Когато Брижит Макрон се появи за първи път в светлините на прожекторите като съпруга на новоизбрания френски президент през 2017 г., обществото реагира най-вече с любопитство. Причината бе 24-годишната възрастова разлика между двамата и необичайната история, защото тя е била негова учителка. Осем години по-късно името ѝ е въвлечено в един от най-абсурдните и разрушителни случаи на онлайн дезинформация в Европа.
През 2021 г. блогърката Наташа Рей публикува четиричасово интервю в YouTube, в което твърди, че Брижит Макрон е родена като мъж с името Жан-Мишел Троньо, а по-късно е сменила пола си. Тя се позовава на „тригодишно разследване“ и използва снимки от интернет, за да анализира чертите и походката на първата дама.
В рамките на 48 часа видеото е гледано стотици хиляди пъти. В социалните мрежи се появяват хаштагове, мемета и „разследвания“, които повтарят конспирацията. Върху тях започват да надграждат десетки малки профили, блогове и канали, а алгоритмите усилват ехото.
Сега десет от тези потребители – осем мъже и две жени на възраст между 41 и 60 години, са изправени пред съда в Париж. Те са обвинени в онлайн тормоз и клевета, както и в разпространение на сексистки и трансфобски коментари.
По време на процеса свидетелства и дъщерята на първата дама – адвокатката Тифен Озиер. В емоционална реч тя описва как постоянният поток от подигравки и фалшиви твърдения е променил живота на майка ѝ: „Не минава ден или седмица, без някой да ѝ говори за това. Тя вече живее с постоянен страх как изглежда, какви дрехи носи, дали някоя нейна снимка няма да бъде използвана срещу нея“.
Озиер допълва, че фалшивите новини са достигнали дори до внуците ѝ, които в училище често чуват: „Баба ти е дядо.“
През май пък се появи „новина“, че Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц употребяват кокаин. В социалните мрежи се разпространяваше видео от пътуването с влак на Макрон, Мерц и британския премиер Киър Стармър към Киев. Камерите уловиха френския президент да прибира бял предмет от масата, което предизвиква лавина от спекулации.
Проруската онлайн пропаганда веднага подхвана конспиративните теории, твърдейки, че Макрон е скрил пакетче с кокаин и лъжичка за неговото приемане, преди да позира за снимка. От Елисейския дворец обявиха, че всъщност става дума за кърпичка и бъркалка за кафе. Тези факти бяха потвърдени от журналисти, разследващи фалшиви новини, и от видеа с висока резолюция, направени от представители на медиите, които са били на мястото.
През 2022 г. тогавашната финландска премиерка Сана Марин беше критикувана заради изтекъл видеоклип, в който тя танцува и пие алкохол на парти със свои приятели. Последваха необосновани обвинения за прием на наркотици, които бяха опровергани след като тестът за употреба на наркотични вещества излезе отрицателен.
Подобни случаи на дезинформация поставят въпроса: къде свършва свободата на словото и започва отговорността за клевета и онлайн насилие?
В делото, заведено от Брижит Макрон, защитата на обвиняемите твърди, че публикациите са имали „сатиричен характер“ и са част от обществения дебат. Освен това клиентите им „не са имали намерение да навредят, а само са споделили вече публична информация“. Прокуратурата обаче настоява, че става дума не за хумор, а за системен кибертормоз, при който една жена е била превърната в мишена на сексистки и трансфобски атаки, маскирани като политическа критика.
Конспирацията отдавна е преминала френските граници. През юли семейство Макрон заведоха дело и в Съединените щати срещу блогърката Кандис Оуенс, която многократно заявява пред милионна аудитория, че Брижит е „родена мъж“. Оуенс дори публично каза, че ще поиска „независим медицински преглед“ на първата дама.
В отговор адвокатът на Макрон посочи, че ще представи „фотографски и научни доказателства“, включително снимки на Брижит по време на бременност, които опровергават обвиненията.
При всички положения случаят „Брижит Макрон“ е повече от куриоз. Той е симптом на глобален феномен. Социалните мрежи, които правят общуването ни толкова лесно и скъсяват разстоянията между континенти, спомагат за ерозията на границата между факти и измислица. В същото време дезинформацията вече не е само политическо оръжие, а се превръща в средство за унижение и социален натиск.
Свободата на словото не може да бъде претекст за безнаказана клевета. Може би е дошло време за по-силни защити срещу дезинформация във виртуалното пространство и кибертормоз.
Източник: Banker.bg
