Успявате в професията или в бизнеса си, но имате постоянно чувство, че това, което правите, не е достатъчно, или че се дължи повече на чист късмет, а не на умения и положени усилия? Подценяването на собствените постижения и себестойност е колкото лично психологическо състояние, толкова и фактор при управлението на корпоративно ниво. И има реални измерения в бизнеса – голямо текучество на кадри, повишен професионален стрес, понижена конкурентоспособност и всичко това накуп води до лоши финансови резултати.
Постоянният страх да не бъдеш разобличен като „измамник“, въпреки явните доказателства за компетентност, засяга служители на всички нива в сферата на услугите, маркетинга, IT сферата, творческата сфера. Хората, които страдат от т.нар. „Синдром на самозванеца“, дават по-малко, отколкото могат, на компанията, защото живеят в страх от „разобличаване“. Това състояние оказва непропорционално голямо влияние върху високоуспелите, жените и недостатъчно представените професионалисти. Те трудно поемат рискове и са подложени на високи нива на стрес и бърнаут, което води до повече болнични дни.
И макар за това лично и професионално предизвикателство в България да говорим отскоро, мащабите на проблема са големи. Според проучвания на Executive Development Network от 2025 г., 53% от служителите във Великобритания изпитват стрес и тревожност всеки месец, а една четвърт – всяка седмица. Това води до загуба на производителност до 10 пълни дни на служител на година. Служители от поколението Z вземат до 2.6 допълнителни болнични дни годишно. Поради неувереност 45% от анкетираните казват, че избягват повишение или нови предизвикателства. Това води и до факта, че 12% от тях са взели решение за напусканe. Като се има предвид високата цена на подбора на един служител, това е сериозен, макар и невидим фактор за намаляване хоризонта на професионалния и бизнес успех.
У нас едва през 2025 г. се заговори за Синдрома на самозванеца, като вече има и проучване в IT сферата, направено от Виктория Викторова, автор на книга по темата. Според данните, 71.1% от запитаните споделят усещането си, че не са толкова добри, за колкото другите ги смятат. А 48.7% признават, че са занижавали цената на услугите си поради тази причина, което има пряк икономически ефект върху благосъстоянието им. Мнозинството са с висше образование, но това не ги предпазва от усещането, че са „самозванци“.
Как личната неувереност и професионална неудовлетвореност да се преодолеят като икономическа пречка чрез ясни роли, конкретно дефинирани отговорности и реалистични очаквания, споделят двама специалисти – Виктория Викторова и Вергиния Накова:
Виктория Викторова: Загубите са косвени, но големи
Виктория Викторова е сериен предприемач и основател е на компанията за психотерапия като социална придобивка „МайндФит“ (MindFit). Автор на книгата „Синдромът на самозванеца“ – Снимка Ивета Венева
Госпожо Викторова, какъв е професионалния профил на хората със Синдром на самозванеца?
Синдромът на самозванеца е психологическо явление, засягащо основно високоефективни и успешни хора. Най-уязвими са хората в творческите професии и като цяло сферите, в които обективното измерване на резултатите е трудно. В ИТ индустрията се наблюдава много често, особено в ерата на изкуствения интелект (ИИ), когато всеки се притеснява, че ако не го използва, изостава, а в обратния случай може да бъде обвинен, че не е достатъчно добър в работата си.
Това е основната сфера, която проучвах за книгата си. В нея Синдромът на самозванеца се вихри с пълна сила. Над 40% от респондентите ми за проучването са ИТ специалисти. Да вземем за пример програмистите. Почти половината от запитаните от мен са склонни да отдават успехите си на външни фактори (късмет), вместо на лични качества, въпреки високото си образование и постижения.
Може да си мислим, че тяхната работа е лесно измерима и има ясни параметри, но по-голямата част от тях изпитват съмнения в уменията си. Някои от тях посочват, че понякога дори не са сигурни как са успели да накарат определен процес да работи. Средата е изключително конкурентна и това засилва съмненията. Разбира се, в ИТ сферата има различни видове специалисти, но принципът, по който работи развитието на съмнение в собствените умения, е еднакъв.
Модерно професионално заболяване ли е, или се повиши чувствителността ни към него?
В последните 2-3 години се наблюдава повишаване на интереса и желанието за осведоменост по темата и причината донякъде е свързана с икономическата криза, в която се намираме. Професионалистите се притесняват дали са достатъчно ценни, за да запазят работното си място, дали ИИ ще ги замести. Всичко това, в комбинация с лъскавия свят на мрежи като LinkedIn, ги кара да се чувстват не на място и дори изоставащи.
Какви са най-големите последствия? Има ли и ползи?
Възможните последствия от синдром на самозванеца, когато е в тежка степен, са бърнаут (професионално прегаряне), хроничен стрес, депресия, влошени отношения, цялостна неудовлетвореност, а когато говорим за физическо изражение – безсъние, впоследствие и автоимунни заболявания. Ползи се наблюдават основно в по-леката към средна форма на синдрома. Понякога дори го наричам суперсила, защото може да ни даде мотивацията да постигнем много.
Какви и колко икономически загуби може да понесе един човек или компания?
