„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Професионалният спорт изисква големи жертви, а в художествената гимнастика това правило важи по три. Освен от невероятна гъвкавост и координация на движенията, гимнастичките се нуждаят от желязна дисциплина и емоционална издръжливост. Качества, които много точно могат да опишат една от легендите на българската гимнастика през 80-те години на миналия век – Лили Игнатова. По това време спортът в България, ръководен от великата Нешка Робева, е в разцвета си, а броят на медалите непрекъснато расте. Но докато повечето гимнастички се прекланят пред величието на Робева, Игнатова не следва стереотипа и това я превръща в нейна любимка.
Лили Игнатова: Най-титулуваната българска гимнастичка
Лилия Игнатова е родена на 17 май 1965 година. Още от най-ранна детска възраст тя започва да тренира художествена гимнастика при великата Златка Бончева. Лили е едно от откритията на Бончева, заедно с Илиана Раева и Анелия Раленкова, които правят страхотно впечатление сред девойките и скоро са взети на подготовка при Нешка Робева. Само на 11 години Игнатова се сблъсква със суровите методи на емблематичната треньорка. Успехите за талантливата девойка не закъсняват, но те имат огромна цена.
33 медала от най-големите форуми
Лили се отличава със своята артистичност, емоционални съчетания и невероятна техника, и скоро започва да се утвърждава на световната сцена като една от най-добрите гимнастички. През 1980 година тя става втора в многобоя на Европейското в Амстердам и печели още 3 медала от финалите на индивидуалните уреди – сребро на обръч и злато на бухалки и лента. Година по-късно тя става световна вицешампионка на многобой и бухалки в Мюнхен, но завоюва първото място на въже и обръч. Две години по-късно, в Страсбург, тя повтаря класирането си в общата надпревара, но с бронз на обръч и злато на топка и бухалки.
През 1985 година Игнатова получава трети шанс да стане абсолютна световна шампионка след двете си втори места, но и този път трябва да се задоволи със среброто. Във Валядолид отново се окичва със златните медали на топка и бухалки, както и бронз на въже. През 1983 година и 1986 година печели Световната купа, която по това време се е провеждала, като се превръща в единствената българка, печелила трофея два пъти. Лили Игнатова е и 6-кратна носителка на Купата „Жулиета Шишманова“. През 1986 година е време за „лебедовата ѝ песен“. След многобройни опити грацията покорява Стария континент, печелейки златен медал в многобоя на Европейското първенство във Флоренция. Тя прибавя още две първи места на бухалки и въже, както и сребро на лента.
Така с 19 златни, 12 сребърни и 2 бронзови медала от европейски, световни първенства и Световната купа, Лилия Игнатова записва името си в българската история като едно от „златните момичета“ и най-титулуваната състезателка в родната художествена гимнастика. Но макар на голямата сцена да е изключително постоянна, зад кулисите ситуацията не е точно такава. Грацията неведнъж или два пъти се е отказвала от спорта заради отношенията си с Нешка Робева. По онова време методите на Робева били твърде крайни и жестоки, спомня си самата Лили. Тя разказва, че понякога дори не им е позволявала да пият вода, а храненето им често се е състояло само от едно парче салам.
Нешка Робева замерила Лили Игнатова с чаша
По време на един от разгорещените им спорове Робева замерила Лили с чаша. Иронично, чашата е с надпис „Най-добрата треньорка на света“. След това треньорката подгонила гимнастичката, но тя успяла да ѝ избяга. Игнатова се връща с усмивка към тази случка, но признава, че тогава си е било страшно. Лили често се опитвала да докаже на Робева, че не е права в някои ситуации и отказвала да изпълнява изискванията ѝ, което още повече вбесявало легендарната треньорка. Но тази млада опърничава девойка, която вдигаше публиката по целия свят на крака, се превърна в слабото място на коравата Нешка. Или „сладката грешка на Нешка“, както преди години я нарича журналистката Маргарита Рангелова заради непрекъснатите им спорове, раздели и събирания.
И с времето и двете осъзнават грешките си. Робева смекчава методите си и дори започва да насърчава Лили да не гладува, докато гимнастичката разбира цената, която е трябвало да плати, за да стигне върховете, които покори. Въпреки това, тя признава, че и до днес сънува кошмари, свързани с гимнастиката и тази мания по теглото.
Живот извън килима
След като се оттегля от спорта, Игнатова се захваща с различни дейности. През 1988 година участва във филма „АкаТаМус“, където изпълнява ролята на Агнеса. В началото на 90-те години се омъжва за маркиз Пиеро Жиралди. Пресата обаче настървено се бърка в личния ѝ живот – от срещата, та до бляскавата сватба, тя изтъкава приказката за Пепеляшка и принца. Когато приказката завърши внезапно със смъртта на съпруга ѝ, слуховете не пожалват Игнатова – драматичната ѝ съдба се оказа твърде интересна за родните папараци. Поради тази причина Лили се оттегля от общественото пространство и години наред сбъдва другата си мечта – да живее нормален живот като обикновен човек.
През 1999 г. Лили Игнатова е избрана за член е на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика, а година по-късно създава своя собствен клуб LILI SPORT. Лили Игнатова се занимава и с хореография. По нейна идея са създадени няколко спектакъла. Днес тя името Лили Игнатова се свързва от мнозина с една от най-добрите родни гимнастички, накарала хиляди зрители по света да скандират името ѝ и да гледат съчетанията ѝ със захлас. За други път тя си остава „сладката грешка на Нешка“, която се противопоставяше на легендарната треньорка, докато повечето предпочитаха да мълчат.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Италианският голмайстор, който трябваше да обиколи долните дивизии, преди да покори света
Източник: Актуално
