Православните християни празнуват днес, 22 февруари, Сирни Заговезни – празника на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя. Винаги той е седем седмици преди Великден и след него започва най-продължителният пост през годината – до Великден.
На този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“
На Сирни Заговезни всички роднини се „прощават“, като по-младите посещават по-старите – синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т. н. Самата прошка традиционно се иска, като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват „Прощавай!“.
Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в празничната обредност е ритуалното палене на огън, а самият огън е една от четирите природни стихии. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи.
Това е последният ден преди 48-дневния пост, в който по църковен канон е разрешена консумацията на млечни продукти и яйца. Трапезата задължително включва баница със сирене и обредна пита; варени яйца и варено жито; бяла халва с ядки.
Един от най-интересните ритуали е т. нар. хамкане. На бял конец в средата на стаята се закачва парче бяла халва или сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете. Връвта, на която е стояло яйцето или халвата, се запалва. Тогава възрастните от семейството започват да гадаят каква ще е годината.
Източник: Banker.bg