Загубите са косвени, но са големи. Страхотен служител може да не разгръща пълния си потенциал като ръководител, защото се притеснява да поеме подобна роля. За компанията това е равносилно на пропуснати ползи, а в зависимост от гледната точка – и на директни загуби. В допълнение на това, част от текучеството се дължи на усещането на добрите специалисти, че е по-добре да напуснат, преди да са „разобличени“. Покачва се и нивото на стреса. Според данни на Българска стопанска камара от 2025 г. България е в челната петица на държавите с повишен риск от бърнаут, което е следствие и от прояви на синдрома. Сред най-тежко засегнатите от синдрома на професионалното изчерпване са журналистите, IT специалистите. Загубите за икономиката надхвърлят 600 милиона лева годишно, което включва болнични дни и разходи.
На какво е нужно да обърне внимание един специалист „Хора и култура“, за да върне продуктивността на служителя си?
Служителят обикновено се затруднява да се освободи сам от хватката на синдрома. Важно е да забелязваме, ако имаме в екипа си кадърен и изпълнителен човек, който често се подценява, а при критика – дори и градивна – изпитва притеснение. Тези хора могат да бъдат разпознати и по перфекционизма си, дори при изпълнение на незначителни задачи или при притискащи ги срокове, както и по склонността да работят извънредно. За такъв човек похвали като „Страхотна работа!“ са празни думи от любезност. Важното е да се подходи с много конкретни показатели – данни, положително сравнение с другите хора на подобна позиция и др. Ако компанията може да осигури и помощ от психолог или психотерапевт, това оказва ключово влияние.
Каква е социалната цена, която плащаме за Синдрома на самозванеца?
Социалната цена е в загубения за обществото потенциал. Хората, които са подготвени и способни, по-често мълчат, отлагат или се отказват да заемат важна позиция, защото се съмняват в реалните си способности. Това води до създаване на неравенства – не защото липсва талант, а защото липсва усещане за „право на участие“. В същото време се създава култура на свръхусилие и прегаряне, в която стойноста на човека се доказва чрез изтощение. Синдромът изкривява представата ни за компетентност. Мишел Обама, Том Ханкс и Серина Уилям са осъзнали, че страдат от синдрома и не му позволяват да диктува решенията им. Аз също съм „човек в ремисия“.
Вергиния Накова: Решението е ред и яснота в работната среда
Вергиния Накова е основател на Mission Point и създател на системата D.O.T.S. – инструмент за поведенчески и организационен анализ, използван за диагностика на лидерство, екипна динамика и реална ефективност. Работата ѝ е фокусирана върху подреждане на роли, отговорности и процеси там, където хаосът, неяснотата и свръхконтролът блокират продуктивността – Снимка Виктория Маринова
Госпожо Накова, „Синдромът на самозванеца“ модерно професионално заболяване ли е? Къде се среща?
Това, което виждам в практиката си е, че проявата на синдрома е по-скоро реакция на средата, в която работим. Хората не са станали по-несигурни, а светът около нас е станал много по-взискателен и по-шумен. Сравняваме се постоянно с идеален образ за успех онлайн, който не показва грешките и колебанията. Преди години професионалното развитие беше по-праволинейно и много по-тихо. Днес ролите се сменят бързо, очакванията растат, а нуждата да доказваш експертизата и стойността си, е постоянна.
В този смисъл по-скоро сме създали среда, в която синдромът се появява много по-често и по-рано. Най-уязвими са хората, които често са най-способни и най-отговорни, но са в уязвим професионален или личен момент. Например, току-що са поели нова роля, станали са мениджъри, влезли са в нова индустрия или са се озовали в среда с по-високи изисквания.
По нива в организацията това се среща най-често в средния и висшия мениджмънт. Там очакванията са високи, грешките са по-видими, а критериите за „добре свършена работа“ не винаги са ясно формулирани. Колкото по-малко обективни маркери има за успех, толкова по-лесно човек започва да се съмнява в собствената си стойност.
По сфери го виждам най-често в консултирането, IT сектора, продажбите, маркетинга, лидерските и предприемаческите роли – навсякъде, където се очаква едновременно експертиза, увереност и да те забележат.
Как се отразява това на продуктивността?
Това е един от онези проблеми, които рядко влизат в отчетите, но се усещат много ясно в резултатите. Загубите почти никога не идват като рязък срив, а като постепенно изпускане на капацитет. Когато човек живее със съмнение дали „е на мястото си“, той започва да играе на сигурно. Това директно удря иновациите и скоростта на вземане на решения. Процесите се забавят, защото има повече проверки, повече съгласуване и по-малко смелост за действие. И това се превръща в хронично по-ниска продуктивност. Мениджърите често компенсират с повече контрол, което още повече забавя работата и натоварва екипите. В дългосрочен план компанията губи не само ефективност, но и хора – защото част от най-способните професионалисти се изтощават или напускат.
Какви са полезните ходове за справяне със синдрома?
Първото и най-важно нещо е да не се третират тези признаци като личен проблем или слабост. В повечето случаи това не е въпрос на липса на увереност, а на липса на яснота – какво точно се очаква, по какви критерии се оценява работата и кога нещо може спокойно да се приеме за „достатъчно добре“.
Фокусът трябва да е върху рамката, не върху емоцията. Хората започват да работят по-спокойно, когато знаят къде свършва отговорността им и по какво ще бъдат оценени.
Когато има навременна и конкретна обратна връзка за това кое работи добре и защо, човек постепенно започва да „признава“ собствените си резултати. В този момент продуктивността се връща естествено, защото енергията вече не отива в самозащита, а в реална работа. Когато средата е подредена, Синдромът на самозванеца много често изчезва сам, без да е нужно да „лекуваме“ хората. Този подход носи устойчив резултат за служителите и за бизнеса.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
