Тезата за рязък скок на цените след влизането на дадена страна в еврозоната е сред най-често срещаните в публичното пространство. Подобни твърдения се засилват все повече и в България на фона на предстоящата оценка за готовността на страната ни да се присъедини към еврозоната.
Страховете около инфлацията се използват активно в публичния и политическия дебат от противниците на еврото. Играта със страховете на хората, че животът ще поскъпне драстично, ако се приеме единната валута, е добре позната тактика, въпреки че подобни твърдения многократно са били оборвани – включително от Българската народна банка (БНБ).
По време на конференция по-рано този месец, Цветослав Ангелов, директор „Надзорна политика“ в БНБ, изрично подчерта, че няма данни, които да потвърждават хипотезата за значително поскъпване в резултат от преминаването към еврото.
В нито една държава, влязла в еврозоната, няма рязко покачване на инфлацията или изобщо след въвеждането на еврото“, изтъкна тогава той.
Самият управител на БНБ Димитър Радев също коментира, че въвеждането на новата валута няма отношение към ръста на цените, защото той се влияе от други фактори.
Официалната статистика потвърждава това твърдение.
Подобни заключения се съдържат и в анализ на Фискалния съвет, посветен на динамиката на инфлацията в Хърватия – последната страна, която прие еврото, през януари 2023 г. Докладът обхваща периода от 2022 г. до април 2025 г., като изрично отбелязва, че „въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени е минимално“.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна“, изтъкват икономистите.
Economic.bg направи свое проучване на база официалните данни на Евростат, проследявайки инфлационните динамики в общо 9 държави, сред които България, Хърватия, Литва, Латвия, Естония, Словакия и други. Графиката отразява движението на цените на годишна база на всеки три месеца от присъединяването на първата страна в списъка Словения до последната – Хърватия.
Датите за присъединяване са както следва:
- Словения – 2007 г.;
- Кипър – 2008 г.;
- Малта – 2008 г.;
- Словакия – 2009 г.;
- Естония – 2011 г.;
- Латвия – 2014 г.;
- Литва – 2015 г.;
- Хърватия – 2023 г.
Статистиката потвърждава вижданията на редица икономисти, че инфлационните процеси в една страна не са повлияни от смяната на валутата, а са в резултат на вече започнали преди години динамики, тенденции и събития.
Накратко: цените обикновено се покачват малко преди датата на присъединяване, след което тръгват надолу и дори слизат под нивата на другите държави, които все още не са приели еврото.
Източник: Economic.bg
