Държавно предприятие (ДП) с частен капитал? Монопол с претенции за пазарен играч? Фирма, която се радва на баснословни приходи без реална конкуренция? Всичко това звучи като перфектната бизнес история, но всъщност е разказ за една от най-големите задкулисни игри в държавната администрация – възходът на Информационно обслужване АД под вещото ръководство на неговия несменяем директор Ивайло Филипов.
Огромни печалби – но на каква цена?
От 2019 г. насам приходите на „Информационно обслужване“ скачат стремглаво, а от 2020 г. – направо експлодират! От 20 млн. лв. годишно през 2018 г. до внушителните 113 млн. лв. през 2023 г.! И всичко това – без иновации, без конкуренция, без нищо, което да оправдае този астрономически растеж, освен… специално осигурени привилегии.
Кой е в епицентъра на този „успех“? Един човек – Ивайло Филипов. Несменяемият директор, който оцелява през всички правителства, независимо кой е на власт. Човекът, който управлява Информационно обслужване като лична собственост, въпреки че на хартия това е държавно предприятие.
Държавна фирма… ама не точно!
Любопитна подробност е, че Информационно обслужване не е изцяло държавно дружество – 0.51% от капитала е частен. Малък дял, но достатъчен, за да се използва като удобно оправдание, когато трябва да се скрие нещо.
- Когато трябва да се заобиколи законът за обществените поръчки – фирмата се представя като държавна и си осигурява ексклузивни проекти.
- Когато някой пита за възнагражденията на ръководството или бонусите – фирмата става „частна“ и информацията попада под „търговска тайна“.
- Когато трябва да се разпределят милиони от бюджета – Информационно обслужване е „необходимият“ играч, който не само усвоява средства, но и решава кой ще получи останалото.
Избори, монополи и милиони
Истинският възход на Ивайло Филипов започва през 2019 г., когато фирмата получава директно възлагане за обработката на изборните резултати. Оттогава Информационно обслужване монополизира всички изборни технологии – обработка на протоколи, видеонаблюдение, електронни услуги.
📌 През 2020 г. приходите скачат на 84 млн. лв. (ръст от 159%!)
📌 През 2021 г. – 111 млн. лв. (244% ръст спрямо 2019 г.)
📌 През 2023 г. – 113 млн. лв.
Какъв частен бизнес може да се похвали с такъв растеж за толкова кратък период? Отговорът е – никакъв! Защото това не е бизнес, а политическа схема.
Министри, поръчки и „нашите хора“
Защо Ивайло Филипов оцелява толкова години? Защото зад него стоят „правилните“ хора – бивши и настоящи министри на електронното управление като Александър Йоловски и Валентин Мундров. Именно те му осигуряват достъп до всякакви проекти.
А където не може да прибере поръчката директно – Филипов просто пише техническите спецификации. С други думи, решава кои фирми ще вземат парите! И не стига това, но негови „експерти“ после оценяват кандидатите в комисиите.
Финалният въпрос – КОЙ държи Филипов на власт?
В една нормална държава никой ръководител на държавна фирма не би управлявал 15 години и не би останал на поста си при всяка смяна на властта. Но Ивайло Филипов е недосегаем.
Дали защото е перфектният изпълнител на „висши“ поръчки? Или защото е гаранцията, че контролът над милионите няма да се изплъзне?
Каквото и да е обяснението, едно е сигурно – „успехът“ на Информационно обслужване е всичко друго, но не и честна пазарна конкуренция. Това е прецизно изградена схема за контрол върху милиони левове и ключови електронни услуги, която обслужва политически и икономически интереси, но не и обществото.
И докато всички се питат „Кой ще управлява България след следващите избори?“, може би по-правилният въпрос е:
#КОЙ ще управлява Ивайло Филипов?
