на Рома“
„Всеки знае, че феновете на Рома са по-различни от всички останали в Италия, а и в Европа. В Рим има нещо уникално, което аз изпитах. Бях коронясан в този град, а това стана възможно единствено благодарение на феновете. Те ми дадоха много. През кариерата си имах възможност да играя за други отбори – в Италия и в чужбина. Особено в Реал Мадрид. Трансферът там бе много, много близо. Но аз отказах. Това не означава, че съм проявил слабост. Напротив, означава, че съм избрал любовта. Избрах със сърцето си – сърце, което винаги е било отдадено на Рома, на любовта, която изпитвам към тези цветове, към този екип“, споделя по-късно Тоти в интервю за „Кориере дела сера“.
В крайна сметка Тоти така и не напуска Рома и играе в отбора до своето отказване от футбола. Той не успява да спечели множество трофеи с клуба, но все пак може да се похвали с една титла на Серия А, две Купи на Италия и две Суперкупи.
Синът на Рим ни показа, че любовта е безценна
Франческо сложи край на кариерата си на 28 май 2017-та след 28 години в Рома. На мача с Дженоа „Стадио Олимпико“ бе пълен до краен предел. „Жълто-червената“ част на Вечния град се бе събрала, за да изпрати своя син, своя капитан, своя гладиатор! В този ден всички на трибуните плакаха. Дори и малките деца. Те не знаеха какво точно става, но плачеха. Плачеха защото виждаха как техните бащи, майки, баби и дядовци плачат. За човек, когото дори и не познават. Но човек, който е оставил трайна следа в клуба им, в града им, в сърцата им.
Нямам намерение да пиша колко велик футболист бе Франческо Тоти. Това може всеки да провери в интернет. Там ще намери и прякорите му – Златното момче, Осмият крал на Рим, Императорът, Капитанът, Гладиаторът, Принцът на Рим. Това говори достатъчно за величието на италианеца и неговото значение за местния футбол.
Затова – ако един ден ви се случи да избирате между парите и сърцето си – спомнете си за Франческо Тоти. Изгледайте видеото от изпращането му и си помислете добре кое бихте избрали – парите или любовта. Защото №10, Синът на Рим, показа нагледно, че любовта е безценна.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „Окачените бутонки“: „Спал съм с над 1000 жени“: Най-големият измамник във футбола, който за 13 години изигра 0 мача
Източник: Актуално
